Здравейте.На 23г. съм момче.Страдам от така наречената социална фобия или нещо подобно още от ранна възраст след случка като дете в 7ми клас.След това в гимназията 5 години съм избягвал общуването-ходя сядам си на чина,минават часовете и се прибирам не говорех с никой ако не ме заговори.Като станах студент нещата се пооправиха,но така и не мога да се оправя напълно и понякога тия чувства се завръщат със страшна сила.Става въпрос за страха от общуване,от говорене пред много хора,от стоене в компания с повечко хора,понякога от елементарни човешки взаимоотношения-като разговор по телефона,дори срам от общуване и с най-близките.И като бонус имам и някакво гадно заекване(в лека форма),което основно се проявява като съм притеснен и допринася за стреса от говоренето пред много хора,а ако се очаква и да ме оценят е още по-зле.Изнасял съм някой презентации в университета с големи мъки-незнам дали си е личало,но отвътре какво ми е само тия,които са го преживели знаят.Едни от моментите,когато най-много се стягам е при събеседване с преподавател,интервю за работа,говорене с непознати по телефона или за нещо в сферата на услугите.Стана ли за малко по-дълго център на вниманието или ако ме заговори някой непознат на четири очи направо получавам панически атаки и се моля да свъши по-бързо.Вече крайно много ми е писнало от това и ми пречи да се развивам.С психиатри/терапевти/хапчета не съм пробвал.Спорта донякъде помага-плуване,фитнес,които практикувам.Работих като спасител на плажа 1 лято,надявах се,че от общуването с хора там ще се оправя-но уви.В доста конфликтни ситуации съм влизал-очи в очи,но това,че съм на работа ограничаваше разговорите до много тесен кръг от теми и не ми пукаше толкова.Проблема идва от непринудени разговри с непознати хора.Понякога докато се разхождам имам чувството,че всички са се вторачили в мен и ме преценят.Ако сме в компания и някой се смее за нещо винаги имам чувството,че се смее на мен.Не бих казал,че съм в депресия понеже имам желание да правя различни неща,но този ужас,който се появява от общуване,от оценка от др. хора,говорене с непознати и пред повечко хора,ужас кой какво ще си помисли(и в 99% от случайте съм сигурен,че си мислят негативни неща за мен),страх да не стана за смях,да не се издъня и така нататък направо ме убиват.Колкото и да се настройвам,че не ми пука сякаш идва отвътре и не мога да разбера на какво се дълржи това.

Много дълго стана,за което се извинявам.Исках просто да споделя.Който желае може да даде някой друг съвет кой как се е справил