А какви са вашите лични болки и терзания? На толкова хора сте помогнали.. сигурно и вие имате нещо за споделяне.

Благодаря Ви, но не търсех вашия отговор. Ако имах нужда от въпроси, щях да се доверя на професионалист, и едва ли точно тук. Просто си пиша и си изповядвам болките. За ваше лично успокоение, майка ми е все така и си я гледам, не съм избягал. Вие как бихте/сте постъпили?

И така, в началото на новата година се завръщам тук, защото от тук започнах предния път, когато атаките дойдоха.

Не ми се търси сега, но мисля описвал съм подробно моите усещания и страхове, в общи линии нищо нетипично или по-нестандартно от вашето. С тази разлика, че сериозно повярвах, че ципралекса, който ми бяха изписали е много вреден за стомаха ми и просто го спрях.

Трябва да отбележа, че около половин година ми беше сравнително светъл период, атаките станаха редки и някак си не им обръщах внимание. Само дето през цялото това време останаха стомашния дискомфорт и почти пълната ми невъзможност да прекарвам дълго време в голям магазин или мол. В общи линии се затворих в себе си и игнорирах проблема, като се правех, че не съществува. Ходех на работа с кола, с градския транспорт не мога, и от работа вкъщи и така.

И може би това ме устройваше до момента, в който майка ми не получи дископатия, или поне така мислехме. След десетки лекари и дори лежане в болница, най-накрая и поставиха диагноза "генерализирана тревожност", нещо което от самото начало и повтарях, че има, защото го е имала и преди. Сега, след вливания и Н на брой инжекции, тя лежи като препарирана и изпитва ужас да стане. А тя е ужасно тежка за гледане, защото се държи по-зле от терминален онкоболен, като човек на умиране...

Бях чел, че хората с ПР се мобилизират, когато имат реален проблем, и какъвто безспорно се явява поредния "психясал" вкъщи. Но вместо да се мобилизирам, аз се върнах от там, където атаките бяха свършили. Сега отновно изпитвам ужас от излизането навън, защото ще получа разстройство или пък ще ми стане лошо... Меря кръвно, слушам си пулса, слушам как корема ми къркори и в общи линии стана ужасно, защото вече сме двама.

Имам алтернатива, мога да си тръгна и сигурно ще се почувствам временно по-добре, но изпитвам и вина от това, че може да оставя близък човек в моето положение сам.

Въпросът ми в този ред на мисли е, дали ще съм виновен, ако се прибера вкъщи и оставя майка ми сама.. Вероятно е нередно, но тя ми влияе ужасно и мисля, че през годините е била основен фактор за моите състояния.

Не е синдром на отнемането, а класическа проява на паническото разстройство. Според  мен трябва да поговориш с психиатър, който евентуално ще ти изпише подходящ антидепресант. Не се притеснявай да пиеш лекарства, в твоя случай като при мен са нужни. Не слушай тези, които ти казват, че можеш да се пребориш с атаките без помощ.

Лекарството е много добро. Само за 4 дни вече имам трезва преценка и паническите атаки, има ги, но ги владея и не са по цял ден, както преди седмица. Негативите на лекарството са въздействията му върху стомаха. Имам язва и гастрит и определено много лошо ми влияе приема на Ципралекс-болки, повдигане... Въпреки че съм много зле с корема, продължавам приема, защото съм много по-свеж от преди.

Ако почнеш да го пиеш, задължително яж нещо преди това.

А, не ме подценявай. И аз не скучая тея дни, страдам си денонощно, мощна седмица ми е. Всъщност пишеш логично, извинявам се за предния пост. 

Дано и аз скоро да се похваля с подобрение, защото много ми омръзна от мене си. Все пак най-важното е човек да вземе решение да си помогне, и аз най-после го взех. Ако не се бях "друсал" толкова години, действително си бях решил проблема навреме, отдавна щях да съм забравил за атаките.
Права си в твоите постове и за позитивното мислене, аз съм възпитан от негативни хора и по презумция от дете съм научен да очаквам лоши неща. Като стана баща искам да съм напълно ок, за да не предам на децата си тази наследствена "любов" към отрицателното.

Че си имам диагнози, то е ясно, иначе нямаше въобще да съм в този форум. Слава-богу, осъзнавам и се дебна. Все пак ако спра да осъзнавам, че нещо не е ок, бих се радвал някой да ми го напише, както аз направих.

Бензодиазепин си взимам- ривотрил. Ципралекса не действа още, но то трябва някакво натрупване. Малко ми натоварва и без това болния стомах, но няма начин, ще трябва да свикна.

Ами аз започнах да го взимам при нужда, но последните месеци, тя е всеки ден. Затова и ще го спирам. Иначе относно другите лекарства, днес вече се видях с друг психиатър и той беше шашнат, че са ми изписани и буквално каза, че лекарят е за съд. Хубавото е, че винаги чета листовките и това ме спаси от сериозни проблеми, лошото е, че това е генералната диагноза на българското здравеопазване-без да те изслушат, без да ти обяснят, просто дават хапчета, пък ти се оправяй после. Но този човечец, който днес ми изписа лекарства за шизофрения на база 3 минутен разговор и без да ми каже какво ми изписва, съвсем скоро ще го видите в "Господари на ефира". Много внимавайте и четете листовките, винаги! Слава, богу, новия ми терапевт ми изписа ципралекс и гледам за него отзивите са добри.

Извинявам се Fantagiro, не ми е работа, но като гледам колко много сте писали и по начина, по който сте писали, не ми се струва, че диагнозата ви е точно паническо разстройство. Не съм чел в детайли, но ми се струва, че вие сте в някаква фаза на еуфория, а паническото разстройство напълно изключва такава. Обмислете среща с психиатър, а не онлайн разговори с психолог.

EDIT: Вие си имате диагнозата, сега прочетох подробно. Все пак хубав съвет съм ви дал. Това че вие се чувствате нормално и щастлива е страхотно, ако в написаното от вас имаше някаква логика и последователност. Отидете на лекар и не го отлагайте.

Здравейте,
Историята ми съвсем накратко-страдам от панически атаки от 10 години. През 2004-та, когато получих първата попаднах на добър психиатър и със сероксат и ривотрил ме вдигна на крака. От няколко месеца атаките се върнаха. Първоначално ги контролирах с ривотрил, но увеличих дозата до половин таблетка, демек 1 мг и се уплаших, че се пристрастявам.
Та днес реших да отида на психиатър. Няма да му цитирам името. Казах му, че се излагам в работата, става ми лошо, не мога да стоя на едно място, въобще знаете симптомите. Казах му, че искам да спра и ривотрила.
Предположих, че ще ми изпише антидепресант и някакво леко успокоително и съответно от първата аптека взех изписаните лекарства-хлорпротиксен, неуротоп и оланзапин. Като се зачетох сега вкъщи, та то това са лекарства за шизофрения и биполярно разстройство, каквито категорично нямам. Звъннах му и той ми каза, че много чета и да почвам приема.
Е да, обаче това са тежки психотици и не съм сигурен, че трябва да ги пия, защото е абсолютно противопоказно да ги приемам с антидепресанти, а смятам, че от това имах нужда.
Та въпросът ми е има ли някой тук, на който са предписвали хлорпротиксен, неуротоп и оланзапин. Утре съм при друг психиатър за второ мнение, но ми е интересно дали друг с паническо разстройство е лекуван с лекарства за луди. Щото ако ще преодолея паниката като стана безчувствен дебил гледащ в една точка, по-добре да си се панирам по 100 пъти на ден.