А според вас, нали няма нито да умра,нито да припадна, въпреки начина, по който се чувствам на моменти?
Мога ли да излизам сама, нали няма да има проблем?

Благодаря за отговора! Според Вас към кого мога да се обърна в Стара Загора?
Обръщайки се към първия психиатър, който потърсих, ми изписа такава силна схема, нарастваща доза, включваща и ривотрил, че реших да потърся друг. Той ми предложи да пия само Сероксат. 20мг.
Но щом казвате, че ми трябва терапевт, трябва да потърся. Само че не знам кой би бил подходящ. Моля някой ако знае име от Стара Загора, да ми помогне.
Ако мога да попитам и следните въпроси:
Нормално ли е да ми изтръпват зъбите и челюстта?
Да имам чувството, че не мога да управлявам тялото си?
Понякога имам много неприятни стягания и бодежи в гръдната област.
Когато отиде в лявата половина, много се притеснявам.
ЕКГ-то ми е ок, знам че е от паническото разстройство, но въпреки това много ме е страх, от стяганията, от това да не загубя разум..
Искам да бъда един нормален човек....

Изписаха ми Сероксат. Според вас дали ще се оправя? Най-много ме мъчи чувството на дереализация....сякаш виждам света отдругае... не мога да влизам в големи магазини. вчера насила седнах в 1 кафе- беше толкова трудно . не мога да ви опиша. За момента мога да вървя навън с родителите си, и то само в местности, където са извън града... Досега не съм припаднала, или нищо кой знай какво не е станало. Понякога ме е страх да не се побъркам, не съм аз същият човек. Приятелят ми си мисли, че ПР е нещо, с което се оправдавам да не се виждаме. А на мен ми е адски трудно.
Сега пия само сероксат, после дали ще имам проблеми със спирането, дали някога ще си бъда аз напълно?

Здравейте! Откакто си разредих приема на транксена, всичко се завърна с пълна сила, има чувството, че всеки момент ще падна. държа се за стените. може би става дум за "синдрома на отнемане". някой има ли представа, колко време продължава.чувствам се сякаш нещо ще стане всеки момент, все едно всеки момент ще припадна.
моля ви помогнете ми!

Здравейте, приятели! Днес ходих на изследвания, всичко ми е в нормата. Само хОрмонът на щитовидната жлеза ТХС е със завишени стойности. При допустими 4 и нещо, е 5,95. Ако сега ми препишат хормонална терапия, не става ли всичко много объркано? Свързах се с добра ендокриноложка, доказана, която ми каза, че вероятно ще ми назначат хормонални таблетки. Въпросът тук е дали по принцип имам този проблем, и включително и заради това да съм развила ПР. Или пък вследствие на приема на транксена, са се завишили?
Моля ви дайдет мнение, да  е стане така да ме натъпчат със 100 вида лекарсват.

Здравейте и от мен! Не знам откъде да започна. От 26ти май животът ми не е същият. Преживях първата си паническа атака, вследствие на която придобих паническо разстройство. До ден днешен не мога да се оправя. Тогава, на тази дата, ми се случи нещо ужасно. Отивайки до 1 приятелка, изпитах чувство на нереалност-все едно не знам къде се намирам, отидох веднага до Спешния център, който в това време беше наблизо. Изтръпнаха ми ръцете и краката- не знаех къде се намирам. Биха ми диазепам. Поуспокоих се временно. Направиха ми ЕКГ, взема ми кръв и ми измериха кръвното-всичко беше наред.
На следващия ден отидох на невролог, който ми предписа транксен. 5мг, по 1 капсула преди сън. С времето започна да ми действа. Няколко пъти попитах невроложката ако е възможно да мина на по-леко лекарство, тъй като това е от групата на бензодиазепимите и води до лесно пристрастяване. Тя не даде такъв шанс. И реших да се обърна към друг. Невролог, с голямо име от нашия град, с който по-рано не бях успяла да се свържа. Това се случи преди седмица. Той ми каза, че не е добре, че съм пила транксен толкова много дни. И ми предписа схема, по която да го спра. Един ден пия трансен, както обикновено, на другия -пия симпатил(на билкова основа)- 2 таблетки след ставане, и 2 -преди лягане.

И така минаха няколко дни, преди които се чувствах сравнително добре. И вчера, както си вървях започнаха старите симптоми-чувство на замаяност, чувство , все едно не знам къде се намирам, мускулна отпадналост, все едно нещо ме дърпа и иска да ме свлече на земята..  И така до вечерта, когато изпих транксен и станах 1 идея по-добре. Четох, че има синдром на отнемането, но не знаех, че е толкова кошмарен.
Какво да правя? КОлко време ще продължава всичко това
Имам и сериозна връзка. Мъжът до мен казва, че няма да  може да ме изтърпи дълго. Смята, че нищо ми няма и се превземам, а няма нищо такова. И ми е обидно.

Идеята на новия ми невролог е, да пия транксена през ден, след 10 дни да започна през 2, и така да го спра до 30 дни. Но отсега се чувствам ужасно с това разредено вземане на трансен.
Моля ви помогнете ми .
Не съм същият човек. Искам си старото аз.
Предполагам, че пиша на точното място!
Моля ви помогнете ми!