Между другото, някой от Бургас със социална фобия (а и не само) ако има желание, може да идва да посещава груповата терапия в Центъра за психично здраве. По принцип терапиите са за хора, които поне имат диагноза от там, но не е проблем да се посетят и така, за да се види какво представляват. Ще се радвам да се запозная с нови хора, имащи този проблем. Терапиите ги води основно Валентина Недева, от която аз лично съм доволен. Няма нищо страшно в самите терапии - протичат приятно и времето почти никога не стига. От тази година се провеждат по 2 пъти в седмицата - вторник и четвъртък, от 10 до 11ч., като във вторник наблягаме на различни занимателни игри.  До колкото разбрах имат идея да се сформират повече групи, за да се провеждат терапии в повече дни от седмицата, като групите да се сформират и съобразно заболяванията и състоянието на различните хора. Безплатно е, но предполагам, че за да се посещават редовно първо ще трябва направление от личния лекар и поставяне на диагноза за състоянието от специалист в Центъра за психично здраве. Има също така веднъж в седмицата и трудотерапия, на която аз така и не съм присъствал още, но до колкото знам там се изработват разни неща... мисля, че сега ще се правят мартеници.

Ще ми е интересно в тази тема да споделите най-неприятните, както и най-абсурдните моменти, когато сте получавали ПА. Тъй като в повечето случай ПА се получават изненадващо, сигурно много от вас са имали и доста сконфузни ситуации. Аз лично с ужас си спомням за момента, точно преди да започна да се лекувам, когато ме беше хванало ужасно безсъние, В следствие на него се чувствах страшно отпаднал и раздразнен. Веднъж бях на кафе с един приятел, когато ужасното чувство, че заспивам на масата бе съпроводено от усещането, че буквално ще припадна и може никога да не се събудя.  На съседните маси имаше други хора, а аз имам и социална фобия. Сигурно съм изглеждал доста смешно в чуждите очи, защото буквално се тъпчех с пържени картофи, опитвайки да си възвърна силите и да не заспя. В един момент не издържах и реших да стана и да се прибера... но и ходенето не беше лесно, а пътя до нас ми се стори дълъг цяла вечност.
В друг случай, отново по същото време, бях решил рано сутрин да изляза да покарам колело, защото четох, че това ще ми помогне да преборя безсънието. Още не бях започнал да се лекувам и не знаех, че имам паническо разстройство. Та една сутрин, станах аз... не, че изобщо бях лягал... и решавам да карам велосипед. Да, но само докато излязох през вратата на стаята си и започваха да ме обливат едри капки пот, целия се разтрепервах и лягах обратно в леглото. И така на няколко пъти се мъчих да се наканя.... тъкмо стигах до асансьора... и пак се връщах обратно. Представях си, че докато карам колело може отново да получа паник атака.. само, че тогава не знаех какво е това.... та през ума ми минаваха какви ли не глупости.... мислих си, че докато карам колело може да получа инфаркт.
Друг път, излязох една вечер с един приятел ... и на няколко метра от нас, докато вървяхме по улицата, по някаква причина фаровете на колите започнаха да ме дразнят... получих ужасно сърцебиене ... поредна паник атака. Седнах на една пейка и не можех да мръдна от там. Започнах да пуша цигара след цигара в опит да се успокоя.... изпуших сигурно 5 цигари една след друга. Накрая едва-едва успях да се изправя, и целия още треперещ като лист, се прибрах вкъщи. През следващите дни почти не ставах от леглото, макар да не можех да спя. Потях се обилно, бях под ужасно напрежение. Едвам ставах, за да отида до тоалетната. Исках само да лежа и да релаксирам.
Получавал съм и паник атаки в банята, излизал съм и съм влизал обрратно като ненормален по няколко пъти. Имал съм моменти, в които ми се е струвало, че докато съм в банята не мога да дишам и се задушавам.
И други още подобни случки имам, но ще се радвам и някой друг да се включи!

Ами, аз съм пушил марихуана няколко пъти, и действието е било различно, но трябва да се отбележи, че има различни сортове... а и в днешно време я пръскат с допълнителни неща и ефекта е доста различен. Пушил съм и не ме е хващала, но след това съм пил алкохол... и след тази комбинация не спрях да повръщам няколко часа. Пушил съм и след като съм бил пиян вече и просто ми е ставало по-весело. Без лоши чувства след това. Последния път обаче, както казах, беше доста особен. Самия ефект беше необичаен - около 2-3 минути, след като пуших, улицата започна да ми се струва като река - всичко се люлееше и хората по нея, което предизвикваше смях в мен... до момента, в който не започнах да губя фокус над обектите - не можех да задържа погледа си никъде, всичко ми се разфокусираше, започна да ми се струва, че всички хора ме наблюдават... чувствах, че изглеждам странно в очите им.... и после последва паник атаката. Следващите часове и дни бях под леко напрежение, да не би ефекта да се повтори... но с времето, когато нищо не се случи, се успокоих. Все пак страхът, който остана е именно този - да не получа нова паник атака и за това не съм пушил вече трева и не смятам да пуша, макар да са ми предлагали.

Искам да добавя по тази тема, че алкохола в малки количества и в редки случаи не е вреден... но това може би зависи и от лекарствата и дозата, която приемате. На мен лично лекарка в психиатрична клиника ми е казвала, че малко алкохол няма да ми навреди. Сега, когато значително съм намалил дозата съм си позволявал да пия и малко повече, но гледам да не прекалявам. Все пак - не търсете утеха на проблемите си в алкохола!
Друго, което искам да напиша е, че има наркотици, които могат да отключат панически атаки. Аз лично втората си паник атака получих, след като пуших някаква трева, в която имаше и нещо друго. Не съм някакъв тревоман, но и преди съм опитвал и никога не ми е действала така. Бяха ми казали, че тази е доста силна... и наистина първоначалното и действие беше доста различно. След няколко минути обаче попаднах в някакъв ад. Започнах да изпитвам параноя. Бях насред центъра на града, посред бял ден, сред тълпи от хора. Имам си социална фобия от много време ... и тревата отключи в мен паническа атака. Сърцето ми започна да бие силно, изпотих се, пребледнях.... легнах на една пейка, а хората минаваха край мен,а аз стисках здраво очи и се молих това да отмине. Имах чувството, че ще получа инфаркт. Това беше най-кошмарното ми преживяване в живота. Не знам как успях да се изправя и да си стъпя на краката... поливах се с вода от едни фонтани. На няколко пъти атаките пак се връщаха в по-слаба форма и така в продължение на 2-3 часа. От тогава не съм пушил трева ... но въпреки това, след няколко месеца се появиха нови паник атаки, след които започнах да се лекувам.
За сега от цигарите не съм видял такива ефекти, но аз и не пуша много. Като цяло обаче, в един момент, когато състоянието ми беше доста зле и страдах от безсъние, мисля, че цигарите дори повече го засилваха.

И при мен фобията е на лице при много от изброените ситуации, да не кажа  - всичките. Интересното е, че и аз съм имал случаи, когато изненадващо за мен, но попаднал в подобна ситуация фобията не само, че не се появява, но и се чувствам много комфортно и съм общителен и спокоен. Но това за съжаление най-често се случва в моменти, в които съм употребил някакъв алкохол.
Има много случаи, в които в началото, сядайки на една маса, на която има и непознати, се чувствам зле, фобията се проявява, изчервявам се, изпотявам се.... но с течение на времето, дали под влияние на алкохола, или защото поне малко съм свикнал с хората срещу мен, вече се успокоявам. Или може би ме успокоява факта, че в един момент и те са толкова пияни, колкото и аз, и едва ли забелязват, че съм малко зачервен в някой момент, а и да забележат, биха го отдали на алкохола.
Изключително ми е било трудно, когато съм ходил на фризьор .... главата ми непрекъснато трепери, аз се мъча да се контролирам, червя се, изпотявам се. Не съм ходил на зъболекар от години, защото имам чувството, че ако седна на стола, в един момент ще започна да се задушавам и да се изложа. В автобусите много пъти съм се чувствал некомфортно, ако по-млади хора седят срещу мен. И още много, много други подобни ситуации съм имал, които са ме стресирали. Изненадващо е колко хора страдат от подобна фобия.

Здравейте и от мен! Аз съм мъж на 30 години, Като по-малък имаше периоди, в които дълго време не излизах от къщи и може би това също много ми е повлияло. Интересното е, че в училище винаги ме избираха да участвам в различни училищни пиеси пред много хора, но тогава не се чувствах чак толкова притеснен. С годините получих един физически проблем, който силно повлия на самочувствието ми и ме направи изключително притеснителен, срамежлив и затворен. Това от своя страна засили нежеланието ми да се показвам на улицата и когато излизах навън, винаги се притеснявах да минавам покрай други хора. Изпадах в ситуации, когато виждам да вървят хора срещу мен и се отклонявам от пътя си, удължавайки го многократно, само за да не мина край тях. Или пък прибирайки се, виждайки хора на пейката пред входа, не смея да се прибера, за да не мина край тях.... и решавам да отида на някоя самотна пейка зад блока и да чакам да се махнат. Понякога, когато вървя срещу някой, вадя телефона си и се правя, че ровичкам нещо... или че говоря с някой, смятайки, че така шанса да ми обърнат внимание е по-малък. Ако не правя нищо, имам чувството, че вървейки изглеждам смешно в очите им. Не обичам да пазарувам в малки магазини, защото се налага да говоря с продавачките. Притеснявам се да гледам непознати хора в очите. В големите супермаркети се чувствам като на разстрел, когато трябва да застана на касата. Не обичам препълнени и силно осветени заведения, на които масите са разположени близо... усещам, че съм изложен на чуждите погледи. Изключително трудно ми е, когато трябва да ходя на гости и там да има непознати за мен хора. Когато например трябва да ходя на рожден ден, или си измислям оправдание, за да не отида, или когато отида гледам да съм поне първи, защото усещането, че трябва да вляза в стая, в която има куп непознати и по този начин да бъда център на внимание не ужасява. Често пъти се изчервявам и изпотявам, когато стоя срещу непознати. Най-ужасното е когато трябва да свърша нещо важно - например да попълня нещо в някоя институция. Имам чувството, че служителите ме гледат в ръцете докато пиша, и това още повече ме притеснява... започвам да треперя и да пиша грозно в опита си да прикрия притеснението. Преди време дори не можех да се храня през близки. Притеснявах се да ям пред майка си и целия се изчервявах. Когато имаше големи семейни събирания, примерно за Коледа, винаги си намирах оправдание да отида някъде другаде, за да не присъствам. Когато сядам някъде, където има много познати, но примерно само един е непознат, гледам да седна така, че да не съм срещу него.
Преди около 3 години получих първата си паническа атака... тогава не и отдадох голямо значение. След година последва втора.... след няколко месеца - отново, този път придружена с безсъние и силна тревожност, ужасно изпотяване и последващи по малки атаки. Засилиха се лошите мисли, че нещо лошо може да ми се случи, натрапчиви мисли за смъртта, че едва ли не ако заспя, може да не се събудя. Потърсих помощ, предписаха ми антидепресанти и започнах да посещавам групови терапии. От тогава имам подобрение и не съм получавал нови атаки. Намалих хапчетата и продължавам да ходя на терапиите, понеже са безплатни, а и ми харесва социалния контакт. Упражнявам и хобито си, което е фотографията, но социалната фобия понякога ми пречи и там, защото когато например трябва да снимам някоя позната, понякога започвам да се притеснявам и да треперя. Освен това любимия ми жанр е уличната фотография, а при него основно се снимат непознати хора и ситуации на улицата... но притеснението ми понякога не ми позволява да вдигна апарата. А ако нямах тези страхове, дори бих заговарял непознати с молба да ги снимам. Много чувствителна и емоционална натура съм и приемам критиката към мен много навътре. Това допълнително изостря ниската ми самооценка, но се опитвам всячески да се боря с нея, като изразявам себе си с това, в което съм добър и ми носи удоволствие. В любовта не ми върви и това на няколко пъти ме беше докарвало до депресии. Днес вече не приемам нещата чак толкова тежко и се опитвам да наблягам върху самоусъвършенстването ми. За съжаление социалната фобия не е напълно отшумяла, но усещам, че вече се справям доста по-добре. Надявам се да се справя напълно, за да мога да бъда пълноценен в живота! Пожелавам го и на всички останали!