Мъртъв форум.

А какво се случва когато се събудим през нощта за да се обърнем на другата страна и в последния момент се стреснем да не би да счупим стъклената чаша ,която стои на кревата зад гърба ни?

Какво ли?
Казваме си : аз спя и никакви стъклени чаши няма по кревата, всичко е измислица. ОБРЪЩАМЕ СЕ СМЕЛО и толкова.

Всичко е въпрос на пречупване. Пречупване ,което трябва да се случи.

Когато се има непрекъснато съмнение за едно и също нещо, трябва да го надскочим. Трябва ни например "маркер". Маркер , който ще служи за опора, за индикатор.

Проверяваме контакти, ютии, там каквото още си проверявате и си удряте маркера. Какъв ще е той - вие се сетете. Може например някакъв ключодържател да се слага в джоба.
После излизаме от вкъщи.
И като възникне мисъл за нещо забравено - поглеждаме дали маркера е в джоба ни. ТАМ Е.

СЛЕДВА ПРЕЧУПВАНЕТО.

Не се връщаме. Маркерът ни води. Колкото и да ни се струва че нещо не е наред, трябва да си кажем - чувството е илюзорно, когато сме проверили всичко , тогава всичко е било наред. СЛОЖИЛИ СМЕ МАРКЕРА. Значи няма проблеми.
В момента в който се доверим на маркера и не се върнем става пречупване.
Същото което става ,когато осъзнаем , че стъклената чаша е плод на нашето въображение.

И като пречупим веригата веднъж, вече знаем как се прави.

Добре бе хора. Какви методи използвате вие за справяне в тези ситуации? Нали все нещо трябва да ви идва наум?  За всяка ситуация може да се измисли решение.
Мозъкът е логическа машина и се бори с логика. Бива ли така...

Здравейте.
Няма да е само тук мястото където ще отправя този въпрос. Ако може някой да ми отговори.

Искам да направя нещо , което до преди време бях сигурен, че не мога да сторя.
Самото желание да го направя значи, че за мен то е вече незначителен фактор - няма силата да ме спре. (Понеже човек не желае да прави неща , които са му неприятни.)
Обаче има все още сянка на съмнение, която държи да проуча и обратната страна - какво би станало ако не се получат нещата.

Но за да ме разберете е нужно да обясня за метода за справяне със страха. Метода на атаката.

(Без много излияния, за да не създавам голям поток на енергията и да не разбърквам излишно , вече успокоената вода.)

Какво имаме:
Признат проблем - страх.
Набелязани методи- твърда база. Постигната.
Спрямо базата , набелязани решения и съответно резултати.
Постигнати резултати. Затвърдени неведнъж.

Идва момент в който се стига до биене по навика. Защото навикът е най-труден за преодоляване и навикът има силата да връща нещата обратно в тяхното първоначално състояние.

Можем да се справим със страха чрез дистанциране от обекта на страх, като по този начин постигаме спокойствие и заздравяване на психиката. Но не постигаме противостояние. Не ми харесва този метод - хилав е и по-скоро замазва от колкото да изгражда.

Предпочитам другият метод - метода при който се унищожава навика.
Затова наричам този метод - метод на атака. Защото се състои в атакуване, а не в дремене.Но този метод е и метод на постоянството и дебненето.

Какво значи атака на навика ?
След като сме угасили страха към нещо, навикът да се страхуваме не е угаснал. Той ще се появява постоянно и ще ни кара да мислим за това. Мислейки за това ще образуваме поток от енергия в тази посока и след време цялата енергия ще ни се стовари. Отново ще сме на старата позиция.
Какво да правим?

Всяка мисъл за обекта на страха трябва да се неутрализира, колкото и банално да изглежда. Трябва да си наложим да реагираме всеки път. Ако си помислим "не бива да правя това" , следва да го направим веднага.
Тъй като това е само повик на навика , ние добре знаем ,че не би ни представлявало проблем да го сторим, но това може да ни приспи. Ако не реагираме - навикът бележи точка. Точка след точка и след време всичко е в изходна позиция.
Затова - дебнем всеки път ,когато се появи мисъл и я атакуваме. Атакуваме с действие. Поставяме се в страховитата ситуация веднага, преживяваме я с лекота , трупаме опит и ковем една точка в своя полза. И нищо, че сме го правили преди и знаем ,че ще успеем - правим го всеки път ,при най-малкият порив на страх. Защото поривът идва от навика. Навика който ни казва, че така трябва.
След време навикът отмира.

И по едно време се стига до следващото ниво - по-силната атака. Атака ,която няма да е в отговор на навика, но целяща да спести много време.
Да се действа целенасочено и с много повече мощ.

И така въпросът ми е : какво би станало ако човек съзнателно попадне в ситуация, която до скоро би била немислима за него, но той смята че вече не е така?
Не знаем до каква степен е преодолян проблема- може да е напълно преодолян, може да е само леко , достатъчно да се създаде илюзия за безстрашие.

Какво се случва , когато се поставиш в ситуация от която те е било страх, но без възможност да избягаш? Със съзнанието, че може да надскочиш възможностите си, но и със натрупан опит зад гърба си. Без да знаеш дали този опит ще е достатъчен за да ти помогне.

Какви биха могли да бъдат резултатите ако всичко се провали? Ако все пак страхът надделее.

И всъщност би ли се постигнало нещо повече от справяне с един страх?

Колко много прахосана енергия.
Чета ви и ви се чудя. Ето даже се и регистрирам за да пиша. И аз да позагубя малко енергия.
Обръщате толкова внимание на дребните неща, а не можете въпреки всичко да се справите с основни и важни неща. Иначе за какво ще сте в този форум нали
Лекари, лекарства и прочие... жалко... голям потенциал се крие във вас, но се пилее.
Не се стремите към важни неща, а задълбавате за глупости - кой какво щял да каже, кой в какви критерии попадал...

Бих искал да помогна с нещо... естествено с идеи. Защото психологичния подход се храни с идеи. Но знам какво ще се случи: в определен момент ще се усетя, че не ми е тук мястото и ще си ида. Защото лошите идеи  се хранят с лоши мисли. А форум в който се споделят нежелани мисли е излишно задълбочаване и вторачване в грешна посока ... ЗА МЕН.

Но в края на краищата както се казва - "в болницата обикновено има болни", "в затвора обикновено има престъпници" "в училището обикновено има ученици".

Затова всяко място си има и хора за него. Дори да не ми е тук мястото, аз съм тук, но какво ли диря тук? Може би каквото дирят останалите. Ех... пуста да опустее манията за величие. Дето ни тресе всички нас хората.

Да се изкараме кой от кой по-велик. Да се озъртаме и вглеждаме в другите да не би да ни изпреварят ... да се похвалим за това и онова.
Безмислено е всичко дето го пиша, защото вреди. Вреди на мен. Но помага на друг. Аз не искам да помагам за да не си вредя, защото няма как да помогнеш без да изпъкнеш.
Не може да кажеш, че си решил да мълчиш.
В нашия свят поне не е възможно.

Просто исках да ви кажа, че има начин за всичко. Просто трябва да забравите за глупостите. Четете правилните книги. Разберете същината на света и на нас самите. Не допускайте да ви манипулират.Не живейте все едно ще живеете вечно. Депресии, отчаяние, всичко това са безмислени неща.
Не бива да се мисли за изминали неща, да се преценяват какви биха били ако...
Всяко нещо се случва по точно определен начин и той не може да се промени. Всички опити за промяна на минали събития са хабене на енергия и надникване в илюзорен свят. Свят ,който сами създаваме и не е реален.Свят който ако подхранваме ще ни погълне.

Няма друг начин по който да го кажа за да бъде разбрано. Хората не разбират крайно изчистените теории. Не и ако са абсолютно различни от всичко ,което знаят до сега. Така действа мисленето - противопоставя се на всичко различно. За съжаление така действа и лекарството - противопоставя се на всичко в момента ... и изисква промяната му.

Общо взето , всички проблеми идват от неправилен фокус. Фокусът върху който сме прострели възприятията си. Възприемаме маловажните неща , а важните не забелязваме. Така ни учат. И ние така учим. И проблемите се влачат ли влачат...

Не е важно кой си, не е важно какъв си, никой не се интересува от теб, всеки се интересува от себе си. Може да се мъчиш да изглеждаш по определен начин, но за да бъдеш възприет , трябва този който те гледа да СПРЕ да се мъчи да изглежда някак . Това няма да се случи.
Никой никого не гледа. Илюзия е "какво ще кажат хората". ХОРАТА "казват" защото така трябва... Защото тях някой им е втълпил че трябва да играят ролята на ХОРАТА, "КОИТО КАЗВАТ".  Гадна роля. Защо я играят?

А вие играете ли тази роля? Гледате ли другите какво правят? Намирате ли им кусури? Възвеличавате ли себе си за сметка на чуждите недостатъци?
Ако е така , то и вие играете тази роля. Правите го защо? От искрено желание?
Защото си нямате друга работа? Просто защото това е крайният резултат . Резултат от няколко правила на поведение, вменено от обществото.
Манипулация. Противете се. Зарежете глупавата роля.

А като не сте във роля вече... какво значение имат останалите "артисти"?
Та те се преструват. Страх ли ви е от преструванковци?
Може би ще ви е страх от водата защото е мокра , или от вятъра защото фучи, или от светлината защото свети? Страхувайте се ако искате- то си е ваше право.

ПРОСТО ИГНОРИРАЙТЕ ХОРАТА. Не сте с нищо повече от тях и те не са с нищо повече от вас. Спрете съревнованието.
Така или иначе никой няма да ви присъди награда. Няма и кой да го направи. Няма съдии, няма рефери. Всичко е само една илюзия за състезание.

Илюзии при хората колкото искаш. Някои смятат себе си за безсмъртни. НЯКОИ ли казах?
По скоро ... ВСИЧКИ.

Човек който не умира , живее по друг начин. За съжаление ние опитваме да правим нещо, което не е за нас. Живеем така все едно няма да умрем никога.
Тук вече нямам готово лекарство. Нека всеки се справи с този проблем сам. Но донякъде проблемът е че се осъзнаваме твърде късно.
Как може да кажеш на едно дете ,че ще умре? Да това е вярно, но все пак трябва ли да му разваляме удоволствието с тази истина?
Но пък може да не го лъжем. Ето над това може да се поработи. Не бива да лъжем децата че са безсмъртни.
Не трябва да им даваме илюзия за вечен живот. Защото все някога ще разберат истината, но тогава няма да има път назад. Вече ще са си построили живота... ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.

Не обръщайте внимание на глупости, не се задълбочавайте над простотии, да не ви пука от нищо. Не се стремете да подтискате когото и да е, не мислете за неща, в които не искате да участвате, не тълкувайте всичко по определени рамки . Нашите рамки са достатъчно грешни за да си позволим да го правим.

Нашият мозък мисли по точно определен начин. За да постигнем нещо е нужно да се стремим към него. За всяко нещо си има верен път и грешен път. Не вървете по грешните пътища.
Колкото и да ни се иска не може да пренебрегнем наложените правила - трябва да се движим по тях, към нашата цел. Заобиколни пътища има много , но всички те трябва да се вървят.

Може още много да се пише за грешките и заблужденията, но както е казал... някой... всичко с времето си. Истината не се смила лесно ако е на голяма хапка.
Затова от мен толкова.
И моля ви, не ме мислете за велик - никой на този свят не е велик.