Полудявам ли?

[delicacy]

Здравейте. От няколко месеца чувствам голяма тревожност. Постоянно се напрягам. Чувствам се объркана. Ходя на учиилще със страх и напрежение, че нещо ще ми стане. Страхувам се, че ще полудея и ще развия шизофрения. Притеснявам се, че мога да скоча изведнъж пред автобуса. Знам че звучи глупаво, но тая мисъл ме измъчва. Скоро ходихме до един язовир с приятели и  докато го разглеждахме ми се появи мисъл, че ще скоча изведнъж в него. Преодолях я тази мисъл като се дръпнах от стената и се опитах да се разсея с нещо друго. Иначе когато ме обхващат такива тревожни мисли, ако не се махна от застрашеното място получавам пристъпи  на страх.
От всичко най-много ме е страх да не загубя контрол и да полудея и да се разболея от шизофрения. Мисълта ми е дали наистина мога да развия шизофрения или това е само страх?

[fen 1]

определено не полудяваш,но няма да е зле да се консултираш със лекар.според мен става въпрос за паническо разтройство.то често е съпроводено със такива симптоми.и аз имам подобни

[delicacy]

благодаря ти, а би ли ми казала имаш ли си някаква техника за овладяване на тези мисли. аз се парализирам от ужас когато ми се появят. Просто не мога да мисля за нещо друго, освен че ще полудея или ще загубя контрол над себе си и хората ще разберат и ще ми се присмеят

[fen 1]

здр,аз съм момче и за това не бих ти казала, а бих ти казал  от близо 2 годишен личин опит,че от това не се полудява.така ти се струва защото във кулминацията на тези мисли ти получаваш паника ,и именно тази паника ти дава усещането,че губиш контрол над ума и действията си и аха да се цопнеш във водата ама това няма как да стане защото САМИЯ СТРАХ НЯМА ДА ТИ ПОЗВОЛИ ДА ГО НАПРАВИШ.когато човек се страхува от нещо той инстинктивно го избягва и страни от него затова всеки път когато си мислиш,че ще посегнеш на себе си знай,че това няма как да стане щом те е страх.

[delicacy]

Сори,  сори за грешката  ! Това,което ми казваш малко ме успокоява.Щото да си кажа, че съм изперкала тотално от стрес.Взех да се отчуждавам от приятелите, за да не ме карат да ходя насам-натам. Като им разказвам какво изпитвам те не ми вярват, мислят си че ги разигравам.Като отида на купон и не смея да танцувам, за да не ме обхванат мислите, пък и силна музика ме побърква, абе ужасна съм си.Ти споделяш ли с приятели, че ти минават разни мисли примерно да не полудееш и т.н?

[fen 1]

ами аз не съм споделял с приятелите си за това,защото като ги знам какви са едва ли някой щеше да ми даде някакъв по-особен съвет.то в днешно време младежите сме си доста странни.всеки е свикнал да живее на бързи обороти и неща от рода на "не се чувствам добре" или "днес не ми се излиза" направо не минават пред компанията.аз например също избягвах шумни места и купони защото ме натоварваха.занимавах се с неща които смятах,че ще ме разтоварят приятно.знам колко е трудно да кажеш на приятелите си,че не смееш да идеш някаде защото те е ...страх .опитай се ти да ги накараш да идете там кадето смяташ,че ще се чувстваш добре.

[Monika]

Здравей delicacy!Аз имам същия страх като твоя-да не полудея.И на мен ми минават понякога ужасяващи мисли през главата.Н-р  мен ме е хващало страх на улицата като гледам колите,да не скоча пред някоя.Като изляза на терасата вкъщи ме е страх да не скоча,страх ме е да не се изложа някъде навън пред хората и да не кажа или направя нещо глупаво и всичко това направо ме съсипва.Надявам се този ад да свърши някога,защото преди си бях съвсем нормална и щастлива.Макар,че винаги съм била песимист и все си мисля най-лошото и наистина ме е яд,че преди не ценях това което имам-здравето си н-р.Непрекъснато се депресирах,че си седя затворена вкъщи н-р и че нямам пари да изляза и чак когато ме копна паническото разстройство и започнах да се срахувам за живота си,всяка сутрин като се събудя,се радвам че съм жива. Радвам се   на пролетта и природата,само че на моменти пак се депресирам и не виждам изход.Мисля,че за да се излекуваме трябва да мислим по-позитивно,за да възвърнем вътрешната си хармония и  да избягваме лошите мисли.Успех !

[doreto_75]

Помощ  в момента съм с паническа атака мисля си че ще полудея не мога да се справя пих ривотрил не мога да си намеря място

[Monika]

Здравей,Доре!Всичко ще мине след известно време,само не се отчайвай и не се поддавай на депресията.Опитай се да се разсейваш по някакъв начин и да не мислиш затова.Гледай непрекъснато да си заета с нещо-било домакинска работа,гледайки филм или нещо приятно.Знам че е трудно,аз лично го преживявам,но трябва колкото и кофти да се чувстваме да се опитаме да мислим позитивно и непрекъснато си повтаряй че си наред и че няма опасност от полудяване или умиране.Всичко е просто фантазия.Желая ти бързо оправяне.

[delicacy]

Благодаря за подкрепата на всички! Сега малко съм по-спокойна.Но знаете, че усещането е много силно на моменти и човек се пита, дали психиката му може да издържи на това напрежение, което го обхваща. При мен е толкова силно, че след това с часове не мога да се успокоя.Забелязах, че като се разплача по време на усещането то отслабва.Вече дори го правя нарочно.