Днес на работа имам време само да ви се  Утре няма да съм на линия, представете си почивам 2 дни в месеца и утре е единият от тях. До понеделник с положителна нагласа.

https://www.youtube.com/watch?v=5WXYQgShRbk

https://www.youtube.com/watch?v=eyrdJPoGc2I

https://www.youtube.com/watch?v=V5yynN35z-c

https://www.youtube.com/watch?v=bsOlnzvWg9Q

Здравейте с днешна дата, трудна сутрин, на работа съм, но очаквам хубав ден.
Fantagiro ме попита веднъж каква музика слушам, синът ми я определя като "садната".
По повод алкохол - хапчета, абе, страшничко си е. Не се изразих правилно за алкохола, не се оправдавам, но при мен алкохола се изразява в най-много 2 бири на ден. Пишете вие как се чувствате. След 1/2 лексотан днес, вече мога да кажа, че ще се справя, пък и нямам избор.

Аз пък съм родена в Перник, но вече 40 години съм майничка...
Чак сега чух песните - благодаря ти за Шуми, шуми яворе

Започнах да чета първо тук въпросите към Тодоров и още на 2 лист попаднах на отговор на мой въпрос-дали хората с ПР искат действително да се отърват от него и как ще се наместят в живота след това? копирам ти отговора на г-н Тодоров. Не че ти трябва в момента това, но просто ми стана интересно, че все едно е до мен писано. Не се притеснявай няма да ти копирам всяко откритие за мен, защото май ще ти копирам отговорите от начало, а ти можеш да си ги четеш когато решиш.
Просто въудушевлено споделям:

"Не, не желаят, но това е несъзнавано. Дали ще използваме "излекуване от ПР" или "промяна в ежедневието, общуването, в биването в реалността" няма разлика. Тези хора просто избягват да направят промените в живота си, които са необходими за да функционират нормално. Така ПР им остава единственият шанс да се впишат в същата тая реалност, легитимира ги - "имам ПА" и хората започват да ги възприемат през тяхната ПА, без значение дали ги упрекват, или им обръщат извънредно внимание. Ако някой им го отнеме, ще се разпаднат в своето съществуване. Така те ревниво си го пазят, дори ходейки на терапия с години."

Значи аз съм по средата -реалната маса, не виртуалната трябва да е при мен:)

според психиатъра  диагнозата ми е : основна - ПР
                                                             придружаваща - агорафобия
лекувам се с есцетил и теваквел, при кризи с нейно разрешение - лексотан

Днес на работата е доста спокойно, започвам да чета от начало Въпроси към г-н Тодоров, нали това ме посъветва? Защо писа на Лотхен, че той е някъде около мен?
Пиши ми на лично съобщение, ако мислиш, че е в близо до моето населено място.

Теваквел - копирах ти от една листовка това което ме смущава, но на други места е описано още по смущаващо. Има хиляди странични ефекти и това не ме притеснява, само това изречение ме срутва:

"Този клас лекарства, към които принадлежи и Теваквел XR 50 mg таблетки с удължено освобождаване може да предизвика проблеми със сърдечния ритъм, които да са тежки, а в някои случаи и фатални."

Трябва ми помощ по компютърен въпрос. Как мога да си кодирам достъпа до форума, да влизам с парола. Сега си отварям веднага форума, а ме е страх някой от домашните да не прочете нещо.

Овладях и тази ПА -  е вярно пих 1/2 лексотан, сега искам да споделя с вас какво този път ,според мен ме изкара от равновесие. Доста съм напреднала, вече казвам,че имам проблем, причина, която ме терзае и така. Трябва да платим на детето семестъра, а аз за 1/2 година нищо не можах да събера, има начини за справяне със ситуацията, но аз по навик първо да се самообвинявам малко. Ще теглим студентски кредит и ще се справим. Другият проблем ми е по-натрапчив. Пия теваквел - в листовката има изречение, че може да настъпи необяснима и внезапна смърт. Пия си го това лекарство, защото то ме измъкна буквално от калта./ През март 2 седмици не бях си подала носа от къщи и свалих 10 кг./ Пия си го, но ме е страх да не ми стане нещо. Споделих с психиатъра това, тя доста обстойно ме успокой, но аз още се втрисам, още повече, че сега се налага да увелича дозите. Това е в моята глава това са си проблеми, но се радвам, че щом има точен проблем има и решение на проблема.

От половин час пиша и си губя писането, може би така е по-добре, защото нещо съм се скапала и не ми е добре. Шашкам се, замаяна съм, притеснено ми е, пресъхва ми устата, горещо ми е към сърцето и гърлото, замъглява ми се погледа, но в момента вие те ми сламката и аз пиша.
Добре, всички ми казват, че от мен зависи да се справям, че само аз мога да си помогна, добре де, ами ако в момента чувствам, че не мога, какво? да не споделям ли, да не търся ли внимание. Ако мога да си помогна, защо не го правя, мазохист ли съм, лигла ли съм? Добре, дори и да съм такава, нямам право да живея нормално ли?
Какво да се затрия ли, защото съм лигла? Защото ме е страх да не умра? Искам да мога да се ядосам, да се разплача, а не мога, само се притеснявам. От какво, защо?
Ако съм толкова лоша, че не заслужавам помощ, защо господ ми е дал семейство, прекрасни деца, приятели и много познати с които общувам, когато съм във форма, а в кратките моменти на отпускане всички ме етикетират лигла? Болно ми е, самотно ми е!
На работа съм, ще пиша тук - може  да не четете глупаво е, егоистично е, но мисля, че си помагам, това ми е крачката към справянето. Не искам да съм воденичен камък за никого, но искам да ми подават ръка в трудни за мен моменти, искам да ми се усмихват, да ми кажат хубави думи, не искам да се чувствам самотна, неразбрана...
Още не съм в кондиция - ще слушам музика, ще изиграя една игра, ще дишам, забравила съм си лекарствата и се шашкам.

Цял ден се мъча да ви изпратя една песен и не ми се получава. Ако ви се търси - поздравявам ви с Приятел - на група Респект. Днес това ми е настроението.

Ей, момичета нормално ли е на тези години да проверявам в речника какво значи -
 кунилингус:).

Оказа се, че съм много опростена личност. От малкото объркани писания тук ти успя с няколко изречения да ми покажеш нещата в чист вид. Права си за всичко, точно такъв е живота ми в момента.

Здравейте и в тази тема, за съжаление мога да се включа и тук с коментари и то от страната на неудовлетворените, но ме е страх. Не се съобразих в началото и сега не се чувствам достатъчно анонимна. Така, че пишете - чета и се уча.

Здравейте и днес в един "прекрасен" мрачен ден. Радвам се, че и от малкото което съм писала и то объркано, ме разбрахте. Да в момента съм на етап - чакане помощ отвън, от някого. Съгласна съм за храната, примерът е чудесен и разбираем. Но въпреки всичко, ако не мога в момента да направя първата крачка - значи да си стоя гладна. Добре, не съм готова да се боря, но искам, искам да си намеря проблем от който да тръгна, а не да си повтарям като папагал - нямам проблеми, имам объркани мисли. Добре, няма да чакам наготово храната, искам някой да ми подаде първото залче. Всичките консултации за момента не са ми по джоба, затова съм и тук, за да може да си открадна ако трябва първото залче. Сега глътка кураж, запрятам ръкави и чета страницата на БАП.