ПР,НЛП и Хипноза

[Sergo1]

Общо взето знаете че ако си поставим паниката да не е на 1-во място по важност ние се отърваваме от нея,за известно време,заместена от други преоритети,докато пак нестане важна за нас.Хората с по-дълго ПР знаят за какво говоря,че има моменти когато ПР просто изчезва от техният живот и те се чувстват,като нормални хора, и дори забравят за нея,докато паниката пак незаеме връх и не се върне отново във техният живот.Дали НЛП или хипнозата ни учат как да бъдем отново нормални,и да немислим изобщо за паниката в нашият живот и да забравиме завинаги за ПР???

[poopo]

Да, НЛП техниките наистина много помагат и ни учат да препрограмираме съзнанието си.Всички искаме да си станем пак същите, както преди ПА.И си даваме сметка че сме задръстили съзнанието си от негативни мисли и страхове.Това е станало начин на живот, начин на мислене.Въртенето в този порочен кръг накрая води и до депресивни състояния.Затова, единственият начин да се излезе от там е работа с мозъка и  с мисълта.Т.е. поемаш обратният път.Никой не казва , че е лесно, или, че става като с вълшебна пръчица. Трябва постоянство и упорист, но резултатите винаги идват.Мислите се материализират.Ние сме такива, каквито са ни мислите.

[орлин баев]

В началото на практиката си, когато започвах работа с човек с П.Р., тръгвах по стандартния път на анализиране на ранните години, дори на родословното дърво, на защитните механизми, психодинамиката и т.н. Минаваха сесии и сесии, месеци и месеци, а паниката в пациента продължаваше да се случва... Сега, при П.А. разбира се, отново анализирам, но много по структурирано, насочено и бързо, периодично се връщам към по-дълбинната работа с личноста. Тя е важна за една по-цялостна и дългосрочна промяна. В хода на работата си започнах да осъзнавам, че по отношение на П.Р., натрапчивости, здравна тревожност..., за да имам ефективни, измерими, трайни и конкретни резултати, са нужни други методи. Анализът и когнитивната работа по промяна на мисленето са неизменно важни и нужни. По отношение на п.а. обаче се явяват индиректни в психотерапевтичната намеса. А това, което работи с ядрото на тези разстройства, са поведенческите, нлп и хипно методите. Тези трите в огромна степен се припокриват. Всеки, който си е дал труда да изучи и поведенческа и хипнотерапия и нлп, вижда огромната им идентичност на структурно ниво, отвъд терминологията. Поведенческата терапия работи главно с водена визуализация, преди да се стигне до поведенческите експерименти. Визуализацията или воденото въображение пък са друго име за хипнозата. Но, няма смисъл да влизам в теоретични положения - това е форум, насочен към хората с даден проблем, а не към специалистите. Накратко, по скромните ми наблюдения, нлп и хипнозата, водени от добър специалист, са от решаващо значение за промяна при п.а.! Още повече, че далеч нерядко коренът на проблема при страдащите от П.Р. не е чак пък толкова в дезадаптивния им родителски стил от ранните им години и т.н... Често причината е доста по-физиологична, отколкото ни се иска да признаем ние, психолозите-психотерапевти: една свръхактивност на бадемовидното тяло, свръхреакция на механизма борба/ бягство при минимални, неутрални или дори липсващи стимули. А невро лингвистичното програмиране, хипнозата и поведенческата терапия въздействат именно върху този прекогнитивен, пряк път в мозъка, буквално разтрогват стари невронни маладаптивни връзки и създават нови, адаптивни такива! С това в никакъв случай не отхвърлям другите психотерапевтични методи, а просто най-непринудено споменавам заключенията от опита си!

[t.todorov]

"В началото на практиката си, когато започвах работа с човек с П.Р., тръгвах по стандартния път на анализиране на ранните години, дори на родословното дърво, на защитните механизми, психодинамиката и т.н. Минаваха сесии и сесии, месеци и месеци, а паниката в пациента продължаваше да се случва... "

Казано така, излиза че споменатите по-горе методологии / които не са толкова прости за изпълнение/ не дават резултат, но всъщност те не са дали резултат при вас и вашите случаи. За да се работи с дълбинната психодинамика е необходимо сериозно психодинамично преживелищно обучение. В този ред на мисли месеците работа, за които говорите не са дали на пациента разбиране за психологичната проблематика и както винаги се оказва при ПР, връзката психодинамика - физически симптоми е останала скъсана.  Възтановяването на тази "скъсана" връзка е първата терапевтична цел и тя дори и при най-костеливите пациенти се постига до 5-7 сесии. За да се случи това обаче терапевта трябва да е наясно с корена, причините и следствията от тях.
При краткосрочната динамична теапия, без значение от методите, в първите няколко сесии пациента разбира, какво печели от ПА. Разбирайки това той няма нужда от тях. По-нататък терапията преминава в неговия вътрешен свят на противоречиви чувства и преживявания.
Не е състоятелно да се твърди че причината е физиологична. По-правилно би било да кажем че психиката "нарежда" на физиологията да се държи различно от нормалното, или форсирано, в ситуация, в която трябва да е в покой.

[skorpi]

Възтановяването на тази "скъсана" връзка е първата терапевтична цел и тя дори и при най-костеливите пациенти се постига до 5-7 сесии.

Идвам за 5-7 срещи, обаче ако не стане, връщате парите или поне част от тях. ОК?
Ако успеете, печелите много в дългосрочен план.  
Ако не - печелят моите вторични ползи
Казвала съм Ви доста за мен, така че очаквам да се справите за по-кратко време.

[Mari]

Скорпи,и аз съм съгласна така!

[орлин баев]

Психодинамичната терапия е много фина, елегантна, привлекателна. Имам опит с позитивната психодинамична терапия и със схема терапията. Схема терапията представлява интеграция между когнитивната терапия и психоанализата, като черпи доброто и от двете. Ползвам я, дори и при П.Р. Обичам работата с психодинамиката, интригува ме и за в бъдеще все повече ще задълбочавам познанията и уменията си в такава модалност на работата си. При определени случаи именно тя е най-добрият подход - например при личностовите разстройства, психопатиите. При себеразбирането, при осъзнаването, при оговора на въпроса ЗАЩО се случва нещо. Преди време си мислех, че когато се проследят причините, инсайтът на осъзнаването разрешав проблема на 90 или 100%. Опитът ми показа, че проследяването на причините е нужно, но помага при промяната в най-добрия случай между 10 и 30%. Предпоставя само началото на една по-тежка работа, която отговаря на въпроса КАК да разреша болезнените си пси процеси, настройки, когнитивни схеми!?! КАК!? Тук вече е силата на фокусът в решения, невро лингвистичното програмиране, когнитивно-поведенческата терапия и хипнозата. Те отговарят на въпроса КАК да реша проблема си, какви стъпки да направя, как да променя мисленето си, поведението си така, че да се промени и чувстването ми!

Още нещо. Моят опит говори, че именно при П.Р. нерядко причината не е в ранните години, а по-скоро в базисно тревожния темперамент, пораждан от чисто неврални фактори. В такива случаи, а те не са рядкост, по-добрият вариант е с психиката да се работи "тук и сега". С това не казвам, че хората с паническо разстройство няма да имат полза от психодинамична терапия, а просто че тя, според моите наблюдения има по-ограничен ефект върху това разстройство! Това е само мнение, разбира се...

Но, темата е за хипнозата и нлп при паник атаките!

Поздрави: Орлин

[skorpi]

Така. С Мари ставаме две . Ето какво: вие сте специалистите, не ме интересува какви методи ще използвате, това е ваша работа - каквото се иска от мен, ще го изпълня. Ако някой може да ми махне страха, че ще припадна (дори когато е основателен - при ниско кръвно и дори ако наистина взема да припадна, което ми се случва), симптомите (тези ги знаете, няма да ги пояснявам), както и натрапливата мисъл за прилошаване, му плащам двойно. Имам срок до 4ти август, когато трябва да се върна на работа, защото ми изтича последният болничен. Ако успеете, прибирате парите. Ако не - губите половината. ОК?
С Мари сме в района на Варна, така че предложението е реално.

[орлин баев]

Всичко е възможно!  Заявката ти е съвсем резонна, макар и малко агресивна! Плащаш и получаваш! Зряла заявка, която обаче изисква работа от много добър терапевт в тревожните разстройства. В Б-я познавам трима такива обаче и те са в София и Плевен ... Себе си не броя, аз имам много да уча...

И все пак - ако терапевтът изисква да бъдеш по-толерантна, блага, смирена и приемаща себе си, другите? Ако умишлено многократно задейства страха ти, за да можеш да го преодолееш? Зад страха от падане стои страха от провал в собствените и на хората очи, който обикновено е прикриван зад параван от максимализъм и критика. А ако терапевтът изисква да се научиш да грешиш нарочно и умишлено, да си разрешаваш малки провали в социални ситуации? Или ролеви игри пред фонтаните във Варна, в които нарочно падаш и имитираш припадане многократно? Или да седнеш на централната улица до кофа с боклук на земята, но облечена дрипаво, рошава и с бутилка вода, но в шише от водка, играеща ролята на припаднала или почти припаднала алкохоличка - като поведенчески експеримент. Или наистина да си причиниш състояние близко до припадането чрез дишане, но да се научиш да плаваш в него с радост вместо с контрол и така да го контролираш, но с цялостната си личност, с духа си, вместо с егото си? Всичко е възможно! Горе заявката ти обаче звучи малко като: ето ви два лева, плащам си, дайте ми кило здраве . Ако искаш бърза промяна, има и бързи методи. Преди като слушах Тодор Първанов как лекува П.Р. с две сесии и си мислех, че прекалява малко... Все повече му вярвам обаче - просто защото опитът ми относно ефективността в работата с тревожни р-ва започна да се доближава до неговия...

[skorpi]

А защо смяташ, че това вече не съм го направила
Колкото до страха от припадане, просто на мен ми се случва понякога да припадам, била съм в ситуации, в които се случва и не мога да си отида бързо до вкъщи, и т.н., така че не знам дали символизира нещо или си е реален - в смисъл от реална подобна ситуация, която ще се повтори във времето (неизбежно...)

[орлин баев]

- Колко пъти си припадала и колко пъти си се страхувала, че ще припаднеш?
- Какво би станало, ако припадаш отвреме на време? Какво като не контролираш - може би припадането иде, за да те научи да пускаш повечко контрола, ти кажи. Какво би станало, ако докато търсиш решението по реалното си припадане, го приемеш за част от живота си? Може би именно тогава то ще спре да се случва?
- Какво не би станало, ако не припадаш?
- Kakво за бога задоволява в теб страха от припадане и тръбенето за него, вместо наистина да го разрешиш? Защото той именно е добавката към ниското ти кръвно, която причинява и реални припадъци. Защо припадаш, тоест защо се страхуваш от това?
- Наистина ли си правила всичко възможно, например всичко от по-горе изброеното?
- Какво би станало ако позволиш на някой терапевт наистина да ти помогне?
 
Орлин

[skorpi]

Оу, не съм ги броила. Много са. От малка съм си припадничава. Както и да е. Да не бъгясаме темата. Сделка или не?

[Mari]

Скорпи отговори на човека! И аз съм отговаряла на анализи! Това може да е от полза и на някой друг!

[t.todorov]

" Идвам за 5-7 срещи, обаче ако не стане, връщате парите или поне част от тях. ОК? "

Тук наистина си проличава колко сте патили. За съжаление обаче такива уговорки за сетинга не може да има. Вие сте с нагласата да съботирате терапията, така в момента едва ли някой би могъл да промени тази ваша нагласа. В тези 5-7 срещи /което е средно разбира се/ не аз ще работя, а вие и дали ще постигнете успех зависи изцяло от вас не от мен. Ако решите може да не постигнете успех и 20 сесии.

" Ако успеете, печелите много в дългосрочен план. "
Отново грешите - печалбата е изцяло за вас.

[t.todorov]

"Опитът ми показа, че проследяването на причините е нужно, но помага при промяната в най-добрия случай между 10 и 30%."

Г-н Баев тези ваши резултати за пореден път ме убеждават в сложността и трудността на изпълнение на психодинамичната терапия. Не случайно и обучението в нейните методи е най-продължително и безпощадно към обучаващите се.
Този вид терапия не може да се прилага само с добро желание и малко проучване на литература. Тези проценти, които давате показват какви придобити знания и умения имате вие за да използвате много сложното понятие психодинамика на практика. Това придобиване става при пълното обучение в някоя динамична школа.
Психодинамика не е проследяване на причините. Това е 1/20 част от динамиката на процеса. Ползата е винаги 100% ако контакта между терапев и клиент е основан на доверие - доверие, че терапевта знае какво прави и че клиента е мотивиран за промяна. Този процент е такъв, защото пациента все повече и повече развива екзистенциална яснота за самия себе си т.е. той винаги намира печалба за себе си.
ПР се явява просто само един тласък към този процес ако следваме темата на форума. Именно за това самото ПР е фокус на разговора докато се разкрие действителната проблематика /което е много малка част от терапията/, и която винаги е "отгледана" в детството и не е органична. За да се стигне до нея обаче се минава през ПР, актуална психологична проблематика и основната назад във времето което означава вече работа с психодинамиката.