Бетка, здравей, ще ти споделя моя опит за справяне с една криза на агорафобя, дано да ти е полезно с нещо. Този март месец така бях блокирала, че не излезнах от къщи 2 седмици, не ходих на работа, не правих нищо смислено. Първата крачка към овладяване на ситуацията, бяха лекарствата. Увеличих АД - аз пия Есцетил /диагнозата ми е ПР/по препоръка на психиатъра започнах да пия Теваквел 50- не е със зелена рецепта и струва 2-3 лева. После, се опитвах сама да изляза извън вратата на апартамента в първите дни по домашни дрехи и чехли, като удължавах престоя зад вратата т.е на стълбищната площадка. Това беше свързано със сърцебиене, премаляване, повръщане, но аз се опитвах много бавно да напредвам. Следващата ми крачка беше да се облека като за излизане и пак да стоя от външната страна на вратата. И за съжаление само до тук се справих сама - накарах мъжа ми да вземе отпуска и всеки ден ме водеше за ръка все по-далече от входната врата. Намери някоя приятелка, която да направи това за теб. Пиши когото не ти е добре...

Здравей Бетка, и от мен - една душица търсеща помощ и подкрепа тук. Твоята история е потресаваща, толкова неща да се случат и то на един човек. За съжаление не мога да ти помогна с нищо, само с уверението, че когато не ти е добре и искаш да споделяш, аз ще откликвам. На мен много ми помага, когато пиша тук, не се притеснявам от нищо и от всяко споделяне си крадвам зрънце за мен.

Ей, приятели да ви споделя какво мисли болния ми мозък. Защо да не си пия питиетата спокойно, че то е по хубаво да се лекувам от алкохолизъм. Поне ще знам какво ми е? А сега лекувам ветрове - ПР:)

Здравейте всички, малко поизчезнах, но имах малко повече работа и не успявах да пиша. Всички лекуващи ме са ме учили, че когато съм в кризи и увеличавам лекарства, психотерапията не води до никъкви резултати. Сега съм в такъв период, но чувствам, че имам нужда от нашето бъбрени тук. Така, че молба - не се отказвайте и вие от мен пишете, споделяйте, трябва да се преборим... Имам нужда от самочувствие, спокойствие и самоувереност - давайте примери, как постигате вие това. Лека и спокойна нощ и до утре!

Здравейте и днес, пак съм с ПА - мразя се, защо си причинявам това? Лошо ми е, страх ме е да не умра, много ме е страх...На работа съм, трябва да се усаферя...Давайте идеи...

Момичета, радвам се на вашите отговори, но ако нямам ПА, за да се налага да ви пиша, ще мога да си бъбря с вас чак в неделя. В петък и събота работим по две. За сега мисля, че ще се справя и да ви "чуя" пак в неделя!

Момичета, забелязвам, че много говорим за мъжете си. Май ще се окаже, че това ми е проблема, да съм в услуга на съпруга си, да не му накривя шапката, че иначе какво...? Нямам идея не му ли угодя, какво ще стане. По- принцип ние дори не се и караме.  Fantagiro, пусни пак, някое парче за настроение, че този дъжд ще ми удави ентусиазма за справяне с ПА.

Добър ден, в един дъждавен ден! Наистина разбрах, че споделянено е нож с 2 остриета. Затова ми оставате за момента вие. Страхувам се, че испускам момента за психотерапия. Пак увеличавам лекарства и потъвам, а в такива моменти не се прави психотерапия.И понеже все ви пиша за объркани мисли, искам да ви покажа нещо с което да се опитам да обясня. Написах на съпруга ми едно стихотворение, за годишнина от сватбата, с което исках да му обясня как се чувствам, той не ме разбра. Ще ви го напиша, нищо че е лично, да видите, наистина ли е невъзможно да бъда разбрана.

Вървя си аз на жизнения път в средата
и мисля, и не мисля за това
животът пълен е с обрати,
но кой ще ме накара да ги разбера?

А любовта е чувство вечно и прекрасно,
но винаги създава самота,
обичам ли, обичат ли ме не е ясно,
но защо ли се запитвам чак сега?

Вървя си устремена към безкрая
по моя път отъпкан за сега
и винаги намирам нещичко да ме омая,
да ме разплаче, радва, бърка, но немога да го разбера.

В това е смисълът да се живее
да търсиш малките наща,
да виждаш, мислиш, чувстваш и обичаш
и пак да си обгърнат в самота...

Здравейте, имам нужда да споделям, но немога да си подреда мислите, имах снощи труден разговор със съпруга ми по повад моите състояния. Както винаги получих само упреци. Много съм уязвима, не мога да се боря, потъвам... Днес не се справям в споделянето, ще млъквам...До скоро в по-розово.

Здравейте, г-н Тодоров, от всичко четено тук, в мен се оформи само един въпрос. Към  каква психотерапия да се насоча в момента? Все още съм на лекарства, но и психиатъра е на мнение, че мога да проведа психотерапия, че ще имам полза в момента. Посочете ми варианти за консултации в Пловдив.

Все още чета форума от начало, попаднах на това заглавие, препоръчано от Тодоров, на друг. Имаш ли представа за тази книга? -  "Позитивна психотерапия на ежедневието" - Носрат Песешкиан
Честно да ти кажа, за сега форума ми замества всякакви книги, но пропусна ли момента да те питам за мнение, после ще се отплесна.

Само като чета твоите споделяния, ми хрумват толкова много неща да проверявам, че няма да ми стигне работното време днес , а то е от 10 - 19 . При нас денят е доста приповдигнат. Аз съм на центъра, та се движат едни хора, едни музики, въобще празник. По този повод ми хрумна да се поровя  за Независимостта в исторически план, оказва се че почти нищо не знам.

Как сте със суеверията, аз съм на моменти - мразя да ми трепти окото, мразя да разсипвам сол, но не ме плаши черна котка и петък 13. Но пък вярвам в астрологията и нумерологията , или използвам знанията си за да оправдавам тъпия си характер. Например с това, че съм родена във въздушен знак, асцендента, дори и Луната са ми във въздушен знак, няма нищо което за ме приземи или поне приводни. Оправдания само, оправдания... Също така числото на жизнения път ми е 11, числото на първото име също, числото на рожденото ми пълно име също. До тук добре, но 11 опростено до 2 - какво води - депресии, депресии и пак депресии - отново оправдания само, оправдания.

Добро утро, днес съм на работата дето цял ден кисна пред компютара, та е възможно и да стана досадна. Исках да споделя още нещо, честно казано от това споделяне се чувствам по-добре. И така - изкарах и първо ниво астрология и нумерология, много се запалих, но за второто бях "не добре" пък и нямах пари, но все още го слагам в списъка - предстои. Мисля, че всеки от нас с "малките си отклонения" в един момент се увлича по това. Също така след като навърших 40 години, след сложна равносметка на живота си до тук, какво ли направих? Започнах да се татуирам, да си дупча ушите, носа, вообще реакции на "съвсем нормален човек". За сега съм се спряла след 4 татуса и 7 дупки по ушите. Мисля си, че ако малко се усвестя ще продължа. Абе вообще - щура работа.

Здравей те всички, здравей Fantagiro, днес съм много за бързо, но прочетох твои споделания, и ми хрумнаха много неща. Вече май, ще те наричам близначе. До сега не сме говорили за политика и богове, но сега започвам. Откривай приликите:).4  години работих като технически сътрудник за една политическа сила, и както винаги с каквото се захвана бях много пристрастина. Най- добрият ми приятел от онова време беше депутат и сега е в листата на сравнителна избераемо място. Тогава се чувствах добре, бъх полезна, но ме отказаха лесно от всичко - просто не ми платиха заплатите. Но то по принцип политиката си е мръсотия.
За богове като говорим, вярвам в нашата църква, когато ми е криво си поседявам в храма за по-дълго, но също така пробвах нещо индийско- конделини, присъствах и на Доа церемонии - от това за сега имам най-голяма полза.
За ТЕС също мога да говоря, ходих на 1 дневен курс за ТЕС, на за съжалние при ПА до сега не съм си помогнала с този метод.
Извинете ме , но не проверявам за правиписни грешки, а по-принцип допускам доста! ХУБАВА ВЕЧЕР от мен. До утре!