Виене на свят и ПР

[track]

 

[vesi2003]

Като мене,бая си поревах тези дни.Ще отшуми.И на мене ми се пуши една цигарк,ама доктора забрани,забрани и да простирам .

[track]

 

[skorpi]

И на мен ми бяха забранили куп неща, трябваше само да лежа неподвижно и без телефон, четене, гледане на тв и комп - демек нищо. И така откарах един месец. В резултат се сдобих с агорафобия и депресия и тотално психясах. Така и не успях да се възстановя напълно, така че много забрани не си слагам вече. А като живея сама, ако ми забранят да простирам, кой ще дойде да ми изпере и да ми простре, а? Добре, зле, всичко сам си правиш и се влачиш както можеш, нямаш др избор. А работата ми е на комп. и е свързана с четене, взиране и т. н. напрежение, което товари вестибуларния апарат. И кво да направя? Да не дишам. И шипове на врата имам тва не може, онова не може. Заради висок диоптър не мога да вдигам тежко и да раждам естествено. ЕЕЕЕЕЕ, не се вживявайте толкова. Не можем да спрем да живеем и само да лежим. Споко.

[kadife]

   ... знаете ли... виждам неща във форума, които преди не виждах така остро, но повечето няма да ме разберат, ако ги кажа, защото се движим с различна скорост със справянето с ПР. Няма нищо по-досадно от избавилият си от порока пушач, който бърче нос от пушенето на другите пушачи, зная това и затова ще бъда внимателна. Не стреляйте по мен, това усещам

   Вие обичате ПР, вие не можете без него и всеки опит да ви отдалечи от него, приемате като конфронтация и опит да бъдете засегнати. И което е по-лошото... сеуверно не смеете да признаете, че някой симптом си отива - но защо, тук нямам отговор, просто с ПР, при все всичките психосоматични неудобство е по-удобно, знам.

  ПР избавя от много отговорности, спестява много усилия, въвежда в компромиси, които винаги сме искали да ни сторят, но сега имаме опрадание да си сторим от воле сами, че и да се чувстваме многострадални. А когато случайно и евентуално някой поиска да помогне, да отнеме напрежението и пази Боже да ни лиши от някой симптом... оули, моули! Ужас!

 Затова... и аз не знам как точно, но не е така, както го правите.

 

[skorpi]

Кадифе, а мене пък ме дразни, когато всичките ни проблеми се приписват директно на ПР. Аз например, когато ми се появи за първи път проблема с вестибуларния апарат и не бях стъпвала при психиатър, освен на държавна практика и не знаех какво е ПР, освен на книга, се сблъсках с реален физически проблем и той все още си съществува. Малко ми е обидно, когато трябва да доказвам, че не лъжа. Обидно ми е и че нямам право да се оплача, че нещо ми има, сякаш съм загубила правото си, след като съм психично ненаред да ми има и друго!!!  И като започнат да се държат с нас като с някакви позьори и симуланти, побеснявам, защото мога да посоча примери за хора, погрешно диагностицирани със "страхова невроза", които са се "излекували" с Бетасерк - искам да кажа, че е станало някаква практика ако човек с ПР има физическо оплакване, да му се прилага тактиката за лъжливото овчарче. Само че нали знаете как свършва неговата история?

Огледайте се малко и вижте колко от пишещите тук имат: проблеми с вестибуларния апарат, шипове, проблеми с гръбначния стълб, стомаха, щитовидната жлеза, хипогликемия, анемия, хипотония или хипертония (не бъркайте с хипохондрия!), сърдечно-съдови заболявания, хормонални нарушения и т. н. и кажете, че всичко е ПР, което сме си внушили, самосъздали и самоподхранване. Че абсолютно същото по тази логика би могло да се каже за всички останали болести. Нима някой знае защо ги има? Да, лекарите ги лекуват, имат статистика за отключващи фактори, но за колко от тях се знаят истинските причини? Нима лечението им не е същото, както за ПР и подходът не е еднакъв - третиране на симптомите. А попиташ ли защо, свиват безпомощно рамене и казват: "Това е животът." Това ли е животът? Болести... симптоми... хипотези?

[Stareternity]

Блестящо, Скорпи. Става ми драго, когато попадам на здрав разум. Откакто тръгнах на психотерапия?!, има моменти, когато изпитвам гняв. Гняв, когато открия отношение, в което нарочно или не ми се струва, че здравият разум отсъства. Казано по-простичко, да, съзнавам, навярно невротично?!, че имам достатъчно висок интелект, а оттам - когато някой предполага, че съм бунак.
Това, което твърдиш за хипотезите, в много случаи е така. Но не във всички. Просто науката е все още твърде млада. Скверно е, когато някой учен-недоучен се е захванал да печели пари на гърба на другите. Особено когато те имат проблем. Е, сигурно на чужд гръб и сто тояги са малко, ама... Един човек със здрав разум, когато има болен зъб, ще отиде на зъболекар, нали? И ще си направи труда да се поинтересува доколко той е кадърен. И ще си плати за това. ОК. Едва ли ще отиде на фризьор за тая цел. Дори и последният да смята, че зъболекарите са такива и онакива. Че той, фризорът "оправя" зъби. Звучи абсурдно, нали? Е, някога точно тия са се хващали с подобна дейност. Представям си с какъв успех... Да, сигурно има и некадърни зъболекари. Има и некадърни лекари. Просто се водете по здравия си разум. Не се поддавайте на манипулация. Най-близкият си приятел сте си самите вие.

[jul@e]

Здравейте, преди дни открих този форум и съм много доволна, че има къде да споделям вече за мойто състояние.
 Преди десет години за пръв път ми се появи едно замайване, нестабилност при ходене, сърцебиене, изпотяване. Две години обикалях невролози предимно, заради световъртежа, скенери, ЯМР, доплер. Откриха ми малка херния на шиен прешлен, лека остеохондроза и това само. Според невролозите не би трябвало от това да ми е така зле толкова, казаха да си пия съдоразширяващи лекарства и толкова. Да ама аз не се подобрявах, а се влошавах. Получих страх от ходене сама по улиците, затворих се в къщи и само лежах и се друсах с диазепам и алкохол, защото те ми помагаха и ми минаваше от тях само. Тогава не знаех за съществуването на ПР и ПА като диагнози. В един момент ми хрумна на мен самата да посетя психиатър, аз съм от малък град, но тогава сестра ми живееше в София и отидох при нея да търся помощ. Намерих свестен психиатър, който буквално за една седмица ме вдигна на крака. Ходех навсякъде, сама, обикалях НДК и площади, а преди ме беше страх да пресека улицата, дори да няма хора и коли. Пих Анафранил и Ривотрил по схема 6 месеца и се оправих.
 Но сега, след десет години, пак съм на същото дередже  - замайване, страх ме е да ходя сама и няма оправия. Основният ми проблем е замайването и нестабилност при ходене, не мога да стоя права много време също. В момента съм на сертралин, по точно на Стимултон, като го свърша смятам да взема Золофт, но то е едно и също.
 Най ме е страх, че развих агорафобия и ме е страх от открити пространства. Страх имам и от големи магазини, а напоследък се страхувам и да карам кола сама извън града. Насилвам се да го правя последното на кратки разстояния, по ненатоварени пътища, но страх голям. Като ми се ширне това шосе, особено ако има и насрещно, става ужас, особено ако трябва да изкача баир с колата ми става особено зле, не знам защо точно тогава се чувствам така. Пия лекарствата от една седмица, има подобрение, но не е на сто процента, пак си ме е страх и съм се закотвила в къщи, чакайки да ми просветне и да се пробвам да изляза сама. Ако съм с придружител по-става, но сама...усещам че всеки момент ще падна и едно такова треперене ми става, особено на краката от коленете на долу.
 Всичко това, вие много добре го знаете, но имах нужда да споделя, благодаря Ви!   

[ddiddi]

jul@e, добре дошла при нас!!! То не е добре, защото ПР си е гадна работа, но тук можеш да споделяш с хора, които те разбираме буквално едно към едно какво ти е, пък може и помощ да получиш във форума, както аз например.
Получила си рецидив сега, аз също получих след 4 години прекъсване и втория път всичко беше много по- силно и дълготрайно от първия. Но за ПР се изисква преди всичко време и търпение. Най- важното е да не се отчайваш, а да продължаваш да се бориш. И аз самата получих първата си паническа атака преди осем години и оттогава съм имала най- кошмарните си дни и нощи, но и много хубави. За агорафобията и мен ме беше връхлетела и двата пъти, но излизах в паркове, гора с мама, където няма много хора и постепенно се излекувах от нея. Но ти говоря за едно 4, 5 месеца...Ти самата знаеш, че след като един път си се оправила на сто процента, ще се оправиш и сега !!! Успех!!!

[jul@e]

ddiddi, благодаря ти за отговора. Точно преди малко почти изпаднах в паника докато пишех, защото си припомних, че първият път антидепресанта ми подейства много бързо, за седмица, а сега не е точно така и се уплаших. Но като прочетох, че всеки следващ път атаките са по-силни и продължителни се поуспокоих, благодаря ти пак! Сега съм в София на гости, уж да сменя обстановката, а не съм излизала никъде, кисна си в един апартамент по цял ден, само вечер си идва приятелят ми. Утре си заминавам, с кола, ще е лесно, няма аз да карам, то аз и не мога да го направя, а преди до морето чак карах по магистрали. Но преди пътуването трябва да отида да взема едни неща, на една спирка разстояние от където съм и съм се паникьосала от сега още. На много оживен булевард съм, с трамваи и не ми се мисли как ще стане. Като най-краен вариант ще помоля приятелят ми да ме придружи, но искам сама да опитам. Той поне се мъчи да ме разбере, ама не съвсем. Защото като дойдох при него ме попита дали да ми извади ключове, за да имам ако изляза докато той е на работа, а аз точно му бях обяснила, че е абсурд сама да се движа в тая тълпа. Ядосах се, че ми задава подобен въпрос, то по-скоро се ядосах на болестта ми, а не че той не разбира. На негово място и аз няма да разбирам сигурно. Помня, че вече ми бяха минали тези страхове, преди три четири години беше, когато една моя братовчедка не дойде да ме види в болницата, защото я било страх сама. Тогава аз не я разбрах, макар че го имах същото, но нали вече ми беше минало, забравила бях...А сега наново пак, ама какво да се прави, ще се боря. Айде приятен ден!

[kadife]

  Здравей, jul@e, май при нас няма изненади:) Явно при всяко такова разстройство, след време има рецидив. Значи идеята е колко дълго ще продължи ремисията. Ти си била добре 10 години и това е чудесно постижение, което показва, че сега ще ти е малко по-остро от преди, не защото си по-зле а защото си привикнала да ти е добре и сетивата ти се изострят, припомнят си онова от преди. Щом веднъж си преборила паниката, ще се случи пак, но сега си вече по-хитра, не забравяй, организмът ти вече е вървял този път и малко повече ще се опъва, но скоро пак ще ти е добре.
  Когато чуя, че някой е бил добре толкова дълъг период и изпитвам някаква такава гордост за всички, които се борим с това:) Стискам палци!

[jul@e]

Здравейте, вече изчетох целият форум, и ту се успокоявам, ту почва пак да ме тресе един страх. Две седмици пия Золофт по 1 таблетка. Световъртежа намаля,но пак си ме е страх да ходя. Преди 10 г като имах пак тоя световъртеж, не ме беше страх, но сега си отключих тази паника и е ужасно
 Ще ми се да попитам нещо skorpi. И аз като теб имам проблем с вестибуларният апарат и остеохондроза, сигурно сега ми са се появили тези неща, преди може да не съм ги имала. Бях на отоневролог, той ми каза два пъти годишно да си правя профилактика за по два месеца със Стугерон и Бетасерк, а извън това ако усетя нещо пак да си ги пия два месеца. Но понякога два три дена съм по-добре, после една седмица зле и съвсем се обърквам какво да правя. Каква е твоята схема на лечение за този проблем, пиши ми ако можеш на лични да не занимаваме всички!
Споменала си за Вертигохил, аз пия таблетки, но колко време да ги вземам, пак не знам, и дали може и с другите лекарства успоредно? Изобщо ми разкажи всичко, ако искаш и можеш, защото на моменти полудявам, мисля си че ще припадна, че нямам кръв в мозъка си, трудно ми е да говоря с хора, ако съм права, или пък ако вървя по улицата, не искам никой да ме заговаря и приличам на някаква луда,просто вече не ми се живее
  Благодаря ти предварително!

[skorpi]

Каква е твоята схема на лечение за този проблем, пиши ми ако можеш на лични да не занимаваме всички!

Тука ще пиша, защото може и на други хора да им е полезно, ако имат подобен проблем - все пак не всичко се изчерпва с ПР. Както всички останали, и ние сме хора и можем да се разболяваме и от други работи все пак... което пък повлиява на психичното ни състояние и обратно. А който не го вълнува или не се отнася до него, просто няма да чете.
И така, сходни неща ми е казал и моят отоневролог. В началото аз посещавах единствено него, тъй като проблемът започна на физическо ниво. Честно казано, понеже тогава не знаех точно какво е, за пръв път се сблъсквах с невъзможността си да ходя и да пазя равновесие в пространството, като едновременно имам усещането, че аз се въртя, но и че всичко наоколо се движи и за съжаление, дори и да легнеш, или седнеш, не помага, че даже и по-лошо става... та затова отивайки при този специалист, очаквах, ако не ми открие нищо, да ме прати на психиатър, тъй като вече всички физически причини са отхвърлени... да, ама той беше категоричен, че проблем си има и то в неговата специалност. Така че останах той да си ме лекува. Терапията ми беше с Бетасерк 24 мг, като в началото пиех сутрин и вечер, после само по 1 на ден, после намалявах постепенно, дори и след отшумяване на симптомите. На мен така или иначе ми се налага, откакто го имам този проблем, да пия поне 2 пъти годишно това лекарство, като по-силно, но то е за най-най-тежките кризи. Ако не съм в тях, а имам първите признаци, че ще вляза в криза, тогава опитвам с Вертигохил, но не заедно. Ако до няколко дни няма подобрение, минавам на Бетасерк. Обикновено комбинират и с Милгама, но това трябва лекарят да ти го каже. Лично на мен световъртежът ми намаля, откакто пия транквилант, но може би защото нервната система се е поуспокоила. Заради остеохондрозата може да имаш проблем със съдопропускливостта, ако имаш шипове или проблем с оросяването и да се схващаш или да ти причернява, или в дадено положение на главата да ти призлява. Аз имам между първи и втори прешлен притисната артерия, но не винаги се притиска. Най-вече като лежа по гръб, ако ми е неудобна възглавницата, например и едно преместване на главата е достатъчно, за да се почувствам по-добре. Затова гледам да спя настрани.
По същия начин почнах да се дразня, че ме заговарят познати или непознати на улицата, особено ако нямам къде да се подпирам, защото ми е трудно да съм права на едно място, клатушкането ме плаши. Гадно е, но недей чак да не ти се живее. Макар че аз и през това минах, но в крайна сметка реших да го отхвърля като вариант, каквото и ще да става.  

Извън симптоматичното лечение, има неща, които е добре да правиш и такива, които да избягваш. Вероятно част от тях си ги знаеш, но все пак ще ги нахвърлям, ако нещо ти е от полза или на някой друг.
За вестибуларния апарат е от изключителна важност да се храниш пълноценно и редовно, т. е. да не гладуваш и да не оставяш големи интервали между храненията, а също и сънят да е пълноценен и достатъчен. Алкохолът не е приятел на вестибуларния апарат и силно го дразни. Цигарите също, те много влошават положението, аз лично точно поради тази причина ги отказах. Като ти е достатъчно зле, не е трудно това да стане. Обездвижването или прекаленото движение също пречат. Шумните пространства, наблъскани с много предмети и хора, движещи се насам-натам, изключително натоварват вестибуларната система. Като го казвам, не значи да не стъпиш в дискотека, но ако чувстваш, че имаш криза или твърде често си в такава среда, просто това влияе. Компютърът, мобилният телефон, телевизорът, всички видове слушалки, които се вкарват в ушите са големи дразнители. Видеоигрите са страшно натоварващи. Принудителната поза пред компютъра пък влошава остеохондрозата, сковаваш се, вратът пука, взирането и писането по форумите също
Всяка промяна в атмосферното налягане може да се отрази - пътувания под земята - с метро, над земята - със самолет или по вода - с кораб, лодка... влизане на вода в ушите, настинки, алергии... страшно много фактори са. В даден момент ти влияят, в друг - не чак толкова.
За да не влияят с такава сила, има специални упражнения за вестибуларния апарат - попитай лекаря си, на мен ми ги даде на брошура, истината е, че когато съм ги правила - но не по време на криза!, световъртежът е отшумявал за ден-два, а са елементарни. Но после ги зарязвам на мига и като се сетя за тях, вече е късно, защото съм зле и е време за хапчета. Също при схванат врат заедно с рентгеновата снимка при чичко доктор мануален терапевт да го отблокира и намести - едно отвратително преживяване с моментален ефект!
Предполагам, са те пращали на Доплерово изследване - за пропускливост на кръвоносните съдове, на слуха - аудиограма и на консултация с невролог, скенери - томография и разни др. стандартни изследвания.
Спортът не е противопоказен, но има такива, които трябва да се избягват - например силовите, за да се пазиш от удари, плуване, заради това, че влиза вода в ушите, екстремните спортове, заради промяната в налягането и в общи линии всичко останало може. При силен пристъп на световъртеж препоръчват да се взираш надалеч в даден предмет, докато отшуми.
Разбира се, че аз не спазвам всичко изброено, особено като ми писне това не може, онова не може, но като опре ножът до кокала, спазвам, макар и временно. 

[jul@e]

Много ти благодаря за бързият отговор. Как ти установиха този проблем, чувала съм, че се прави доплер и или ЯМР на шийни прешлени. При теб какво беше и при кой невролог ходи, ако си от София или района?

[skorpi]

Ами аз малко допълних отговора си, прочети го пак. Имам цяла папка с изследвания, които са ми искали през годините. Лекарят ми изискваше от мен да отивам на преглед с въпросната папка, за да вижда черно на бяло какво и как. Известно време карахме симптоматично лечение, после се установи, че целият проблем идва от сливиците, оперираха ми ги и вече рецидивиращите инфекции спряха, но бяха останали последствията, които лекувам и до днес. А като притурка към цялата работа и агорафобията, заради което пък се лекувам психически или поне се опитвам  
Лекувах се в "Пирогов"