Докато четях постовете ви, направо ми идваше да заплача.Вие не си давате сметка, колко смели хора сте, щом се изправяте срещу това.Толкова малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, а дали другите, които не са изпадали в нашата ситуация си дават сметка за това?
? Ще ви пейстна един разказ в тази връзка:
"Моят учител многократно ми разказвал, как когато се учил един възрастен лекар ,шеф на голям диспансер го извикал , посочил му пълният двор с пациенти и го попитал иска ли да му каже голямата тайна- защо тези хора са в болницата и той ги лекува.След това лекаря отишъл някъде.
Учителят ми направо изтръпнал и зачакал възрастният лекар да го извика и му каже тайната.След няколко часа лекаря пак го повикал , отново му посочил облечените с пижами жени и мъже и казал,,Тайната е следната - Тези хора са тук защото не умеят да се радват на малките неща’’
Казал това и замълчал.Учителят ми бил разочарован.Очаквал какво ли не , но не и това просто изречение
,,Тези хора са тук защото не умеят да се радват на малките неща’’.
Тръгнал си с чувството, че нещо е изпуснал .Не можело диспансера, да е пълен само по тази причина.
На другият ден започнал много съзнателно да говори с пациентите .Говорил за техният живот и постепенно започнал да проумява колко прав е старият лекар.Бавно разбирал че този който не може да се радва на малкото , не умее да се радва и на голямото.
Така, че всички които споделяте своите притеснения , започнете и да се хвалите.Хвалете се без притеснение.Ще е като с оплакванията – един ще ви подкрепи друг не , но това не е важно.Важното е енергията която ще започнете да излъчвате , тя ще бъде съвсем различна."
//-->
