Здравейте! Искам да ви споделя моя опит с Ривотрил, който съм пила около 16 години, всеки ден. Когато реших да забременея, трябваше да го спра, така си бях решила исках здраво дете. Общо взето спрях го от раз: треперене,още 10 нови фобии, силни аритмии, усещане че ще получа инфаркт или инсулт доста време. Стоях си вкъщи през бременността, която се случи 6-месеца след спирането му. НО!!! Първо си мислех, че е от упойката при секциото, но не би. Започнах да куцам, походката ми стана абсурдна, мускулите ме боляха навсякъде, на един-два метра от мен нищо не виждах, буквално всичко ми беше размазано, И почнах да забравям думи, т.е. визуализирах какво искам да кажа, но думата не идваше в ума ми. Консултация при психиатър, разясни нещата: Както и при дълготрайната употреба на диазепам например, година след спирането, се случва точно това, ако сте станали зависими, като мен. След като започнах да ги пия отново, постепенно възвърнах походката си и преодолях куцането, започнах отново да виждам добре/никога не съм имала проблеми със зрението/, само интелекта не напълно си върнах, но вече рядко се замислям или забавям, когато трябва да говоря. Това е абсурдно!!! Това е да си станал зависим, каза психиатъра, чието име умишлено няма да споменавам.... не съм и предполагала и никой като ми го е изписвал, не ме е предупреждавал. Имам социална фобия. Но след спирането му развих и страх от високо, от ВСИЧКО....след като го започнах пак, всичко постепенно се оправи, въпреки че много исках да се оттърва от ривотрила, се оказва, че ще съм куцащ,полусляп,малоумен инвалид без него. Антидепресантите не ми понасят. Всеки сам да си направи сметка, ако иска и да пробва да го остави след толкова дълъг прием. А за тези, който се колебаят дали да го започват- НЕ!