Вие как се справяте с него и вървите ли без да залитате?
Welcome to the club

Случва ми се всеки ден и то не само като вървя, а и като седя и като лежа, изобщо няма спасение. И замайване е най-леката дума, която мога да определя за световъртежа си. Всъщност, това е най-леката му форма, в която направо хвърча, като намалее чак до там и се сведе до леко клатушкане

За снощната случка, тъкмо си мислих дали си се прибрал успешно (не че съм се съмнявала). Като стане така, имай си човек, на когото да можеш да се обадиш (както и направи, де

) Само че ако нямат ПР, гледай да ги редуваш, за да не им писне. Не си налагай постоянно да си добре и не се шашкай като не си.

Иначе основната причина за моята агорафобия е точно тази - че не знам като се отдалеча, дали ще мога да се върна. И то защото доста пъти не съм успявала или съм била като теб на ръба.