Не би трябвало нищо лошо да стане, но много добре знаете какво е отношението на хората към хора, които посещават психолози, психиатри и т.н. Ще започнат едни такива "тоя луд, тоя ..... ". И още повече, че съм от малък град, където хората се познават. Сега има разлика София, Пловдив или който и да от тези градове, с един 20 000 град например. И след това едва ли ще има някоя, която би тръгнала с мен, не че сега има, обаче не искам да става по лошо.

Прочетох и обмислих някои неща. И като се замисля психологията е просто една наука, а реалностите малко по различни, които не се препокриват напълно с психологията.

Някои неща съм ги видял и чул и продължавам да виждам и днес. Да се върна малко назад. Повечето набори имат приятели точно от училищните години, а за мен те отдавна минаха. Просто няма как да се впиша при тях. Аз преди не успях, сега ще е по трудно. По какво точно ще се впиша, другия вариант е работа, предпочитам да работя там, където уча сега, а не тук. Тук хората толкова много ме отблъснаха, че не искам да си помислям, че ще остана тук след като завърша. Колкото до психотерапевт не бих отишъл при такъв, защото града е доста малък и не искам да разбират къде ходя и какво мисля, това ще се разбере, просто няма нищо скрито покрито. Доктора няма да ми помогне, а напротив ще ме довърши. Ако трябва да се отива на такъв лекар то ще е най-добре в някой от големите градове, там поне не се познават всички. Но на този етап не мисля, че точно той ще ми помогне. Бих живял по спокойно, и по отпуснато след като завърша в някой от големите градове и да мога да се реализирам. Тук просто няма бъдеще. Като погледна и към махалата направо не ми се излиза, гледам някакви наркомани и пияници. Гледам някакви 25 годишни се държат като 14. С такива не се живее. Жалко е, че хората харесват такива подобия, поне до такъв извод стигнах докато растях през годините. За някои неща просто съм убеден и не се чувствам за нищо виновен. През годините бях отхвърлян.

До някъде си прав, но си има причина през всички тези години да стигна до това положение днес. Преди не бях чак така, бях по оптимистично настроен, но някои неща ме съсипаха. Дори съм слушал неща от сорта, как един не желаел да ходи с мен по центъра, за не го видял някой, че е с мен. Е при това положение какво да си мисля ? Такива случаи не са само единични. Много често, когато видя някой от класа и поне да му кажа здравей, ми се е случвало, когато е с някой да се прави, че не ме познава. И такива неща също не са единични. При това положение няма какво да правя освен и аз да си обърна главата на другата страна следващия път- не съм мазохист, за да тръгна току така да правя евала на който и да е ощв повече пък на такива дето гледат да те стъпнат и изложат с някаква кретейнщина, Нищо ново сигурно не казах, но не мога да се чувствам виновен за всичко. Дълго време сам човек деградира социално, но какво да направя ? Просто ме отблъснаха всички тук. Няма да ти хареса и последното, което ще кажа, но през семестъра, просто се радвам, когато срещам по малко хора от моя тъп град.

Знам, че ще изглеждам така, че само се оправдавам. Но тук в малкия град е много по трудно, при положение, че хората се познава, излизат от 16-17 годишни, дори и по рано и аз съм някак си чужд. Всеки си има собствен живот и нещата стават трудно + дълги периоди, през които оставам сам. Накрая на учебната година съм и предстоят вероятно нови 2-3 месеца напълно сам. През годините много неща ме отблъснаха, тези в махалата се държат доста зле с мен, гледат да те изложат пред другите, пред момичетата и при това положение никой не би искал да тръгне с мен. На уважение са пияниците и наркоманите, а останалите гледат да ги мачкат, аз така се чувствам. Не искам да ме уважават ( не съм постигнал нищо, за да го правят), но към мен няма нормално отношение все едно съм някой добитък. Бих искал да се махна колкото се може надалеч, но остана още една година да уча, не мога да остава образованието, може да не струва, но по добре с някаква диплома, отколкото без нея. Но не знам колко време ще издържа така сам, сега, когато повече са някъде кой на бал, кой на дискотека, като слушам колите как бучат с абитуриенти ми става гадно.

Това с ПА, мисля, че успявам да го владея и минава най-много за минута, две това безпокойство и ускорения пулс, когато го получа. Но не знам как ще се оправя със самотата, искам да се оправя сам, но дългите моменти сам, моменти, в които няма дори кой да ти звънне на телефона не влиаят добре на мен.

Хубава задача с тези имена, но проблема, е че тези неща съм ги изпитал върху себе си и това, че 90 процента от хората в моя край се познаваме по принцип, не сме някои непознати например. На друго място не бих обърнал много внимание, но тук нещо не ми върви с приятелите, когато не ме имат за човек и направо не знам.

Меренето на пулса не е добро нещо и аз от една ПА започнах да си меря много често пулса, дори, когато вървя по пътя, когато се кача по стълбите, когато лежа, когато седя, това не е хубаво. Защото в различните ситуации се променя. Когато лежа е най-често между 60 и 80, рядко повече, но и 90 да е в определен момент не е толкова зле. В определени моменти в покой дори до 100 може да се счита, че е в нормата. Някъде четох, че когато ти правят кардиограма нормата е между 60 и 100. И за това не се притеснявайте ако някога в покой е 90, много хора се плашат от това и казват, че е много. Аз например докато си го мерих постоянно, например, когато ходя ( аз по принцип си ходя леко прибързано) съм усещал пулс и до 150 и леко отгоре, но когато седна някъде за една минута най-много две се нормализира. Бях на личен и кардиолог и казаха, че сърцето е добре, кръвното ми е добре. Мисля, че това е важното.

Не съм от София, но не знам. Като ги гледам хората всеки си има собствен живот, а курса ни е доста раздробен, не сме единни. Говоря по общи неща, но само това- за три години почти нищо. Искам нещата да се оправят, но на моменти си нямам и представа как. И като пътувам с влак или автобус ако седна до някоя и почна да говоря ще ме гледат странно, ще кажат, кой е тоз изветрел и луд. Просто не мога, още повече, че хората се познават, и аз съм някак си чужд. Още повече, че за мен няма и хубаво мнение не знам защо, нямам пороци в характера, не съм някой наркоман, пиянде. Веднъж чух като си бях в родния град някъкви приказки, че съм бил бавен и това ме съсипва. Ходя без никакво самочувствие. Много често слушам подобни съвети, да седна в автобуса до някое момиче, да му говоря, да потърся телефон, но не мога. Може би в София може и да става, преди по новините имаше едно момче на 25 години, където видяло едно хубаво момиче, така усмихнало му се в някакъв автобус от градския транспорт, било го срам тогава, но след това започнало да го търси чак по новините чрез БТВ, това беше преди около месец, може някои да се сетат. Но тук това не мога да си го представя, може би съм вярно задръстен, но не съм виждал по рейса да се запознават по този начин. То в малките градове хората се познават и аз няма да изглеждам добре пред тях.

Здравейте, зачудих се къде да напиша темата си, дали в ПР или в Социална Фобия. Но реших да пиша тук, защото от известно време получавам може би нещо като панически атаки. Поне до такъв извод стигнах, след като бях на доктор и в две различни кардиограми не откри нищо тревожно, имал съм супер кардиограма, кръвното ми е добре, преслуша ми сърцето и било добре. И аз, когато и да си меря кръвното ми е добре, освен това и кръвната картина е супер. Преди известно време усетих как сърцето ми бие много силно, може би до 140, а когато усетих и се изплаших сигурно се е качило повече. Изплаших се, тогава бърза помощ ми казаха, че кръвното е добре и че е от притеснение. Да вярно характера ми е такъв, притеснен, затворен и какво ли още не. След това през ден или поне веднъж на ден вдигах пулса на горе, но с течение на време запазвах самообладание и това качване на пулс продължава най-много до минута и след това си се връща в ритъм. Може би съм стигнал до състояние когато усетя за миг по висок пулса 110-120 и да се плаша, но иначе през останалото време си е в норма, когато си почивам и спя също. Водя по скоро заседнал живот, но стигнах до състояние, където очаквам да вдигна пулс, защото го правя по веднъж на ден, и в три поредни дни се вдигна точно в един и същи час- около 11:00. Най-вероятно е на психична основа, защото в други моменти спортувам ( макар и рядко), ходя, и не се случва. При болно сърце или нещо друго просто няма как по едно и също време като час да вдигам за кратко пулса. Чувството, когато вдигна е пулса е чувство на безпокойство, на моменти паника, и по забързано дишане, иначе болки и други неща нямам. Трябва бавно по бавно да спря да мисля за тези неща. И другия проблем е, че почти нямам приятели и нямам никакъв личен живот като за 23 годишен. Това на моменти не ми дава и спокойствие, израстнах като характер по затворен, притеснителен и отхвърлен от хората, без да знам защо. На моменти са се държали зле с мен все едно съм говедо. Приятелки пък въобще, липсата на контакти дълго време, може би са се отразили с общуването на живо, и с момичетата. Искам да не съм сам, но не знам как. Регистирах в сайт за запознантва, но нищо. Пиша на едно момиче след второто писмо не ми отговаря( поне аз след като не са ми отговорили не нахалствам или пък да говоря всякакви глупости, както правят повече, викам просто няма смисъл), в такива моменти си мисля много лоши неща за мен, аз ли не почвам добре и си казвам има ли смисъл да се занимава, с какво мога да впечатля, с това, че нямам приятели ли или че съм аутсайдер . Мисля, че изглеждам нормално като другите, нямам външни недъзи или поне аз така си мисля ( тази дума не е хубава, и не ми е целта да обидя някой, но българите я използват тази дума много често и за съжаление това го гледат, в своя избор, изключенията са много малко). Иначе съм студент, но всичко, което се случва е в рамките на университета. Постоянно си мисля, че когато завърша след година ще изгубя и малкото шансове да имам приятели и компания. Ще дойде момент родителите ми няма да ги има, и ще си остана сам. Искам да си намеря работа, но в днешно време и все още без образование това не е най-лесното нещо. Тези панически атаки на моменти, може да са следствие на самотата, която ме мъчи.  Но не знам какво да нарпавя да не съм сам. Когато гледам хората в компании и двойки ми става гадно, защото не съм като тях, чувствам се втора категория човек без самочувствие. Когато се прибирам в родния град не излизам никъде, защото просто няма къде, няма с кого. Хората си имат компания и не им е до теб. И тук там, слушам гадни неща за мен да си говорят, това убива много моето желание за живот. Имам ли бъдеще ?