Катастрофа.След това панически атаки

[man]

Здравейте. Преди време преживях катастрофа. Аз не шофирах. Колата се движеше бързо и на един завой изхвърчахме, преобърна се няколко пъти. Докато това се случваше в мозъка ми сякаш нещо го пронизваше, за стотни от секундата преосмислих живота си и жестоко съжалявах, че съм се качил в колата. Очаквах всеки миг да умра, знаех,че това е края. При всяка от тези мисли и очакване за нов удар, получавах пронизването в мозъка. В един миг колата спря, бяхме живи всички, но бяхме ранени. Както и да е! Нещата се оправиха, контузиите заздравяха. Мина време - месеци. Един ден,  към 17-18 часа, след обяд, бях много уморен физически и психически. Наложи ми се да изслушвам дълго време един приятел. Загубих концентрация, това ми напомни миговете на катастрофата. Тогава получих силното пронизване на мозъка /както онова в колата/, получих деперсонализация /след време разбрах, че това състояние се нарича така/ В тоя миг сърцето заби силно, помислих си ,че умирам. Не умрях, получих паническа атака. И така се започна. Консултирах се с лекари в страната, бях и в чужбина. В чужбина, в елитна болница ми казаха, че при силен стрес някои връзки в мозъка могат да бъдат увредени, изписаха ми антидепресант и ми казаха, че всичко зависи от мен и природата.Силата на това пронизване намаля, оттам намаля и деперсонализацията.Чувствам се по-добре. Сега не пия лекарства. Вярвам, че ще се възстановя напълно.Пожелавам го на себе си и на всички вас!

[dnil]

Здравей, man, толкова се радвам като чуя някой, че е осъзнал, че всичко зависи от самия него. В мига в който и аз го осъзнах нещата потръгнаха и въпреки, че все още не съм се оттърсила напълно, имам голям напредък. Моят случай няма нищо общо с твоя, но борбата е обща. Кураж! Преживял си много, но лошото е зад гърба ти. Радвай се, че е бил малкия дявол и най-вече радвай се на живота. Човек, който е бил близо до смъртта може да оцени живота още повече.