От какво получих ПР

[Sergo1]

Тук в тази тема искам да разнищим въпроса,от какво мислите че се получи първият ни пристъп.Искам да се върнете назад във времето,когато пулучихте първата си паническа атака и да помислите какво се случи в онзи ден или няколко дена преди това.?Какво я е провокирало да се появи.Мисля си че пътят към прогрес за справяне с ПР минава през неговото начало,да разберем какъв е бил проблема за това че се е появила първата паническа атака,след което да разрешим този проблем и да видим че няма нищо от каквото да се стрхуваме,и че това е било само като "сигнална лампа"в нашето тяло,за да ни напомни че се случва нещо нередно.Помислете,опишете всичко в детайли,и ако можем да помогнем по този начин поне на един човек,само на един човек да се излекува от тази "чума" ,значи си е заслужавало труда.

[Ari]

Първата си паническа атака получих на едно кръстовище. Изплаших се, докато бях в една кола и не можех да се концентрирам. Не можех да задържам концентрацията си върху едно нещо. Това много ме изплаши и получих ПА.Тя още повече ме изплаши и така загубих тотално присъствие на духа.Закараха ме в бърза помощ и така се започна. Значи причината за първата ми ПА беше загубата на възможността да се концентрирам.

[fen 1]

първата си ПА получих след изпити 2л кола,5 кафета и малко психо-преумора.направо не знаех каде се намирам.бях си вкъщи и ми стана много горещо на главата,помислих си че ще получа инсулт.и от тогава като се уплаших се започна...

[Mari]

Първата ми ПА,се случи на улицата.Бях тръгнала да пазарувам.Както си вървях ми стана  зле,панирах се...незнаех какво става с мен .Не стигнах до никъде.Прибрах се .И от тогава минаха 11 години.Не иска да ме пуска "чудовището"...явно съм му симпатична.А от какво го получих?Една година ми се наложи да живея в друг град,почина и мой познат.Когато се върнах след 6 месеца получих ПА.Две години ходих по мъките.Мислих,че съм се излекувала...но миналата година си купих жилище,пак в друг град.Почина баба,започнах нова работа.И ПАК СРИВ В СИСТЕМАТА.ПА се появи на момента.

[Sergo1]

Благодаря ви за всичко което написхте до този момент.Но целта е друга!!!Като се върнете назад и си спомните за първата си паническа атака, си помислете за ПРИЧИНАТА,защо тя се е появила,какво иска да покаже тялото и психиката ви с тази паническа атака???Винаги когато има симптом,той е породен от някаква причина.Ние нетрябва да се бориме със симптома,а просто да открием причината и да я разрешим.

[Ari]

Добре, Серго. Така като се замислих стигнах до извода, че в този миг си мислех, че в повечето случай изпълнявам чужди желания пренебрегавйки свойте.Мислех си, че  слагах доброто поведение на първо място вместо да се съобразявам със свойте потребности, намерения и  желания. Такава ми беше мисълта ,когато получих първата паническа атака.

[karindar]

Моята първа ПА я свързвам с това ,че се чувствах несигурна и незащитена и не можех да преглътна сока от силата на усещането и оттам ми започнаха и страховете. Започнах да се самонаблюдавам и да очаквам всяка следваща ПА, щом се окажех в подобна ситуация.

[poopo]

Първата  си паническа атака получих след операцията на бебето ми. Ето знам причината, и какво от това. Въобще не ми помагаше  да я преодолея. Според мен връщането в началото и до първопричината не води до нищо.Не трябва да се връщаме назад, а да вървим напред и да построиме живота си отново.

[Sergo1]

popoo,пътят до прогрес минава през регрес!

[poopo]

Както знаем страхът е просто една емоция.Зад нея стои адреналина. Като всяка емоция и паниката се контролира от мисленето. Тоест, за да победим страха, трябва да променим мисленето. Знае се, че мислите променят структурата на самият мозъка. Между отделните клетки протичат биохимични импулси. Всяка една мисъл, независимо дума или образ, възбуждат определена група неврони. И колкото по-често едни мисли се повтарят, толкова повече невронните окончания на тези клетки се резрестват и се скопчват по здраво едни в други.
Целта на психотерапията е да се промени мисленето, невронните връзки, а от там и хормоните на стреса, които провокират ПА.
По пътя на тази логика, защо трябва да търсим причината за ПА? Каквато и да е тя, ние ппросто трябва да започнеме да създаваме нова физиология, нови невронни пътища в нашият мозък.
Според мен е така.

[localhost]

Напълно съм съгласен poopo
При мен първите ПА се получиха от психическо натоварване съвместно с негативни емоции.
От тогава проблемът е че често се анализирам вместо да оставя организма да си свърши работата. Наистина трябва да се изчистят мислите. Всякакви мисли. По този начин не се задейства и онази мисъл пораждаща страхът от който всеки иска да избяга.
...И все пак по темата. За съжаление когато получих първата ПА нямах представа защо става така. След което започнаха да ми минават всевъзможни мисли, инфаркти, инсулти, лудост, ослепяване всякакви неприятни неща. За щастие обаче това няма нищо общо с истината.
Лекарите дори не заподозряха какво може да ми има, а то просто е невроза.
Започна да ми олеква, когато разбрах, че това всъщност е абсолютно нормално. В последствие се научих да го приемам до пълното му изчезване.
Т.к. луд умора няма започнах отново да се натоварвам и ПА започнаха да се появяват наново. Явно организма си иска своето - почивката и движението.

[dnil]

Първата си ПА получих в нощта след раждането - в 3.00 часа. Помислих, че умирам от някакво физическо състояние след раждането. Започнах да се задушавам (така си мислех), да треперя, да се потя, всичко ми беше като на филм. Мислех, че се е получило някакво усложнение или може би от загубата на кръв ми става нещо. Прегледа ме лекар - нищо...И така..От тогава вече 4 месеца. Сега осъзнавам вече какво е, че не е следствие от раждането (физическо), всичко ми е наред, но въпреки всичко не мога да се оправя.

[Monika]

Преди първата ми паническа атака бях под истински стрес-беше първата ми сесия и ми се бяха струпали супер гадни изпити,едновременно с това се готвих да замина за Америка на бригада,а пък и аз съм много емоционален човек-притеснявам се и за най-малките неща и се ядосвам за глупости.Според мен е вярно че една от причините да се провокира ПР е струпан гняв вътре в нас,притеснения и негативни мисли.Аз открай време съм пълен песимист и съм винаги черногледа,бях спряла да се радвам на малките неща преди ПР да се появи.Също така си бях поставила определени цели  за бъдещето.Исках всичко да върви по план, както съм решила и едновременно с това се страхувах дали ще успея да осъществя замисленото.Чувствах се безсилна на моменти,когато нещата не вървяха добре и осъзнавах че не мога да контролирам живота си.Сега се опитвам да променя мисленето си-гледам да се радвам на мига,а не да гледам в бъдещето,защото утре може и да го няма.Опитвам се да отсявам лошите неща,да не се дразня и да не им обръщам внимание и да мисля позитивно.Много ми е трудно,защото характера ми е такъв,че не мога да бъда непокист,но според мен е най-добре човек да бъде точно такъв.

[Student_21]

Първата си ПА получих в кварталното кафене. Причината беше завишената доза стрес, на който бях подложен 3-4 месеца преди да я получа, както и раздяла след дългогодишна връзка с приятелката ми. Вероятно "чашата", която събираше моя стрес преля и ескалира в ПА.

[skorpi]

И до ден днешен не знам дали някога съм имала ПА, но най-ранният ми спомен, свързан със страха ми да излизам, е този: Бях малка (може би първи клас, значи на около 7 г.), когато се тръшнах много болна вкъщи. Помня, че имах ангина и много висока температура. Всичко ми се въртеше и ми беше много зле. За да се разсейвам, гледах телевизия - спомням си точно филмчето, беше за едни ученици в испанско училище, много го обичах него. И така, както гледах децата да си стоят в клас, се паникьосах, че няма да мога да ходя на училище, мислех, че винаги ще съм толкова зле, колкото и в момента. Разбира се, след няколко дни оздравях и си бях на даскало без повече да мисля по въпроса. И така, беше си ме страх винаги, когато съм болна. Но пък тогава мама и татко не ми се караха, нито имаше скандали вкъщи - напротив. Позволяваха ми всичко. Гледах любимите си филми, ядях любимите си храни, и си почивах. Баща ми не ме тормозеше да решавам омразните задачи. Може би се чувствах привилегирована от това си състояние, макар и да беше крайно неприятно. Това е първият спомен, който мога да възпроизведа, свързан с агорафобията ми. Но дълги години след него не се е появявала. Поне не в този си вид. Мисля, че се е скатавала под други форми и проявления.   Дебнела е удобният момент...