... или не бях аз. Не помня. Все тази. Винаги мога да се измъкна с идеята, че админиттраторът ме е накиснал.
Благодаря ви за помощта и търпението.
Уморих се да се занимавам с психарии. Че и безплатно да го правя.
На мен ми липсва, аха, точно. Прегръдка от човек, когото чувствам като приятел.
Понякога, колкото и да ме прегръща, ми е все тая. Като се замисля, никога не е идвал при мен за прегръдка.
И ми е относително все тая. След като два пъти ме стиска за шията, докато ядях.
Осквернител.

Налита ме да надпиша някоя църква с неприличен знак, но не съм на 15, за да го правя.
Всичко хубаво, съкровищници на бг.

Липсва ми помощ от държавата. Само че в крайна сметка, само двама психолози май че обслужваха официално форума, да ме коригират навреме.

Момчета, ай стига сте се тревожили, че сте девствени. Преди ен на брой години, помня, дадох погрешен съвет май, да се ходи на проститутка. Ако не ме лъже паметта... сега съм помъдряла достатъчно. Нямам нищо против да си поема вината. Само че предпочитам да се самонаказвам с работа, вместо да ме друсат с хапчета.

Разликата между роб и работник е наличието на повече от една пауза, която робите са имали преди само, за да се нахранят. Наличието на 5 почивки при 8 часов работен ден трябва да влезе във всяко едно законодателство на всяка една страна, защото в противен случай говорим за робство в ЕС.

Щеше ми се да го цвъкна във фейсбук, но мисля, че нямам право да говоря за политика, докато работя в тази фирма. Поне не официално. Работник съм.

По повод преражданията си задавам въпроса как може да се случват, при все, че се откриват скелети на хиляди години. Тогава ми хрумва да сравня човека с компютър. Ако слънцето е супер мощен сървър за съхранение на души.  И е това, без което хем не можем, хем ни притегля към себе си. А смъртта е в следствие изразходване на ресурса да съществуваш между центростремителната и центробежната сила на небесните обекти. Тялото остава на земята, а душата малко по малко отлита към слънцето. За да се завърне изцяло или на части в нечий бременен корем. Ей такава е моята секта. Просто буташ живота, както казваше Лотхен. Ако щях да се кланям на нещо, щях да се кланям на слънцето.  Иначе животът ми протече малко безсмислено. За себе си съм горда, че се изправям след кризи и хапчетата са присъствали не повече от 6 месеца сумарно за 12 години боледуване в живота ми. Пия мелатонин, но нито съм пристрастена, нито имам каквито и да е странични ефекти от него. Малко тъжно е, че когато съм достатъчно изнервена, направо не мога да усетя, че съм го пила. Но пък в спокойна среда до 2-3 дни съм възстановила съня, което пък ме нормализира. Не знам защо Пламен прави кризи при спиране на хапчета. При мен хапчетата никаква роля не играят почти. Може би, защото си давам сметка какво мисля или и аз не знам. Или защото опознах кризите си, на какво съм способна и си имам доверие в общи линии.

Ми... хрумна ми, че след като в бг има бежанци, евентуално пълни с пари и при все, че разлика между нашите биещи жените си и техните няма... ;DО, такива сърби срещнах, че почти почнах да слушам сръбско. Иначе... а, да, като оклепате българското, да дишам свободно, че имам сръбско тип ТеслаАа. Също...та... нашите амзаци накрая пак ще останат с пръст в г*з, понеже нито знаят как да се държат, нито имат пари. Не че нещо ново ще се случи... за петстотин години робство, бащата бил давал името на детето, жените били отвличани, за чистокръвие сякаш чернокожите и албиносите могат да говорят сигурно само...и т.н. Не можах да напиша хубаво, но ще астанете с пръст в г*з като си биете жените....

Лично мое мнение след години разсъждения над следващата тема е:
Винаги съм се питала как успяваха да прилъжат момичетата да приспиват с половин град без да потърсят помощта на родителите си. Може би са им правели клипчета, докато са били пияни/дрогирани. Първо са им пускали хубави мъже, за да се зарибят... едната ми се хвалеше колко мили били с нея. Казвала съм, че й казали да ми каже, че мен нямало нищо да ме правят, защото съм грозна.  И всъщност, докато не се намеси някой по - груб, даже са доволни, чувстват се като кралици. Нещо такова. В последствие по-грозните приятели или пък пласьорите се намесват и нещата загрубяват. Всички ще казват, че си си го търсила. По принцип никой не бяга от отношение като към кралица. И все пак не ме вълнуват историите ви повече. Чудя се такива като мен как да се задържат на работа, без да се налага да доказват колко фригидна може да бъде една българка и как най-вече над 60 почваш да си търсиш медицинска сестра, а не женска... и как като видя мъж, вече се виждам как пак ще чистя и готмя и ще се стряскам дали съм успяла да изпълня неговите критерии. Нещо такова.
Шефът ми ме преметна, че бил ужасен от случката. А съм сигурна, че е мюсли.

И понеже темата е заключение на заключението...тоест вижда му се краят... вкъщи като че ли имат радар за доброто ми настроение, та да ми го скапят.
Много искат да създадат семейство. За мен след психоза трябва да живееш сам една година, да работиш и излизаш, да се научиш да се грижиш за себе си.
Някои като нямат секс, ядат. Станах 70кг. в края на първи курс. Нестандартният ми спорт възвърна тялото ми. Намерих въпросния, който се оказа, че в общи линии ми е пасвал, но ако не бях в секта само, можех да го задържа. Тия секти съсипаха живота ми. Но пък ако ми се дадеше шанс, можеше и да стигна до откритие някакво с научна стойност. В крайна сметка на мен ми спрягаха тежка диагноза, а аз пък си спирам хапчетата от раз и после съм в прилично дълга ремисия. И няма какво да ме разубеждавате, защото ако миналата година имам грип, не пия цяла година тежки лекарства, за да не ме хване тая година. 2014 казах, че щом зависи от ума ми, няма невъзможни неща. И е така. Влизам в ремисия ако някой цени, че се старая и в общи линии очаквам до няколко месеца да съм наистина качествен работник, ако ми дадат шанс де и ако вече не съм малко стара. Щях да съм в ремисия и през 2014 или тогава, когато спрях да вярвам напълно в бог. Ако средата беше нормална. Та... с психоза ли сте, първо се научете да се грижите за себе си и тогава раждайте на воля. Децата ми са умни. Малката се учи от нет да рисува и в общи линии на 11 като стане, техниката й и качеството въобще ще са ниво над моето, а това значи-професионално. Голямата е страхотна с чуждите езици, защото й четях много книжки и й говорех много. Да гледам 15 години как съсипвам две чудесни деца заради един задник. Който за 16-17 години съжителство не се научи как да се държи с жена. Да не отварям тема и за парадонтита и защо в бг нямаше това, което има тук. Дано да има господ и всички лайн*да риси в управлението по света и у нас си го заслужат с лихвите.
С което... да ви кажа, че включвам и всеки, който дръзне да говори за генетика, а не за възпитание. С опцията, че темпераментът се унаследява, но като цяло винаги може да се промени.
Звездите правят психози, лично мнение, когато вече застаряват. Някои са просто явно проститути/ки с мнима свобода, за пред хората... Да не ви отчайвам. Бутайте го живота, по-добре останете до края, тя смъртта така или иначе ще дойде, но ако умрете, може да пропуснете да живеете щастливо. Или пък защото ако не се изразходи до край енергията на тялото, теоретично в моята главица в условията на вакуум се преражда в дете с детска церебрална парализа. Защото е достатъчно тежка, за да не може да бъде привлечена от слънцето и евентуелЬ след няколкоттотин години и прераждания в съчетание от части на други хора, чрез теорията на случайността, всички елементи и събития се подреждат така, че да се преродите пак на тая проклета земя.

Всъщност и положително, и отрицателно влияе зле на съня ми. Толкова дълго не съм се смяла искрено, че всяка положителна емоция се отразява на... почвам да мисля какво ще кажа утре. Понякога си мисля за бордърлайн, когато се стремиш да се харесаш на всички. Макар че е по-скоро нормално, ако нехаресването води до съкращение, проблеми, презрение. Липсва ми самочувствие. Но ако се почувствам връзкарка и покажа власт, то това ще доведе до врагове, грубо казано, до опити да бъда отстранена. Докато оставяйки мила и леко потисната, хората еветуелЬ не се чувстват зле, а аз съм защитена. Примерно.
Друго исках да кажа. Възхищавам се на болестта си. На хора като нас дължим равноправието, независимо, че не сме го достигнали напълно.
Пламенче, не знам защо правиш кризи до месец. Ако мъжът ми не ми крещи, децата са здрави, не ме пришпорват мъжът ми с работа 18 часа, не угаждам на желанието на му за хигиена на 100%, за да имам сили да съм перфектна на работа, не правя кризи. Например преди психиатрията бях почнала да правя кризи през месец май че, докато след си намерих работа и имах май че две или три подобия на кризи, но туширах поради късмет, че имах отпуска. Някъде около година се задържах без особно избухване. На предходната работа бяха откраднали обувки на колега, крадецът опита да счупи ножчето ми, на което държах, че беше за левичари, шефовете дръпнаха хубава реч, без намерение да махат престъпника или тези, които не работеха, аз реших да депресирам допълнително/на единия шеф баща му беше починал/ нарязвайки си ръката с недезинфекцираното ми ножче, но с дебелина като за проба за алергия...  едновременно тествах дали щях да бъда добър хирург.... не знам какви щуротии им говорих.
И... ако имаше справедливост нямаше да сбъдна мечтата си да работя нещов стил Да Винчи. Но все пак.
Липсата на справедливост причинява лично моите психози. При все, че натрапливостите вече не играят никаква роля при психозите ми.

Откъде да започна? Може би от там, че изкрещях на психиатърката ми, че няма да работя с телк за мижави пари. Че като ми изтърси, че не трябва да се държа в психиатрията като у дома си (ав така си свикнах с форумите, а БАП с разновидностите му е все едно към психиатрията съм се стремяла цял живот),я питах къде е тогава моят дом... в общи линии след това си тунинговах сивито и почнах първо една работа за повече пари, а сега просто супер. Работя в монтаж на коли, справям се страхотно и дотук за дребни работи съм проявявала творчество, но са се оказвали важни. Гордея се със себе си! Жалко само, че не попаднах на тази работа още като стъпих в Мюнхен(заради кофти връзка с метрото). Справям се чудесно просто. Когато избягвам разговори с хората и не поддържам разговор само от учтивост, когато никой не ми посяга,спя прекрасно и съм умерена с дефицит на вниманието за глупости. Например нали съм казвала, че имам проблеми с помненето на лица. Ей тъй сбърках двама колега и говорих глупости на единия, а той ме гледаше странно.  Ми малко луда съм, но е забавно около мене. Всъщност обожавам биполярното си разстройство. И как като не спя два дни, а пък като се застъпи и с предменструални хормони, постъпвам, както искам(обикновено е и както трябва спрямо личността). Хрумна ми, че зад това "не е хубаво да сменяш често работата" се крие манипулация, да си налягаш парцалите"и да търпиш психопати.