Тиреотоксикоза

Тиреотоксикозата е болестно състояние, причинено от усилена функция на щитовидната жлеза. Заболяването се среща по-често в напредналите страни, сред  хората, които се занимават с интелектуален труд.Жените боледуват 7-8 пъти по-често от мъжете.
Причините, за разстройството на функцията на щитовидната жлеза, са многобройни и не винаги могат да се установят. От значение е наследствено предразположение. Проучванията показват, че белези на усилена функция на щитовидната жлеза сред близките на болните от тиреотоксикоза се установяват по-често, отколкото при останалите хора. Вероятно се предава по наследствен път  и предразположението към заболяването. По-голямата честота на тиреотоксикозата е  сред жените.Тя изявена  по време на климактериума и пубертета. Причината вероятно се крие в нарушената функция на половите жлези. Най-често възникването на заболяването се свързва с някакв сериозен стрес - уплаха, професионален и личностен конфликт, неблагополучия, смърт на близък, продължителна нервна и умствена напрегната работа. Тук важния момент за отбелязване е, че тиреотоксикозата се отключва само при лица предразположени към заболяването. Проява на тиреотоксикоза се наблюдават и при токсичния аденом на щитовидната жлеза, известен като горещ възел. Той представлява туморовидно ограничено разрастване на тъканта на жлезата с оформяне на добре обособен единичен възел (рядко множествен). Причините за появата му са неизвестни. Свръхфункцията на щитовидната жлеза се развива при  продължително  лечение с йод или йодни препарати, както и тиреоидни хормони.
Симптоми
Обикновено тиреотоксикозата започва с нервно- психични оплаквания. Болният става неспокоен, емоционално нестабилен, прекомерно чувствителен, лесно избухва, има упорито безсъние. Често е необосновано активен. Наблюдава се и обилно изпотяване, без видима причина. Като начален симптом е и треперенето на ръцете, а понякога  на цялото тяло. Треперенето е постоянно  и  се засилва при емоционални изживявания. Сърдечната дейност е ускорена. Болният  чувствува  сърцебиене  и  прескачане на сърцето. В някои от случаите се наблюдават неспирни диарии. С течение на времето настъпва измършавяване, отпускане на мускулите, лесна умора, болки по костите. Изгледът на болния от тиреотоксикоза е твърде характерен. Кожата е влажна, мека, топла при допир. Често се наблюдават нарушения в оцветяването - потъмняване на кожата или загуба на пигмент (витилиго ). Ноктите изтъняват, лесно се чупят. Космите опадат, косите оредяват. Своеобразен и характерен е изгледът на лицето. Очите са широко отворени, влажни, блестящи. Болният мига рядко. При голяма част от болните се наблюдава екзофталм - изпъкване на очните ябълки. При  болните се увеличава  щитовидната  жлеза (втора-трета степен). Жлезата е мека, еластична, гладка, не болезнена при опипване, често пулсира.

Разпознаването на тиреотоксикозата бива различно трудно. Леките случаи обикновено дълго време биват лекувани за невроза. Насочващи към тиреотокспкоза са някои специфични прояви - немотивирано ускорена сърдечна дейност, треперене, потене, нервно-психична нестабилност. Съмнението се затвърдява при наличието на изпъкнали очи и опипване на увеличена щитовидна жлеза. Напълно изявените случаи от тиреотоксикоза са толкова характерни, че рядко могат да останат незабелязани от близките на болния.
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на тиреотоксикозата трябва да започне рано, да бъде съобразено с особеностите на болния, и да се адаптира към развитието на заболяването. Важен лечебен момент е режимът на болния. Даже  болните от тиреотоксикоза трябва да бъдат отстранени от тяхната битова среда. Трябва да се премахнат умствените, както и физическите напрежение и конфликтните ситуации. Храната на болния трябва да бъде разнообразна, белтъчините да преобладават - мляко и млечни продукти, яйца, месо, риба, както и достатъчно плодове, и зеленчуци. Важна е доставката на витамини - А, С, В - с храната или със синтетични препарати. Прилагат се още йодни препарати, тиреоактивни средства, както и различни успокояващи средства и транквиланти. Разбира се, всичко това трябва да става под лекарски контрол, защото самолечението може да доведе до атрофия на щитовидната жлеза.
В случаите, когато щитовидната жлеза не се подава на  медикаментозно лечение се прилага хирургическо. Успешната операция може да даде моментален ефект – напълно изчезване на симптомите.