Най - трудно е да опознаеш себе си . Това е голямо предизвикателство . И не само да се опознаеш , но и да си признаеш всичките низки чувства , които  изпитваш . А каво е всъщност да бъдеш човек ? И ако тази дума има конкретно определение , то всички ли сме човеци ? А какви са тези , които не съвпадат с определението на думата , но все пак са човеци ?

 И аз това си мисля Но пък паническите атаки си продължават . Е , съществуват ли без депресия ? Въобще съвсем се обърках . Почвам да си мисля , че най - добре да спра да се самоанализирам и да се оставя на течението .

 Вие говорите за хоспитализация , а мен тук ме подмятат като мръсно коте . Извинявам се за метафората , но се чувствам точно така . Вероятно финците са расисти или незнам как точно да ги опиша . Нежелаят да ми назначат една нормална терапия .
 Моля кажете ми г - н Тодоров , какво сте стане с мен ако просто си чакам в това състояние ? Лекуващият доктор ми обясни , че до две години заболяването само ще отшуми . Вече нямам и толкова силни депресивни симптоми . Спя , храня се , грижа се за външния си вид . Имам  толкова интересни занимания , че времето не ми стига да реализирам всичко . Относно комплексите , мисля че всеки има в по - малка или  по - голяма степен . Възможно ли е да си бъда пак нормална без лечение ? Има ли подобни случай с моя ?

 Аз незная кое е по - добре - с лекарства или без . Четох много за хора , които накрая толкова привикват с  медикаментите , че се нуждаят от терапия за да ги спрат . Толова дълго време си седя без лечение , че само ми остава надеждата че всичко само ще си отмине . Можеби всичо е съдба , ако ми е писано ще се оправя .

 Прочетох историята ти. Измъчил си се доста. Аз съм така от близо две години. Вече се отчаях и да търся помощ. Както съм писала, живея в чужбина , и немога да започна и терапия. Последния път като отидох на доктор, той ми предложи отново антидепресанти, които аз така и не пия. Най - ободрителното беше , че той смята , че до две години всичко ще отмине И аз така ... Ще чакам и толкоз! Иначе съм без лекарства и почти напълно сама. От инат нищо не взимам.
 Случи ли ти се нещо , което те промени? Напълно ли се чувстваш излекуван?

 Абсолютно! Много добре осъзнавам, че поводите за една ПР  са много и изменчиви, а причината само една, точно затова смятам, че една психотерапия е от огромно значение, Един добър психолог би могъл да насочи мислите на болния към първопричинителя на това страдание. Най - лошото е ,че в повечето случай ние не разбираме защо това се случва с нас, но при всички случай ПР е отговор на душевната ни дисхармония.
 Смятате ли, че това заболяване, ако мога така да го нарека е присъщо на слабохарактерните личности? Всъщност страхът порок ли е, или начин на приспособяване и оцеляване?

 Много благодаря за изчерпателния отговор. Това, което прочетох, ми даде яснота по въпроса. В търсене на себе си, накрая започнах да поставям диагнози на останалите. Знам че не е редно, но пък така е по - лесно да опознаеш света, които те заобикаля.
 Относно шизоидното разстройство, смятам че хората които го имат, са много тъжни и тревожни. Аз немога да разбера какво е да живея в свят без емоции. Мислех погрешно че ПР е присъщо само на свръх емоционалните хора.
  Възможно ли е всеки от нас да има определено разстройство? Разстройство ли е или просто характерна черта?
 Бих искала да споделя опит за ПР, тъй като темата е насочена основно към този проблем. Прочетох по - горе че някой хора немогат дори да излезнат на улицата. Аз го приемам тежко, но непрекъснато излизам и пътувам. Можеби в това е изходът. Кажете г- н  Тодоров, по - добре ли е да се сблъскаме със страховете си , или по - добрият вариант е да се скрием на безопасно място докато отмине бурята?

 Г- н Тодоров , страдат ли от ПР , хората с шизоидно разстройство на личността? В какво се изразяват страховете им? Как трябва да се отнасяме с подобна личност?

 Здравейте ! Аз пиша от финландия , както някой от вас можеби знаят . Преди една година получих ПР . Немога да си позволя терапия тук , а и езикът е бариера . След една година мога да кажа че със силата на духа си преодолявам атаките и ги изкоренявам . Не пия лекарства и не получавам помощ от никого . Някак се чувствам горда с това . Преди неможех да пътувам и дори ме беше страх да отида до магазина . сега ходя на работа и с удоволствие се отдалечавам от дома . Помогна ми разбира се четенето . При всяка атака си повтарям , че това няма да ме убие и няма дори да припадна . Вдишвам няколко пъти дълбоко и ускорявам крачка . ако усетя слабост ям шоколад , по добре от медикаменти Много ми е помагало да опитвам да се разсейвам , а спорта прави чудеса  . Най - важното е да разберем че само химикали в мозъка , създават чувството на страх и безпомощност .
 Немога да кажа че съм 100 % излекувана , но сега живея доста по - нормално .
 Желая на всички успех със тази диагноза . случва се на всеки  . А най - голямата награда е когато преодолеем сами страховете си . Нямам намерение да съм срещу медикаментите или психотерапевтите , просто при мен нямаше как да се случи една добра терапия . Вероятно щях да съм се излекувала много по - отдавна ако я бях започнала ,.

 Всички са невротични малко или много , но при неврозата е стил на живот . Стига се до мании и страдание . Аз поне така го разбирам от моята гледна точка . Един нормален човек ще се ядоса ако има причина , а невротика ще страда и без явна такава . Най - лошото е че се стига до параноя .
 Относно чуването на гласове и виденията и аз съм много объркана . А ако двама души чуват тези гласове едновременно ? И двамата ли страдат от шизофрения ? Казвам го , защото преди години живеех в стара къща и всеки от нас чуваше глсове . Аз мисля че е възможно определени места да имат по - силна енергия . А енергията може да е спомен за отминали събития и това да води до материализирането на гласове или образи .

 Otnosno kritikata:) Poema se tejko , osobeno ot narcis kato men . Istinata - Az sum narcis . Otnosno " shlokavicata " - gadno mi e da pisha na latinica , no drugiq variant e svurzan s chasove . Ne razpolagam s klaviatura na bulgarski . Za da napisha neshto na rodniq ezik e neobhodimo da izpolzvam "google translator " , no tova ne raboti tolkova lesno , osobeno za po - dulgi tekstove . Ne vednuj sum se izvinqvala za latinicata . No ot prochetenoto ot vas mi se struva che vsushtnost sum se izrazila dostatuchno pravilno , za da buda razbrana . da se vurnem na kritikata . Mnogo boli ! Koi obicha da bude kritikuvan ? I neka da ne zabravqme , che dori i Velikiqt Bethoven e bil ne malko kritikuvan , a puk kakvo da kajem za Van Gog ? Razbirate li kakvo imam v predvid ? Ako se vslushvame tvurde chesto v negativizma otpraven kum nas , v kraq na kraishtata tova ni prechupva i ograbva ...
 Otnosno pravoto na sobstven izbor .. Dali e taka ? Zamislete se ... Ne sme li podhuvrlqni ot sudbata kato prashinki ? ?Pomislete za mnojestvoto nepredvideni subitiq , koito ni vurhlitat ejednevno . A tova , oeto se sluchva s men , mislite li che mi haresva ? Prejivqval li ste panicheska ataka ? Az dori neznam dali e pravilno da go nareka taka . Tochnoto opredelenie e " kato probujdane ot koshmar " . Trae okolo minuta , no e dostatuchno da te susipe za mnogo dni sled poqvata si . Kaji rechi chista himiq . Mozukut e seriozno orujie , ako pitate men .
 Otnosno svetlinata i krasotata ... Te sa abstraktni . Az znaq kakvo sa za men . Ako slusham " Hungarian Rhapsody " i zapochvam da treperq ,,, i kojata mi nastruhva .... i chuvstvam che letq .. i me nqma tuk ,,, i useshtam chuvstva ,,i vulshebstvo i i .. i lubov ! Tova e to "Krasota i svetlina " ! Kakvo e za vas ?
 I da se vurnem na realnostta vse pak . nie sme socialni jivotni i trqbva da se pridurjame kum opredeleni normi na povedenie . Az nesum socialno jivotno i ne se pridurjam kum opredeleni formi na povedenie . V posledstvie az sum AUTSIDER ! I kakvo ? stradam , potuvam .. i pak stradam ! I vinata si e samo moq !
 I pak se izvinqvam za latinicata ,

  Abstrahiraneto ot okolnite , ta dori na samiq sebe si , si e chista mudrost za men . Osuznavam qsno , che imenno kogato prestanem da budem zavisimi ot mnenieto na okolnite , veroqtno ste namerim sebe si . No tova e tolkova neposilna zadacha ! Nie sme predi vsichko socialni jivotni i vseki ot nas ima nujda ot pohvala . Vqrvate li , che nqkoi hora sa absolutno sebedostatuchni ?
 Za men " krasotata i svetlinata " sa izraz na izkustvo po edin ili drug nachin , ili po skoro chovekut gi izrazqva chrez sutvorenoto ot nego . Krasiviqt um e tozi koito te plenqva !

 Az se namiram v tejka depresiq , no izpitvam silen strah ot vsichko . Kajete doktor Todorov , oznachavali tova che sum vse oshte v nachalna faza na depresiq ? Veche zapochvam da se pitam , tova koeto se sluchva s men , depresiq li e ili chist realizum ? Nai - strashnoto e che mnogo hora se chuvstvat taka . A pri men nai - golemiqt ujas nqkak idva ot tova , che sum imigrant . Mojebi vseki si ima svoq prichina . Ponqkoga se zamislqm kakva puk sigurnost sum imala v Bulgariq ... Kakto i da e ,,, choveshkata dusha e slojen instrument , neobqten , opasen , no moje da bude i krasiv  ! Kajete kak da otkriem krasotata i svetlinata ? Az mislq che te sa nqkude dulboko v nas .

  Obmislqla sum vsqkakvi varianti za spasenie , no uvi vsichki me vrushtat v purvonachalnata poziciq . Vseki chovek ima svoite grehove , edni po - golemi . a drugi - suvsem neznachitelni . A ako poglednem pod drug ugul neshtata , ne e li po - egoistichno , kogato darqvame lubov i razbirane , a kato nagrada poluchavame sebeizdigane ? Vchera osuznah , che na purvo mqsto trqbva da obichame sebe si , zashtoto tozi jivot e dar za nas . Vuzmojno e samobichuvaneto da idva ot grehove , izvursheni kum samiq sebe si .

 Ponqkoga mislq , che tova koeto me spoletq si e chisto nakazanie ! Nai - loshoto e che idva otvutre , znaesh go , no nemojesh da go spresh . Bi trqbvalo da bude tolkova lesno da izkontrolirash sam sebe si , no ne e . Depresiranite hora sa kato zatvornici v sobstveniq si kapan ! Donqkude az mnogo vqrvam v sudbata , i che nishto ne e sluchaino na tozi svqt . Mojebi vsichkoto stradanie bi dovelo sled sebe si neshto pozitivno , ta dori i kato nachin na mislene i svetogled .