здравейте на всички! чета форума от около половин час и ми е много интересно, същевременно си спомням как това се случи и с мен преди около7-8 години и как страдах, подобно на всички вас. Понеже Лори предлага да споделяме опит и да си помагаме, а пък аз още преди да прочета нейното предложение исках вече да го направя - ето, разказвам ви какво се случи с мен и как се излекувах, може да се каже... оттогава някои симптоми са ми се появявали от време на време, но ги контролирам и така - засега! - не давам възможност на това състояние да се прояви отново. През 2005-та година - незнайно откъде и как! - почнах да изпитвам страх да изляза от къщи и да вървя по улицата, но тъй като ми се налагаше да хода на работа, трябваше да го направя, тъй че излизайки, избирах да вървя близко до стените на сградите, за да мога в случай на припадък, от което много се страхувах, да мога да се подпра на стената и да не падна на улицата. Тъй като от 2002 година пия лекарства за сърце и не съм много добре в това отношение, моите страхове бяха свързани най-вече с този проблем - болки в сърцето, възможен инфаркт, припадък и така нататък. не винаги, но много често вървейки почвах да чувствам болки в сърдечната област, сърцебиене, силно замайване, задух, невъзможност да изкачвам стълби... страх от падане по стълби и прочее. Живеех сама, бяхме се разделили с последния ми приятел преди около 3 години и оттогава все не можех да срещна подходящия човек, това много ме измъчваше, но далеч не свързвах тази липса с изрбоените симптоми. Така в един момент страданието и страховете ми станаха непоносими и се обърнах към личната ми лекарка за съвет. Тя ме изпрати при психиатър и от своя страна психиатърът ми изписа цели 3 лекарства за начало - цял коктейл от какви ли не транквиланти, антидепресанти и прочее от същия род. Четейки вашите истории си спомних, че ми беше препоръчала Серопрам и даже ми даде схемата, по която се пие - с постепенно увеличаване на дозата. След като прочетох страничните ефекти на Серопрама, аз категорично се отказах да го пия, още повече че - както повечето от вас забелязват - лекарствата дават само временно убежище от страховете ,а страховете всъщност са ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ! тоест, трябва да се лекува психиката, за да се намалят и ликвидират страховете. Психиатърът също ми каза, че е хубаво за известно време да разчупя рутината и да правя нещо различно от обичайното досега... в зависимост от семейните и личните обстоятелства, разбира се. Чудех се какво да правя - да ида на екскурзия извън страната, за което нямах пари... да почна да развивам някакво мое увлечение като хоби или нещо подобно... докато се чудех, съдбата ми подари една щастливо-нещастна случайност - започнах връзка с мой колега, който за съжаление не беше свободен, но просто така се случи. Глупаво би било сега да се оправдавам, че не съм искала да се получи така и прочее... просто се случи! Виждахме се в продължение на два месеца, през което време аз се влюбих безпаметно в него и всичките ми симптоми отпреди изчезнаха (имам предвид паническото разстройство). Не вървях, а летях по улиците, отслабнах с 7 кг почти, никакви сърцебиения и прочее. Замайването, което бе доста силно, също се изтри. След бурен романс обаче, развитието на който оставям на вашето въображение, той реши, че нашата връзща вреди на семейния му живот и реши - едностранно! - да се раздели с мен. Естествено, изпаднах в страшно униние, бях почнала да се настойвам, че той ще остави жена си и ще започне нов живот с мен... това, разбира се, беше възможно, стига той да го беше поискал, но случаят не беше такъв. И така, разделихме се, аз го преживях много зле, тръгнах по психиатри и психоаналитици, но вече не за паническото разстройство, а за любовната болка и най-вече невероятно силното почти физическо страдание, което ми причини нашата раздяла. Но странното бе, че симптомите ми не се върнаха... просто изпитвах много силна тъга, което е нормално за такива случаи... ще спра дотук сюжета, достоен за латиносериал... просто исках да ви разкажа какво ми помогна на мен и се надявам да ви вдъхновя да промените живота си в положителна насока и да потърсите около вас ИЛИ ВЪВ ВАС причината за мъчителното състояние. Стискам палци на всички да успеят да излекуват живота си - с последното цитирам заглавието на една чудесна книга, която ви препоръчвам - "Излекувай живота си" на американската авторка Луиз Хей. Поздрави на всички и ако мога да помогна с още нещо, пишете!