И още нещо, което ме притеснява и това ще е последно за днес, за да не стана досадна. Когато не ми е добре, а това е почти всеки ден - за сега единствения начин малко да се отпусна е да си сипя едно питие, ако върви така ще се алкохолизирам. При вас как е?

Мерси, така ще контактуваме и ще си помагаме нали?

За вас момичета, защото знам, че ще ме разберете. Никога не съм показвала стихове на никого, затова моля, бъдете снизходителни:

Звезди, небе и отражения в реката
показващи преплетени ръце,
красиви думи, прошепнати в мрака
издаващи трепета в едно сърце...

Горещи длани, трескаво търсещи
трепка в мрака искра,
думи неказани, срещите бъдещи
разпръсват за миг самота...

Благодаря ти за включването, имам нужда точно от такова неангажиращо общуване. По повод смъртта - не мога да ти отговоря нищо, ако имах дори и зрънце отговор, защо се старувам, нямаше да се засечем тук...

Когато съм в криза не мога да намеря начина на разпускане, давайте идеи... Пиша стихове и ако събера смелост ще ви покажа някои... За сега денят е нормален ...

А може ли да се разкаже - да се опише страхът, самотата, мисълта да не полудееш.
Поставена ми е диагноза хронична страхова невроза с елементи на агорафобия. Въпреки това се справям добре - работя на 2 места, имам чудесно семейство с 2 деца и куче и почти 30 годишен брак зад гърба си. Сега навлизам и във "възрастта на любовта" и паниките ми поизлезнаха навън. Чувствам се самотна, неразбрана, не правя нищо за себе си - нямам хоби, дори не се разхождам, мисля си, че не съм заслужила нищо за себе си, все едно се самонаказвам за нещо, не мога да открия какво. Пиша стихове, потъвам в тях и се чувствам добре. Трудно се пише тук, толкова неща набърках, че стана безмислено и дори и това ме тревожи. Търся алгоритъм да преживявам по-лесно ПА.

Здравейте, търса помощ и подкрепа, защото никой не ме разбира, когато попадна в моя свят. Наистина не знам как вече да се справям. Ходя на психиатър, на психолог и нищо не постигам. Дори не знам как да задам въпрос. Просто искам да се измъкна от тези сътояня и да се чуствам добре. По принцип нямам проблеми, имам объркани мисли. Самонаблюдавам се, притеснявам се и непрекъсната ме е страх да не умра. Ако някой може да ми помогне ще споделя повече подробности.

И аз ходя и на психиатър и на психолог, работя на 2 места, срещам се с много хора, усмихвам се, говоря много, но въпреки това си имам моите си състояния, които ме съсипват, защото не мога да ги обясня на никого. Винаги казвам - аз нямам проблеми, имам объркани мисли. Самообвинявам се, че съм неблагодарна за това което имам, а гоня май вятъра. Май докато не си намеря проблемите ще обикалям в омагьосан кръг. Сега ми е много трудно и затова споделям тук, защото плюс всичко-навлизам и "във възрастта на любовта"...

Здравейте, търся отговор, помощ, споделяне- какво правите когато се самовгълбите. Когато се самонаблюдавате и чакате да ви стане лошо, страх ви е да не се задушите, да не ви спре сърцето, да не полудеете? Знаете, че всяко споделяне от човек с такива проблеми носи облекчение на състоянието, помагайте...