Здравейте. Не съм сигурна доколко се ползва все още този форум и дали има смисъл да пиша. Но все пак ще се радвам ако някой отговори.

На 17 години съм. Смятам че имам социална фобия. Като бях малка го наричах "срамежливост" или нещо от сорта, но сега е придобило по-различен характер. Притеснявам се от хора, особено непознати, презентациите пред класа са мъка, ходенето на купони или нещо от сорта също, да не говорим за излизане на сцена, за да говоря или дори само да стоя там, пак притеснението е огромно. Не обичам да се обаждам по телефона, ако трябва да си запиша час за лекар или нещо такова, това е съпроводено от голямо притеснение и обмисляне. Ако съм с приятели е по-добре. Имам сравнително голям приятелски кръг от хора, които не ме притесняват и с които се чувствам комфортно - смятам че при мен това е важен фактор, тъй като това донякъде ми е повишило самочувствието и има определени ситуации, в които вече не чувствам тази социална фобия. Но в други случаи, елементарното возене в пълен автобус или вървенето към училище ако съм сама, не са прости действия - извършват се с постоянно обмисляне как хората наоколо ме гледат, какво ли си мислят за мен, сега дали няма да се спъна и да ми се смеят и т.н. Разчетох се наскоро за тревожните разстройства и в тях намерих и обяснение за някои леки физически проблеми които имам в последните 1-2 години, като затруднено дишане, проблеми в храносмилането. Даже и дреболии от сорта на това, че челюстта ми щрака изключително често или че като съм сама в непозната обстановка си хапя постоянно устните или вътрешността на бузите. Освен това лесто ставам раздразнителна, и съм изключително нерешителна. Мисля си обаче, че ако изобщо имам социална фобия, то тя ще е вероятно в някаква лека форма, но пък в комбинация с депресия. С други думи, чудя се дали си струва да отида на лекар, само за всеки случай, или да не притеснявам излишно родителите си.

Знам ли, най-много да се окажа хипохондрик.