Спиране на Ципралекс и връщане на паническите атаки

[sheitanka]

 zdraveite  az sa6to stradam ot pr.lekuvax se 8 meseca s cipralex kato mi namalixa dozata postepeno spriax go za dve sedmici i nanovo mi se poiavixa atakite.nan niakoi slu4va lo li mu sa e tova ne6to. pi6ete pls.

[Tara]

Здравей, sheitanka! Често се случва така с антидепресантите, когато се спрат, паническите кризи се появяват отново. Не се очайвай, потърси наново психиатъра си и обсъдете нова схема на терапията.

[valensia]

здравейте на всички,които страдат от паническо разтроиство .Аз съм така от 15 год.При всяко " прескачане на сърцето " изпитвам ужас ,че ще получа инфаркт.Лежах в болници, взимах какви ли не лекарства- серопрам, ксанакс,амитриптилин и т.н.Бях се отчаяла до крайност и вече мислех само за смърта,защото този стрес го получих след смъртен случай.След погребението веднага получих сърцебиене, прескачане на сърцето, повишаване на кръвното и т.н.Всяка вечер ходех в бърза помощ.Омръзнах на всички лекари.Тогава реших, че е време да отида на психиатър.Започнах лечение със сероксат и антилепсин.След 1 месец започнах да се чувствам по-добре.Сега пия Ципралекс и Ривотрил. Но така е при всеки опит да намаля лекарствата атаките се завръщат.Но все пак искам да ви кажа ,че не съм умряла.Трябва да се борите,в името на семейството, защото ако нямах разбиране от семейството сега нямаше да съм добре.Четете развлекателна литература, не гледайте филми ,които събуждат страх, повече разходки , ако имате време.Така аз се боря и още нещо работя много за да нямам време да мисля за всичките симптоми, които могат в един момент да се появят.ЧАО ЗА СЕГА.

[lesly]

И от други антидепресанти се случва при спирането им  паническите атаки да се връщат...

[dnil]

-

[Evterpa]

Здрасти, мисля, че моето мнение може да не е от такава позла като това на другите, но опитай и ти да си влияеш на психиката с например метода Силва няма да навреди, трябва да се "програмираш" че си здрава в книгата има описани упражнения и техники за релаксация и самовнушение... много успокоява УСПЕХ!

[illy_83]

аз да ви кажа честно си пия Ципралекса и пак си имам ПА..вярно, не са като преди, но си ги има..и все повече ме навежда на мисълта, че се самозалъгвам с тия куп лекарства, според мен мозъкът НИ си е добре, има си достатъчно от всичко (за си правих изследвания- енцефалограма и ядреномагнитен резонанс) - поблемът е в емоциите ни и в това, че трудно ги контролираме. Иточникът на ПР все още не е установен със сигурност, но не бързайте да обвинявате мозъка. За това и Ципралекса е временно решение на проблема - трайното е да се избавим от страха - страха е този, който ни сграбчва, разтърсва, сковава и след това сме истискани като лимони. Аз чета..всякаква литература свързана със ПР и човешката психика и мисля да спра хаповете и да се насоча към психотерапията - мисля, че това е начина да се освободим за винаги от ПА, да разберем себеси и да открием нашият си начин за справяне с тях.

Желая слънчев ден на всички!

[dnil]

Аз пък от ципралекса се чувствам прекрасно. Откакто го пия съм си същия човек, живея си както преди, въобще всичко е като по старо му. Ако трябва ще го пия цял живот. Серотониновия Баланс в мозъка трябва да си действа иначе става много зле.

[illy_83]

dnil, прекрасно е, че се чустваш добре..но си мисля, че не е от Ципралекса, а от това, че владееш емоциите си. Паническите атаки се предизвикват от голямото количество адреналин, а ниските нива на серотонин води единствено и само до депресия - не бъркайте двете неща. Ако имате депресия - Антидепресантите ще свършат чудесна работа, ако сте с ПР, обаче, те само протакат нещата и кризите започват отново, когато ги спрете..да не си помислите, че си ги измислям тези неща....аз съм го изпитала на собствения си гръб, а и изчетох всички възможни статии в интернет.
Единственото лечение на ПР е психотерапията. Не се тровете с лекарства!
Аз спрях Ципралекса на своя глава преди около месец и си се чуствам чудесно!.)

Бъдете здрави!

[lora]

Аз спрях Ципралекса на своя глава преди около месец и си се чуствам чудесно!.)

Бъдете здрави!Интересно ми е ,пиеш ли нещо друго в момента,хипноза ли използва или автотренинг,за да спреш лекарствата и да си добре.Не ме разбираи погрешно,радвам се за всеки който се е измъкнал от това блато.

[lora]

 ???Пак съм аз.Нещо обърках по-горе,започнах с цитат от iLLY83 и въпросът ми е към нея.

[illy_83]

към Lora..
Признавам си и аз се въртях в един измислен кръг от хапчета, нерви, сълзи, неразбиране от околните и от лекърите..мразех се, че не мога да се справя с това състояние..побърквах себе си и всички околни..и въпреки всичко не можех да изляза от тази дупка..просто не знаех как, никой не желяеше да ми обясни как по дяволите да се спрявя с това...ходех през ден до психиятъра, който ме лекуваше в града и всеки път той ми казваше да спра да се тревожа или ми изписваше ново успокоително..ах..как ми се искаше да му плесна един шамар (дано да не влиза във тези форуми ..на него му беше все тая..още един случай..какво пък толкоз..имах чуството, че е дистрибутор на Ципралекс и Ривотрил (като онези на Орифлейм и Ейвън)..излизах от кабинета му разярена и мачках рецептите още в коридора. Знаех от всички изчетени статии, че това не се оправя с лекарства, че трябва да си помогна сама - казваха ми го и лекърите във бърза помощ, когато ме приемаха с вдървени крайници и уста. Въпросът беше как да си помогна сама? седях с часове и се чудех.. Какво ми помогна ли? Психиятър. Истински психиятър! който само с думи ме накара да повярвам в себеси отново. А с действия и стриктна програма прогони страховете ми.Той ме събуди от кошмара (ако чете, искам да му благодаря!!!!). Не казвам, че нямам панически атаки - имам! но вече не ме е страх от тях - знам как да ги победя и да им се надсмея Само 4 дни след психотерапията заминах сама с автобус на 400 км (нещо, което до тогава беше немислимо - само при мисълта и ми прималяваше)..а след това присъствах на лекциите в университета 10 дни - пак пътувах с градски транспорт, пиех кафе с колегите и се усмихвах.. отново си бях АЗ - онова смелото момиче отпреди. Стана ми лошо и в автобуса и в университета..но ми мина за минути - вече знам как да се справя! Има "инструкции" за победа над ПА има и  в този сайт и в
http://www.beinsadouno.com/
но аз лично не се наемах сама, а и честно да си кажа не вярвах, че едно дишане или физическо натоварване може да помогне на главата ми да започне да мисли позитивно. В един момент осъзнах, че не мисля за друго освен за себе си и за странните симптоми - каква егоистка..сега като ме натиснат "кофти" мисли запрятам ръкави - пера,чистя,скубя трева,простирам, готвя,тичам..всъщност няма значение какво ще правите, важното е да ви откъсва от това което мислите.
Желая успех на всички!!!

[lora]

Благодаря, за отговора.Радвам се,че си успяла.Този д-р от къде е и как се казва.

[toni_d]

към Lora..
Признавам си и аз се въртях в един измислен кръг от хапчета, нерви, сълзи, неразбиране от околните и от лекърите..мразех се, че не мога да се справя с това състояние..побърквах себе си и всички околни..и въпреки всичко не можех да изляза от тази дупка..просто не знаех как, никой не желяеше да ми обясни как по дяволите да се спрявя с това...ходех през ден до психиятъра, който ме лекуваше в града и всеки път той ми казваше да спра да се тревожа или ми изписваше ново успокоително..ах..как ми се искаше да му плесна един шамар (дано да не влиза във тези форуми ..на него му беше все тая..още един случай..какво пък толкоз..имах чуството, че е дистрибутор на Ципралекс и Ривотрил (като онези на Орифлейм и Ейвън)..излизах от кабинета му разярена и мачках рецептите още в коридора. Знаех от всички изчетени статии, че това не се оправя с лекарства, че трябва да си помогна сама - казваха ми го и лекърите във бърза помощ, когато ме приемаха с вдървени крайници и уста. Въпросът беше как да си помогна сама? седях с часове и се чудех.. Какво ми помогна ли? Психиятър. Истински психиятър! който само с думи ме накара да повярвам в себеси отново. А с действия и стриктна програма прогони страховете ми.Той ме събуди от кошмара (ако чете, искам да му благодаря!!!!). Не казвам, че нямам панически атаки - имам! но вече не ме е страх от тях - знам как да ги победя и да им се надсмея Само 4 дни след психотерапията заминах сама с автобус на 400 км (нещо, което до тогава беше немислимо - само при мисълта и ми прималяваше)..а след това присъствах на лекциите в университета 10 дни - пак пътувах с градски транспорт, пиех кафе с колегите и се усмихвах.. отново си бях АЗ - онова смелото момиче отпреди. Стана ми лошо и в автобуса и в университета..но ми мина за минути - вече знам как да се справя! Има "инструкции" за победа над ПА има и  в този сайт и в
http://www.beinsadouno.com/
но аз лично не се наемах сама, а и честно да си кажа не вярвах, че едно дишане или физическо натоварване може да помогне на главата ми да започне да мисли позитивно. В един момент осъзнах, че не мисля за друго освен за себе си и за странните симптоми - каква егоистка..сега като ме натиснат "кофти" мисли запрятам ръкави - пера,чистя,скубя трева,простирам, готвя,тичам..всъщност няма значение какво ще правите, важното е да ви откъсва от това което мислите.
Желая успех на всички!!!

всичко може да ти помогне, така просто ни е устроен организма имаме си хормони за всичко, за да реагира правилно към стресова ситуация или паника страх и всякакви други отрицателни емоции организма отделя адреналин който повишава кръвното сърдечната дейнст налива енергия в мускулите започваме да ставаме по силни физически по-концентрирани и затова ако чуеш че някои е надбягал кола куче или е скочил отнякъде или се е спасил това е заради адреналина, който ни прави за момент свръх човеци. покачването на адреналина става при физическо натоварване когато ни е нужна повече сила, при стресова ситуация, някой ни нападне и паника и вскякакви други. разбира се когато се паникьосаме адреналина се покачва, но все така се паникьосваме и ни е страх повишаваме кортизола хормона на страха, който моментално ти понижава кръвното прави те безсилен безпомощен неуверен много страхлив, затова трябва да поддържаме това повишено кръвно и повишен адреналин-болка шамарчета дълбоко учестено дишане вода на лицето студена при това хапане на кутре вскякакъв вид болка ако щете се убодете с нещо но заддръще адреналина на ниво. в спортта всеки го е страх но този който чувства че е победен или е вече победен чувства бепомощност страх силна болка от ударите.
Когато обаче имаме положителна емоция секс, музика страхотни преживавания в планина, с любовта, в лунапарк и др. повишаваме отново адреналина за да сме готови с предстоящата ситуация да реагираме адекватно, нищо че е положителна организма го възприема като нещо на което да реагира адекватно. с продължителното позитивно настроение се повишава и хормона на щастието ендоморфин и допамин-естествен наркоти-чувстващ че си всесилен че всичко можеш че нищо неможе да ти се упре че си невероятно щастлив и др.
имаме и серотинин веществото на щастието който се повишава ако се яде нещо вкусно сладко най-вече сладолед, кока кола и всякакви сладки деликатеси секс и дори слънчевото време, самото слънце ни повишава серотинина.
и всички тези хормони могат да се предизвикват съзнателно и се контролират от съзнанието ни. ако си мислим за хубави неща ендомосрфин и допамин ако си мислим за лоши кортизол страх притеснение и безпомощност неувереност и др. силата на самовнушението все позитивни неща и ще се почувастваме по добре по уверени по смели

[naivnata83]

Абсолютно съм съгласна ,че на всеки му действа различно ципралекса ,но при мен беше като че ли както казват патерицата.Определено започнаха да заглъхват симптомите и като го спрях ,не са се върнали просто продължиха.Трябва да се стигне до същината на проблема.Защото причината за едно такова състояние не е една а е комплексна.Затова може б ни трябва психотерапевт или някой истински приятел,който те кара да споделяш и те разбира!Ако някой иска да сподели аз съм насреща.