Благодаря значи все пак най-доброто си остават лекарствата.А няма ли риск от пристрастяване към тях тъй като нямам нужда от това сега,защото точно сега съм склонна към всякакво пристрастяване цигари и тнт и нямам нужда от още!

Здравейте Г-н Тодоров искам да попитам нещо конкретно,което сигурно трябва да е лесно за овладяване,но за мен е най-страшното нещо на света! Имам социална фобия,не пия никакви хапчета не виждам смисъл от тях! Но не знам как да я овладявам и да се успокоявам за да мога поне за кратко да седя около много хора? Проблемът ми е че от Октомври тази година съм студентка, аз съм ходила само на 2 лекции и скоро ще ме изключат ако не направя нещо по въпроса,но ми е много трудно да седя около тези хора.Винаги се чувствам застрашена от тях от погледите им,отивам на лекции стигам до сграда постоявам една кошмарна минута и хващам първото такси което видя пред мен,после се затварям вкъщи и ме е яд че пак не съм успяла.Определено имах много голямо желание да уча,но не се получи,все още имам шанс май да опитам но не знам как,нямам пари за терапии а не разчитам на лекарства,имам огромно желание да махна този ужасен страх от хората за да подредя живота си поне малко,но не знам как,бих ви била много задължена ако ми кажете някакъв метод който да изпробвам преди да се откажа от образованието си или и аз не знам ако има въобще такъв работещ? Веднъж пробвах някакъв метод когато си сред много хора в застрашена среда да си представиш че си обвит в метално яйце а то е покрито с огледала и всички се отразяват в тях и никой не може да те докосне но много трудно го задържах в ума си не знам как да го направя и то просто се строши и изведнъж стана още по страшно.Беше единственият ми неуспешен опит след това не посмях да пробвам каквото и да било.Но може би бих пробвала някакво професионално мнение. Благодаря предварително  

дг, не ме е страх да прочета какво си писала и го четох но не виждам голям смисъл ,не виждам смисъл и от химеотерапия тя е отрова която разяжда тялото ти,но както и да е аз не питах на какво лечение трябва да ида! Нали се сещаш че щом са ми сложили диагнозата аз знам за всички видове лечения! Аз питах как да ида какда преборя страха от леченията и рисковете които носят а това е психически проблем,не си мисли че не съм добре осведомена просто не виждам смисъл.Защото  при всяко лечение има много надежда а после когато станеш по-зле а не се подобряваш отново загазваш на дълбоко в болния си мозък ако ме разбираш! иначе благодаря за отделеното време и за опитите да ми помогнеш 

благодаря за отделеното внимание! а отностно питането питам за всичко иска ми се да питам за всичко за това защо всичко е така за това как се преглъща за това как да живея за това как да плача за да ми олекне и дали ще олекне защото нямам сълзи вече,за това как хората се справят как продължават напред, как са силни аз не съм силна или поне така си мисля! и тнт много неща са общо взето все свързани с нормалния начин на живот как го постигат хората...как се чувстват добре защо аз не мога защо...?

Споделям още,че имам чудесна приятелка за която ми е много трудно да говоря,но все пак трябва да говоря! Споделям,че тя е невероятна но аз я натоварвам твърде много. Имам чувството че без мен ще и е по-добре. Тя си има своите проблеми едва ли и трябват моите това е толкова изтощително.Споделям,че имам шанс за лечение в чужбина,но едва ли ще отида,защото ме е страх и ненавиждам болниците. споделям че не знам какво да правя,споделям че ужасно ме е страх от всичко дори и от факта че днес пиша тук. Споделям че ме е страх от хората от техните реакции и думи,споделям че не ме е страх от смърта а от живота защото вече незнам как да го живея така. Споделям че ми е много трудно да споделям дори и с най-близките ми хора,споделям че ми е трудно да живея...

здравейте споделям че вдигам глава и виждам дъното! споделям че болката и страха са неописуеми! имам рак  и метастазии в няколко органа надеждата за ремисия е с мен всеки ден но така става все по-зле защото надеждата много залъгва. отделно с всеки ден ми откриват все нови и нови проблеми,опитвам се да стискам зъби,но чувствам че вече ги натроших,чувствам че дъното е над мен и ме притиска все повече,чувствам че нямам изход! чувствам че имам нужда от помощ а не знам къде да я намеря...споделям че става все по тъмно и страшно в моята глава споделям че имам нужда от помощ...!

znachi po moi izcjisleniq ti se opitvash da kajesh na hora s depresiq, koito sa reshili da pishat v toq sait samo zashtoto veche ne izdurjat na mulchanieto. Na tova koeto gi kara vinagi da sa razlichni te pishat tyk zashtoto iskat da spodelqt bolkata si zashtoto za tiq hora bolkata e realnost i te se opitvat da jiveqt s neq NQKAKSI, a ti idvash i im kazvash che jivota e prekrasen i prosto te ne znaqt kak da my se radvat i kak da go jiveqt taka li.Znaesh li tova mojesh da go kajesh na nqkoe mamino sinche, koeto dori kolqnoto ne si e ydrqlo ili na nqkoq pikla chiito fondioten se e izhabil, tova mojesh da go kajesh samo na pulni idioti no horata tyk ne sa takiva. Opitai se da kajesh taq fraza na ymirashtiq ot rak,opitai se da kajesh tova na iznasileno momiche,opitai se da go kajesh na chovek jivql pochti na ylicata,opitai se da kojesh na dete koeto jivee po dva meseca redovno v bolnica,opitai se da go kajesh na chovek na kogoto my ostavat 2 meseca jivot... Az mislq che ne si doshla na podhodqshtoto mqsto da razdravash nastoichiviq si optimizum,DA vqrno optimizma e hybavo neshto i horata tyk si go davat edin na dryg do kolkoto mogat po tqh si skromen nachin, boleznen, zashtoto polovinata ot tiq hora tyk se borqt sus bolkata si vseki den te ne znaqt kak da se spravqt i veroqtno nqkoi nqma da se spravqt. Znaes li az mnogo obicham edna pogovorka. "predi da sudish edin chovek vzemi negovite obyvki izvarvi negoviqt put spuni se vuv vseki kamuk v koito toi se e spunal i togava go sudi" V toq slychai e sushtoto nemislq che kogato ne razbirash horata e redno da razdavash velik optimizum ne i kogata bolkata i samotata sa nashiqt jivot...
Vse pak se radvam za teb, che imash tozi optimizum,no zapomni che horata ne sa dlujni da sa dobre. Ne i dnes!

здравейте,искам да споделя,че преди две години страдах от деперсонализация и паническо разтройство,в слвдствие от помятане или поне аз така мисля. Имах всички симптоми на деперсонализация плюс мн чести панически атаки припадане много страхове почти  не излизах от вкъщи в продължение на месеци. Имах ужасно безсъние,заради което тръгнах по лекари и така се озовах с тази диагноза, с антидепресанти и приспивателни. Не съм сигурна че ми помагаха мислех,че се влошавам за това ги спрях сама без надзор на психиатър. После се почувствах по зле но след време като по чудо се оправих. Дълго време след това имах тревожност и бях постоянно нервна но по тежките и непоносими неща бяха минало в живота ми до преди близо месец. Преди 5 месеца ми откриха рак на маточната шийка. Онколога ми ме посъветва да отида на психолог още тогава като се има в предвид и помятането ми тои беше разтревожен,но аз не отидох мислех че мога да се справя а и не разполагах с финансите. И така преди близо месец започнаха отново симптоми на деперсонализация но много по жестока от предния път започнаха страховете че ще умра паническите атаки макар и редки за сега но ги има,също и постоянна тревожност и съм прекалено нервна. Карам се непрекъснато с всички,чувствам се изплашена и прекалено нервна. В момента нямам финансовата възможност за каквото и да е лечение,реших че тук мога да намеря разбиране и евентуално някаква помощ,защото се чувствам безпомощна към целия свят и си нямам никаква представа какво да правя надявам се някой да ми отговори благодаря предварително.