Място, където можеш да предложиш помощ

[todor hristov]

slu6ai re me ve ge az se opitvam da buda priqtelski nastroen kum vas a ti me napada6 direktno    mislq 4e e vajno da se razberem vse pak     ne mi kazvai kak da pi6a      slad kato mi otgovarq6 zna4i si razbral teksta       neka da se susreodoto4im vurhu problema   moite roditeli sa lekari  dokato razbera kakvo mi e trqbva6e da mine 1 godina poneje ne se zanimavam s internet  i nikoi ne me razbira6e     a otnosno foruma davam mnenie za6toto 4etoh v tozi sait  i nikoga ne sum se registriral  i v momenta sum se registriral za da se opitam da pomogna na koito iska a ne za da se zaqjdam s tebe     3 godini sum bil taka i izgradih programa fizi4eska i psihologi4eska    za6toto nqma zdrav duh bez zdravo tqlo     ako nqma6 interes ne se zaqjdai pi6i si s drugite i si tursete rabota za bolni             za mom4eto po gore      imam nqkoi idei    da sformirame grupa kato vseki raskaje za problema si  30 min razgovor po temata sled tova fizi4eska podgotovka  kato tazi podgotovka 6te e raznoobrazna   prehodi futbol  krosove

[Alice]

1. Трак не се заяжда с теб. Просто наистина ще е по-добре да пишеш на български.
2. Не съм момче (Медея !  )
3. Тази физическа подготовка всеки може да си я прави и във фитнесът, примерно...
4. Радвам се, че ти си ок, но, недей, моля те да държиш такъв тон.
5. Всички знаем че физическата активност е изключително важна, за "психическата" си има психотерапевти, така че до тук нищо ново не каза.

[todor hristov]

ha ha   ami 6tom ni6to novo ne kazvam nqma da vlizam pove4e opravqite se   ti govori6 gluposti   vie ne ste zapoznati s psihofizikata      v fitnesa izvur6va6 mehani4no dvijenie i mozuka ne e angajiran napulno    ti v fitnesa pak moje da zadulbava6 v problema    ima sportove pri koito 2 4asa nqma kak da se seti6 za pr   i mozuka se restartira     nqma smisul da govorime vie qvno vsi4ko si znaete     izvinqvam se 4e se registrirah pove4e nqma da vi pi6a

[Alice]

Казах " до тук нищо ново не каза " ... може би наистина има какво да ни кажеш/посъветваш. Ако е така, сподели, няма да ни е излишно  А дали искаш да го направиш, ти ще си решиш.

[todor hristov]

pak kazvam nqma kak da stane v foruma  trqbva da se organizirame da se subereme i vseki da kaje to4no za negoviq problem za6toto znaete 4e pri vseki e razli4no pri mene e ostanal strah ot samolet i korabi  ima edna grupa v facebook podobri sebe si     te se subirat hodqt na prehodi i podobrqvat teloslojenieto     a moita ideq e grupa v fasebook da podobrim psihikata si 4rez diskusii i fizi4eski zanimaniq nqma pak da gi izbroqvam ne govorq za tupiq fitnes  ne ste li 4uvali za narodni tanci za ioga za boini iskustva  az gi su4etavam kato raznoobrazieto vodi do psihi4en konfort za6toto ednoobrazieto ubiva    aide 4ao otivam na trenirovka vie stoite da si pi6ete      a i drugoto koeto mnogo pomaga za ukrepvane na nervnata sistema e studut     az hodq zimata subli4am se gol do krusta i se kalqvam    mnogo otpuska i taka       mno

[Alice]

Ей, добре че си ти да ни кажеш за йогата и танците, не се бяхме сетили   А "тъпия фитнес" го споменах, просто като пример...

Важен въпрос - ти хубаво ще създадеш група, но в кой град ? Щото тук, има хора от цяла България.

Само не разбирам какво против имаш, че си пишем тук ? Това също е вид терапия.

ПС: Опитай се да пишеш на български, с пунктуация. Можеш ли ?

ПС2: Приятна тренировка, а относно "каляването" (простудяване  ), и ние ли голи до кръста да тръгнем... !?! Интересно  

[t.todorov]

Интересно е освен разнообразна физкултура, какво точно в начина ви на мислене ви помогна и как? Какво се случи с вас за тези три години, кога решихте, че трябва да промените нещо? Защо точно на третата, а не на втората година например от страданието? Какво доведе до неговото отключване? Колко време беше необходимо да работите с тялото и психиката? Как работихте с психиката? Как смятате да се опитвате да "работите" с други хора, като нямате подходящо образование? Имате ли идея колко е опасно това и какво предлагате всъщност?
Иначе в дискусиите в групи няма нищо лошо, като място за споделяне на общ проблем. Лошо ще стане ако вие се изживеете, като водач на такава група, без необходимата подготовка.

[track]

 

[vtonev]

Zdraveite ,

preporachvam vi goreshto 5HTP /Serotonin .

Naistina deistva ,ako e na bilkova osnova triabva da go vzemate 6 meseca.

Ima go na www.biovea.com

Uspehi v lechenieto !

[OldSpice]

Здравейте на всички! Аз съм нова тук ,но абсолютно навътре в нещата . Цели два дни чета форума и ми дойде една идея .
Предлагам всеки от нас да разкаже начините чрез, които се справя с ПА. Така всеки може да научи нещо ново и да го приложи по време на мъчението. Дано идеята ми ви хареса.

здравейте на всички! чета форума от около половин час и ми е много интересно, същевременно си спомням как това се случи и с мен преди около7-8 години и как страдах, подобно на всички вас. Понеже Лори предлага да споделяме опит и да си помагаме, а пък аз още преди да прочета нейното предложение исках вече да го направя - ето, разказвам ви какво се случи с мен и как се излекувах, може да се каже... оттогава някои симптоми са ми се появявали от време на време, но ги контролирам и така - засега! - не давам възможност на това състояние да се прояви отново. През 2005-та година - незнайно откъде и как! - почнах да изпитвам страх да изляза от къщи и да вървя по улицата, но тъй като ми се налагаше да хода на работа, трябваше да го направя, тъй че излизайки, избирах да вървя близко до стените на сградите, за да мога в случай на припадък, от което много се страхувах, да мога да се подпра на стената и да не падна на улицата. Тъй като от 2002 година пия лекарства за сърце и не съм много добре в това отношение, моите страхове бяха свързани най-вече с този проблем - болки в сърцето, възможен инфаркт, припадък и така нататък. не винаги, но много често вървейки почвах да чувствам болки в сърдечната област, сърцебиене, силно замайване, задух, невъзможност да изкачвам стълби... страх от падане по стълби и прочее. Живеех сама, бяхме се разделили с последния ми приятел преди около 3 години и оттогава все не можех да срещна подходящия човек, това много ме измъчваше, но далеч не свързвах тази липса с изрбоените симптоми. Така в един момент страданието и страховете ми станаха непоносими и се обърнах към личната ми лекарка за съвет. Тя ме изпрати при психиатър и от своя страна психиатърът ми изписа цели 3 лекарства за начало - цял коктейл от какви ли не транквиланти, антидепресанти и прочее от същия род. Четейки вашите истории си спомних, че ми беше препоръчала Серопрам и даже ми даде схемата, по която се пие - с постепенно увеличаване на дозата. След като прочетох страничните ефекти на Серопрама, аз категорично се отказах да го пия, още повече че - както повечето от вас забелязват - лекарствата дават само временно убежище от страховете ,а страховете всъщност са ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ! тоест, трябва да се лекува психиката, за да се намалят и ликвидират страховете. Психиатърът също ми каза, че е хубаво за известно време да разчупя рутината и да правя нещо различно от обичайното досега... в зависимост от семейните и личните обстоятелства, разбира се. Чудех се какво да правя - да ида на екскурзия извън страната, за което нямах пари... да почна да развивам някакво мое увлечение като хоби или нещо подобно... докато се чудех, съдбата ми подари една щастливо-нещастна случайност - започнах връзка с мой колега, който за съжаление не беше свободен, но просто така се случи. Глупаво би било сега да се оправдавам, че не съм искала да се получи така и прочее... просто се случи! Виждахме се в продължение на два месеца, през което време аз се влюбих безпаметно в него и всичките ми симптоми отпреди изчезнаха (имам предвид паническото разстройство). Не вървях, а летях по улиците, отслабнах с 7 кг почти, никакви сърцебиения и прочее. Замайването, което бе доста силно, също се изтри. След бурен романс обаче, развитието на който оставям на вашето въображение, той реши, че нашата връзща вреди на семейния му живот и реши - едностранно! - да се раздели с мен. Естествено, изпаднах в страшно униние, бях почнала да се настойвам, че той ще остави жена си и ще започне нов живот с мен... това, разбира се, беше възможно, стига той да го беше поискал, но случаят не беше такъв. И така, разделихме се, аз го преживях много зле, тръгнах по психиатри и психоаналитици, но вече не за паническото разстройство, а за любовната болка и най-вече невероятно силното почти физическо страдание, което ми причини нашата раздяла. Но странното бе, че симптомите ми не се върнаха... просто изпитвах много силна тъга, което е нормално за такива случаи... ще спра дотук сюжета, достоен за латиносериал... просто исках да ви разкажа какво ми помогна на мен и се надявам да ви вдъхновя да промените живота си в положителна насока и да потърсите около вас ИЛИ ВЪВ ВАС причината за мъчителното състояние. Стискам палци на всички да успеят да излекуват живота си - с последното цитирам заглавието на една чудесна книга, която ви препоръчвам - "Излекувай живота си" на американската авторка Луиз Хей. Поздрави на всички и ако мога да помогна с още нещо, пишете!