|
|
« -: Април 05, 2009, 12:22:02 » |
|
СИМПТОМИ Усещанията, които парализират страдащите от паническо разстройство са:
Затруднения при дишане Прескачане на сърцето или учестен пулс Усещане на определени части от тялото си като гума и желе Пристъп на изпотяване Задушаване или задавяне, усещане за засядане в гърлото. Изтръпване или вцепеняване на определени части от тялото Усещане, че заобикалящата среда е странна, нереална, замъглена и отдалечена Трудности при заспиване Изключване на ситуации и места, които предизвикват страх
Ако може да потвърдите, че имате едно или повече от изброените симптоми по-горе, вероятно имате биологично предразположение към тревожно разстройство, което няма нищо общо с общността на страхови изживявания, вследствие на ежедневния стрес. Когато успеете да анализирате симптомите и да научите какво точно се случва с вас, вие сте направили първата крачка в борбата си с паническите атаки. И най-изкусните мъчители не биха могли да измислят по-големи изтезания от тези, които симптомите на паническото разстройство /ПР/ предизвика върху душата и тялото на страдащите. Това е голямо изпитание. В момент на криза, потърпевшият съвсем спокойно би се отказал от всички мечти в живота си, само и само да спре ужаса и терора, на който е подложен от страна на симптомите. Повече от тези, които страдат от паническо разстройство, спират да се интересуват от всичко, отказват се от мечтите. И започват да мислят само за собственото си спасяване от ада на страданието, което ден и нощ, всяка секунда и минута, напомня за себе си. Като разглеждаме въпросът за причината, която довежда паническото разстройство, трябва да изключим посттравматичния стрес. Съществуват три основни причини, които пораждат паническото разстройство според Американската психиатрична асоциация. Те са: Биологична Поведенческа Психодинамична Биологичната теорията, засягаща генетичната предразположеност на организма към паническото разстройство и се обяснява с химическия дисбаланс на мозъка. Поведенческата теория намира причините за разстройството в негативните мисли, като отношение към живота. Психодинамичната се обръща към детството и там търси причината.
Няма съмнение, че поведенческата теория е вярна, като твърди, че хората се научават да се страхуват от поява на нова паническа атака много бързо. Едва ли не, това се превръща във вид отношение към света. Нещо като да се събудиш сутрин и да отвориш очи.Това страдащия го усвоява много бързо. И се пита, веднага след преживяната паническа атака, дали пак няма да изпита друга точно ей-сега. Този страх се разраства, като се сътворяват още десетки в представите.Паническото разстройство вече е налице. Всеки страх се подхранва от предишния и така човек се оказва заклещен в лапи на различни фобии.
|