...че човек трябва да може да спре да очаква нещата да се случват извън него...
Това ми е малко трудно да разбера... И освен това ми напомня за едно определение: "Богат вътрешен свят и беден реален такъв".

Една вметка в подкрепа на здравословния егоизъм: Моите наблюдения сочат, че човек, както обича/грижи се за/ себе си, така постъпва и с другите, които твърди, че обича.
Все още се чудя, дали тези, които твърдяха, че човек докато си задава въпросът: Нормален/на ли съм? - това било достатъчен индикатор за нормалност... Аз не съм спирала да се ровя в себе си дали съм нормална.
Завърши психология и психотерапия, Деликаси.
Добър ден, мили мои, най - после ми активираха втория профил.

Тодоров, за мен най - краткото определение за нормалност се оказа - да си спазва човек общо взето законите и да може да работи - в екип? зависи от екипа и неговия шеф, най - вече от шефа - дали ще му е важен само финансовия резултат в края на месеца или ще се грижи и за тези, които му го осигуряват.
Та... нормална съм, бе, само, че като изпитвам някакви трудности спрямо децата, всъщност още преди като изпитвах, смятах, че да питам учителките е най - нормалното нещо на света... Вече не мисля така.

Със сигурност няма да има повече спам, защото знам отговорите на всички въпроси вече.