Не знам как ще се справя с ПР без ривотрил и разните фобии. Ще трябва пак да ставам алкохолик. 

След толкова лутане половин година и замазване положението с алкохол и то много алкохол - преди 6 дни  бях на психиатър-терапевт изписа ми Ривотрил 3 по 1 мг( дозата е голяма, заради алкохолната зависимост) и Сероксат, от тогава не пия, а из Ривотрила направих едночасова разходка из града, малко ми е объркано от Ривотрила, от Сероксата не усещам толкова страшни неща- леко гадене и това е. Дано ми помогне. Утре ще трябва да отивам в друг град на посещение при него и ми е притеснено много- на моменти ми се схващат пръстите, леки болки в мускула на ръката, но през този период всичко е напрежение, не съм стигнал до ПА.


27 март: Постепенно намалям дозата ривотрил до най-много 3 по 0,5 не пия алкохол, а ривотрил и сероксат.

Здравейте на 22 съм, от няколко месеца имам паническо разстройство и агорафобия и други фобии, заливах ги с алкохол, за което сгреших. След много пиене, започнах да пия от няколко дни ксанакс, което ме направо омърлуши . Сега мисля да почна да пия ксероксат и за успокоение ксанакс, не ме е страх вече толкова от страничните ефекти, прекарах достатъчно. Симптомите ги знаете по добре и от мен, като зная какъв човек бях преди 7-8 месеца, сега няма нищо общо с това. Изпитвам симптоми дори, когато си седя в къщи и е гадно. Вместо да се радвам на елементарни неща сега. Относно начина на лечение, кое е по важно хапчетата или психотерапията с психолог, според мен са важни и двете, но искам и вашето мнение. Преди си пишех с Х(нека така обозначим лицето) , спорихме си , според Х ми трябва терапия, която няма как да получа, не знам кое е това чудо, което ще ме извади от тази дупка и за това мисля, че ако помагат хапчетата ще ги пия, след това може би и терапия, но просто така ме объркаха, от една страна не съм слушал за терапията, от друга страна пък психиатъра, че не слушам за това, че трябват хапчета, терапията не помагала. Направо не знам какво да правя. И лицето ме игнорира, за което не се сърдя. И сега ми е гадно няма с кого да споделям нищо, дори и нашите не ме разбират за фобиите и страховата невроза. Този проблем трябва да се споделя и с хора извън семейството, за да могат да ти помогнат, но живея в такъв град, че ако те разберат ще те направят всякакъв и това е срамно. Дори съм и изнервен.

И така да започна ли да пия ксероксат  + ксанакс ?  И друго много ми е гадно това, че нямам приятели няма с кого да споделям за нещата, седя лежа и се чудя какво да правя. Ще се радвам да си пиша с някого, който има проблем и се бори, защото сам ще е трудно.