Изглежда при всички на нас съществува страхът от изоставяне . Това означава зависимост , а зависимостта не води до нищо хубаво . Другият пол обикновено търси спокойствие и приятно изкарване , а не параноична ревност и обсебване . Със собствените си страхове ние отблъскваме повече . Най - важното е да спрем да се страхуваме . За съжеление ПР снижава самочувствието до минимум .   В крайна сметка трябва да осъзнаем че можем да разчитаме само и единствено на себе си . Любовите пристигат и си заминават и всяка следваща е "най- голямата" ! ПР е израз на собственоте ни страхове , които ние сами материализираме . Дълбоко в душата на всеки от нас се тай безизмерна тъга . Последно искам да добавя , че е можеби най-добре да се концентрираме върху собственото си развитие , а не да чакаме кризите да отминат .

ПР е един вид нервно разстройство. При изострени нерви цигарите и алкохола влошават нещата още повече .Една от причините за сутрешното прилошаване са кафето и цигарите . От друга страна ако се откажем от всичко , това съвсем ще ни побърка . Четох че е хубаво да се замени кафето с билков чай , а за алкохол и дума да не става . Аз лично мисля , че в умерени количества не е толкова зле За съжеление много хора се алкохолизират , в следствие на ПР . Това са много вредни навици , но в никакъв случай не са причина за една ПА . Кризите идват от главата ни . От как получих ПР живея повече от здравословно . Храня се три - четири пъти дневно + хранителни добавки , но това също не помага .

 При мен ПР влоши ужасяващо личния ми живот . Направи ме ревнива и   мнителна . Започнах да развивам параноя . Можеби всичко тове е вследствие на загуба на самочувствие , което е неминуем резултат от "заболяването" .Непрекъснат страх , че ще загубиш човека , когото обичаш , като това в никакъв случай не помага . В крайна сметка трябва да погледнем по философски на живота ! Лошо е че другите немогат да осъзнаят какво точно означава ПР и до какво може да те доведе . Мен лично околните ме нападат и ми повтарят да се стегна . Има ли смисъл да обясняваш и търсиш съчувствие ? Ако бях здрава , сигурно и аз така бих реагирала , затова не се и сърдя вече . Пожелавам на всички успех и превъзмогване на ПР.

Бях прочела във форума , че ПР не е свързано със серотонин а, но аз лично смятам че има връзка. Доколкото знам, състоянието се нарича - смесено депресивно тревожно разтройство. Като нито един от симптома  не  е толкова силно изразен , но все пак съществуват и се допълват . Немога да твърдя че тази информация е вярна , но звучи достоверно .Като че ли първо идват негативните мисли , един вид самобичуване , последвани от ПА като краен резултат .

Все повече  хора страдат от  ПР. Това  започва да звучи като чума на новото хилядолетие! Най -лошото е че не се случва винаги ако си уплашен , а дори при най - малкото притеснение . Тук прочетох че ПР не е свързано с депресия , а защо тогава се изписват антидепресанти при това състояние ? Някой има ли представа ? Изглежда че все пак кризите са вследствие на тъга .
 На мен ми изписаха опамокс , които несъм и взела все още . Когато знам че е наблизо , кризите се разредиха . Значи наистина е въпрос на самовнушение .
 Почвам да мисля че времето лекува всичко . Въпросът е колко време е нужно кошмарът да спре ...
 Желая на всички успех в борбата !

 Mисля , че една терапия би помогнала и в двата с лучая . Първо , терапевта би ни изяснил какво ни е всъщност . Второ , би могъл да насочи мислите ни в правилна насока . Как да се оправим , ако незнаем какво ни е ?

 Това не мога да го разбера . Защо егото да пречи на развитието на душата и потенциала и ? Много е сложно за дискутиране . Има вероятност при хора като нас егоцентризма да е толкова проявен , че това да действа като оръжие насочено към самите нас . Но пък има хора , страдащи от ПР , които съвсем не са толкова извисени като личности . Тук е въпросът ... ПР се проявява в следствие на преживян стрес , или в следствие на силно изразено чувство да контролираш всичко около себе си , но ... Но да неможеш !
 А ако паниката не е свързана със серотонина , защо тогава лекарите изписват антидепресанти , които от своя страна способстват достигането на серотонин до мозъка ?

Тогава просто сме нещастни , а не депресирани . Много хора казват , включително терапевтите , че трябва да променим нещо и тогава тези кризи ще спрат . Вече несъм сигурна дали трябва да предъвквам този проблем непрекъснато . Как така лесно да се даде лек за една наранена душа ?

Как действат антидепресантите ? Чувстваш ли се различно ? Аз искам да си бъда себе си , без значение колко ми е зле . Един доктор ми каза че имам много добър мозък , но с малки грешки при функционирането му . ами можеби това съм си аз . Понякога мисля че ако се излекувам ще загубя себе си .

 Контролирам ги дотолкова , че не звъня на бърза помощ всеки път като се случи . Приемам ги като нещо неминуемо . Гледам часовника и се успокоявам че до час  мъчението ще спре . Не мисля че съм се примирила . Aко мислех таka , не бих могла да продължавам да се боря със страховете си . Но в крайна сметка каkво друго ми остава освен да се смиря и да изчаквам . Но искам да подчертая , че смирението и примирението не са синоними .

 "За" и "против" антидепресантите , "за" и "против" терапия при психолог . В крайна сметка всеки си има собствен избор . Това , което аз съм видяла , ми показва че започнеш ли веднъж медикаменти , няма спиране . Много хора казват , че след спирането им състоянието им се влошава още повече . Можеби тук е ролята на психотерапевта .Хубаво  е да се проведе терапия успоредно с лекарствата . За антидепресантите съм чела много негативни отзиви . От тях се надебелява , ставаш като зомбиран , губиш сексуално желание и т.н. Аз не го твърдя , защото не съм взимала никога .

 Аз някак се научих да контролирам атаките . Вече не ме е толкова страх , но усещането е ужасяващо . Губя всякаква представа за реалност . Чувствах се като страхливка , но и това не е така . Напоследък забелязах , че неща , които на пръв поглед са най - обикновени , провокират у мен ПР . Един ден пътувахме с приятелка и сина ми . Видях нещо  подобно на вятърни мелници , но за производство на електричество . Това събуди у мен такъв сковаващ страх , че след това последва силна атака . При вас така ли е ?

Каква е разликата между депресията и тревожността ? Аз съвсем се обърках . Изглежда , че по много показатели си приличат . Aко не си сигурен в себе си , на базата на което се комплексираш , то това признак на депресия ли е , или тревожно разстройство ? Излиза ли накрая , че депресията е по - скоро меланхолично състояние , нещо като защита на организма ?

 Не спорете . Тук сме да си помогнем , а не да се дразним взаимно . За някой хора антидепресантите са решение , за други терапията , а за такива като мен - нито едното , нито другото . Относно серотонина , мисля че има връзка , защото атаките са признак че сме нещастни . Обаче , обаче несъм сигурна дали хормонът не достига защото сме нещастни , или сме нещастни , защото имаме липса на серотонин . А защо пък да не помислим че можеби има и нещо друго извън нашия мозък ,k оето прави уникален всеки от нас .

Аз бях в тежка депресия . Нямах желание за нищо . Постепенно станах мнгого по - позитивна ( е не толкова много ) , но  паническите атаки продължават . Всъщност при ПР се отделя твърде много адреналин , доколкото знам . Тялото се чувства заплашено без видима причина . Това разбира се пречи на социалния ми живот . Днес отново се случи на работното ми място и отново ме пратиха да си ходя . Голям срам , а разбиране нулево . A и как някой да те разбере без да го е преживял на собствения си гръб .  Често  виждам че околните мислят че се преструвам . Незнам как е при останалите , но при мен напира силното чувство да избягам . затова и е голям проблем работата . В дадени моменти става толкова неудържимо , че нищо друго няма значение .