Посетители
|
 |
Online Guests |
: |
5 |
 |
Online Users |
: |
0 |
 |
Hidden Users |
: |
0 |
 |
Total Users |
: |
5 |
|
НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
|
//-->
|
АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
|
Последно мнение от форума
|
|
Покажи Публикации
|
Страници: [1] 2
|
1
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
-: Юли 07, 2012, 04:32:49
|
Последно време симптомите започнаха да се променят. Преди беше високия пулс, който за секунди стигаше над 150 и след това се нормализираше( това успявах да го контролирам). Последно време започнах да усещам по различни симптоми като чувство за задушаване, стягане или по точно нещо като тежест в лявата част от гърлото до корема и като се сетя, че там е сърцето направо изпадам в паника. За да потискам тези страхове преди да изляза се подкрепям с малко алкохол и ме притеснява това, че мога да стана алкохолик. Моето ПР е следствия от самотата през всички тези години и сигурно някаква кардиофобия ( постоянно си мисля за сърцето, по 200 пъти си меря пулс, който един месец е около 100 и това ме притеснява и ме изнервя повече дали от жегите не знам, рядко слиза до 80, а понякога е 110. ) Бях на кардиолог, направих си кръвна картина, хормон на щитовидна жлеза и няма нищо, но се притеснявам от къде може да е този по висок пулс, дори когато лежа е около 90-100. И когато пийна алкохол си казвам излекувах се, мода да ходя, където си искам, но на моменти отново получавам това гадно чувство, че сякаш ще се задуша. Когато усетя, че наближава паниката винаги пийвам алкохол, дори сутринта когато съм сам в къщи пийвам по някоя глътка. Осъзнавам къде е проблема и че, не трябва да мисля за тези неща, но на моменти сякаш тялото ти казва друго.
|
|
|
2
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Как да премахна страха в себе си
|
-: Юли 07, 2012, 04:17:11
|
имам социална фобия и малко приятели искам да имам повече приятели и забавления
Дали ще имате приятели и забавления зависи само от вас и от вашата активност в тази посока. На хартия е така, но на практика може да е по различно. Свидетел съм как толкова години са ме игнорирали по всякакъв начин. В някои моменти просто нямаш никакъв избор. Просто излизам пред блока и гледам начина по който се държат спрямо мен- така ще е трудно да имаш приятели. Някой ще кажат, че не възприемам хората около себе си както трябва, но истината е друга.
|
|
|
3
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Юни 23, 2012, 11:32:25
|
Trr, да предоложим, че разочароваш родителите си - какво би означавало за теб, защо е важно да не ги разочароваш? Защото съм сам, нямам братя, сестри. И сега аз в такова състояние ще е лошо. Нима не се ядосвам, и аз искам да се оправя, но това не става в щракане на пръстите.
|
|
|
4
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Юни 23, 2012, 11:05:22
|
Отдеве пак получих за кратко 3-4 минути до пулс 180, започнах да го правя много често, почти всеки ден. На моменти ми е толкова зле психически, че не ми се става от леглото. Започнах да пия и алкохол, за да не се задълбочавам толкова много. Но днес ще пийна лексотан. Бях на кардиолог ( ЕКГ и ЕХО), изследвах си хормона- ОК са, но този пулс ме притеснява много, последната седмица в покой ми е 90-100 рядко по малко. Започнах да от 3-4 дни и едно дискомфортно усещане в областта на гърдите и то вляво, но забелязвам че се движи по ребрата отстрани и слиза в коремната област. И се чудя дали е от сърцето или нещо невралгия. В този момент не мисля много за приятели, защото при това положение ще е трудно. Хора с психични проблеми се гледат странно, още повече в малък град. Искам да се оправя, да не разочаровам родителите си. Ако искам да успея пъртво трябва да победи тази ПР. На ум си казвам, че не трябва да е така, но отвътре става гадно. Някой ако иска да попише на лични да ми каже нещо от опит за ПР.
|
|
|
5
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Юни 23, 2012, 05:12:22
|
От уплах последните дни съм на път да развия страхова невроза, когато вървя навън и съм далече от къщи ми става зле, затрепервам симптомите на паник атаката ? Сега и тази страхова невроза не знам какво да правя, как ще уча, как ще се оправя сам. Когато съм например с баба ми, майка ми навън добре, но защо се получава всичко. Много съм неспокоен, дори се чудя дали да отида до магазина заради това. Казвам си нищо ми няма, но пак идва това напрежение. Казах на майка ми, тя се разстрои много, а аз искам да се справя с това. На 22 съм не искам и този проблем. Това още повече ще ме затруднява с приятелите. На моменти дори и трудно преглъщам от уплах. Сега по различни части на деня излизам на малки растояния с цел да се сблъскам с проблема и да не ме завладее. Първия път още като излязох и това чувство ме обзе и ми стана зле, прибрах се и излязох отново стиснах зъби, затреперих, но продължих да вървя. След това направих и трета разходка. Лесно да се каже не мисли за това, но това ми дойде от вътре. Ако това беше толкова лесно сигурно нямаше да има и болни.
|
|
|
6
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Юни 19, 2012, 03:44:31
|
Май така трябва да се направи, защото паническото разтройство се показва отново и нямам желание за нищо, не ми се става от леглото, дори не ми се сяда и на компа. Започнах да получавам странно чувство в гърдите, главата ми се замотва, дори за миг си мисля, че правя инфаркт, когато се изплаша вдигам силно и пулса, който в последно време от както се затопли се задържа не по малко от 85-90. Не знам какво да правя, преди ми правиха кардиограма, оня ден и ехография и няма нищо. А аз тука се притеснявам и се чудя какво ми е. И малкото желание, което имах да променя нещо се губи.
|
|
|
7
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Юни 14, 2012, 11:01:07
|
Не търси повече опрадвания, за да се изправиш и да се справиш със света около теб, който е прекрасен и е Дар! Така изглежда, че се оправдавам и през всичкото тези постове писах само неща какво било около мен, но какво мога да направя. Преди правиха всичко възможно да ме смачкат, някои сигурно не са го изпитали и за това не знаят. От всякъде усещах как искаха да ме смачкат, какъв ли не ме изкарваха- сякаш нямам чувства. При това положение с какво самочувствие ще съм пред другите аз самия се чувствам зле. Лесно е да се каже, че не трябва да се влиая от това, което се говори за мен, но не е баш така. Да приемем някои неща доста на сърце, това трудно ще го променя. През всички години растях в такава обстановка, където си нежелан. Като тръгва да се стъмва всяка вечер отивам навън да се раздвижа малко и като гледам хората в компании, всеки си има компания, хора, с които се виждат всеки ден, с които преживяват и добри и лоши моменти. Като гледам това ми се идва да се разрева, проблема е, че не мога да го правя това. Приемам всичко вътре в себе си, а това е по лошо. Самотата не се отразява добре, дълго време абсолютно сам, губиш способността да общуваш с другите. Това е просто като начин на живот и другото ти е непознато. Гледам и колегите, които си имат приятели от училище, от село. Преди харесах едно момиче от курса, винаги съм се държал добре, помагал съм й с лекциите. Ако не гадже поне исках да има с кого да излизам и да не се чувствам сам, но тя си предпочита да ходи с хората, с които се е познавала преди. Липсата на хора до мен се отразява зле и направо не знам какво да правя. Събрал съм толкова стрес, на моменти се чудя какво да правя. Днес имам проблем и не знам какво да правя. Толкова съм притеснен, че дори не мога да се съсредоточа върху изпитите. Чувствам се по нисш от другите. На моменти губя вяра във всичко. Не се оплаквам, но имам проблеми и просто не знам какво да правя. Много се изнервих последно време, много често не мога да спя последно време, поради тези проблеми.
|
|
|
9
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Голяма страхова невроза
|
-: Юни 10, 2012, 01:38:44
|
Как да премахна страха. Винаги когато се сетя за това училище страха избива в мен и получавам отново страх също като жените преживели изнасилване или отвличане. Доста хора преживели такъв ужас просто не искат да си го спомнят защото е гадно и непоносимо. Трудно е също така и да се забрави, но време лекува. Търсил съм машина на времето с цел да оправя грешките си, но няма такива неща в нашата реалност. Имаш ли приятели останали от преди да те преместят в новото училище и дори след това. Как си в социално отношение днес. Ако си добре, гледай да се съсредоточиш към хората, които са най-близко до теб. Всичко ще се оправи, но трябва време. Smiley Smiley Smiley Сега съм млад , а съм доста зле психически. А и на всичкото отгоре и съм девствен. Притеснявам се от момичетата, тъй като съм много затворен в себе си. Имам малко истински приятели в живота си Cool Cool Браво, виждам тук един по голям оптимист от мене. Аз със подобни проблеми на моменти си нямам и представа как ще се оправят нещата. А и щом имаш малко истински приятели гледай да ти минава времето с тях. Аз например като се замисля няма човек на който да кажа, че ми такъв. Защото нещата така се получиха, а аз нямам вина. Колкото до девствеността, поне днешно време можеш да направиш така, че да не си девствен- както направих аз. Не съм имал приятелка, но преди година ме бе срам от това и просто бях при една кака, която ми взе девствеността  .... днешно време девствеността на 23 години е рядко явление, така че имаш избор да мислиш за тази си особеност по един от двата начина: 1) да те е срам и да се подтискаш от това; 2) да го използваш като невероятно предимство, качество, ценност в системата ти от ценности и да впечатлиш момичето на мечтите ти с това. Втория вариант ще е труден, защото просто в България девтствеността при момче при леко напреднала възраст не е предимство. Просто няма такива момичета, които ще го приемат като предимство, а по скоро като повод за подигравки и какви ли не глупости. Поне в това, което съм видял тук, мога да кажа, че са направо ужасни.
|
|
|
10
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Юни 06, 2012, 09:56:23
|
Здравей, Trrr!
Начина по който пишеш ми прилича много на нещо подобно - ти си един гладен човек, но не приемаш нито една идея за това как може да се заситиш. Извод: ти сам си избрал, макар и да не го признаваш гласно, да седиш гладен, ерго - да си в ситуацията, в която си. и 2 и 3, то ти остава единствен шанс да заживееш според правилото на т.1
НЕ съм го избрал сам, просто няма друг избор. Докато съм тук нищо все ще е така. Преди малко се убедих още повече. Гледам едни кретени дето не те имат за човек. Кажи ми отсреща като не те имат за нормален човек ти какво можеш да направиш ? Когато им говориш нормално, а се хилят все едно са току що излезли от лудницата. При това положение с какво самочувствие ще си сред хората- с никакво. Лесно е да се каже, да не ти пука, не е важно какво ти говорят хората , да не те интересува, но точно обратното е. В условията на малък едно говорене обсебва повечето и хайде след това обяснявай им друго. И не знам как да постъпя. Живееш три години еднотипен живот, ставаш рано, чудиш се какво да правиш през деня, заспиваш с мисълта, че си сам и все така. За това мисля, че няма как да се променят нещата тук. Варианта е да отида в друг град или ако има шанс някъде да отида в чужбина с някоя програма, може да е да береш ягоди, но пак е по добре. Просто процеса на опознаване тук ще е труден, защото повечето, които имат приятели, компании са си ги създали именно през онези ученическите години, които отдавна минаха. Дългото време абсолютно сам е опасно, защото деградираш, но няма как да се чувствам виновен аз.
|
|
|
11
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Юни 04, 2012, 03:21:43
|
Приеми хората от родното си място такива, каквито са. Ако тези на твоята възраст те подтискат, вземи и обърни внимание на по-възрастните. И да ги приемам и да не ги приемам все е същата работа. Просто няма смисъл, при положение, че гледат да избягат от мен не виждам смисъл. Града е толкова малък, че всеки се познава, просто няма какво ново да срещна. Всичко е толкова познато, че направи мирише.
|
|
|
12
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Юни 04, 2012, 01:37:43
|
......Аз, когато започнах работа най - малката идея ми беше да получавам пари. По - важен беше опитът, както и при следващо интервю да кажа, че имам такъв. Звучиш пораженчески. В твоя град си си изградил един имидж, в другия можеш да направиш нов, по - хубав. Или най - малкото да изчезнеш за известно време от твоя град и да се завърнеш после променен-по друг начин облечен, както ти казах, с друго държание...
Опитът е важен. Да поработиш някой ден така за опит не е лошо, но проблема е, че в опитите до сега дори и такъв шанс няма. Търсят се хора с много опит и може би добре изглеждащи, поне все така пишат в обявите и може във второто да е проблема. Дори аз, все пак където имах опит ( макар и не много) до сега се измислят да те отрежът. От всичко това как няма да съм песимист за някои неща. Колкото до втория проблем аз ако имам шанс да се махна никога повече не бих се върнат тук. знаеш ли, на 10-тата годишнина от завършването на средното образование бяхме изненадани, че тези, които бяхме класирали като аутсайдери и задръстени, бяха много променени, ама коренно различни. А тук просто няма изненада. Всеки ден се знае кой какво прави, къде отива, с кого ходи. Голяма част може би си излизат заедно през дни. Тези годишнини просто ще са една формалност нищо повече. Дори от сега ще кажа, че няма да отида. Съжалявам, че не звуча добре. Но няма как да е друго яче. Седя през повечето време в къщи ядосвам се, опасността да умра сам след време е много голяма. Просто на мен някои неща са ми непознати от живота, не ми е познато това да не си сам на нова година или на рождения ден. Ежедневието все ми едно и също. Излизам от време на време, но сам и от това ми се губи и желанието да излизам просто няма какво да срещна. Просто проблема е голям.
|
|
|
13
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Юни 01, 2012, 11:53:31
|
Облечи се, усмихни се, излез и търси. Предложи се да работиш нещо интересно дори и без пари. Ти и сега не работиш и нямаш доходи. Но ако те приемат на работа, ще имаш поне "работна" среда, ще натрупаш малко опит и увереност. Трябва ти увереност, а тя не идва от нищо неправенето.
Точно за без пари едва ли, а и не виждам смисъл в това да работя без пари. Още повече, че в условията на малък град това по скоро би предизвикало присмех от страна на хората. Това при положение, че остана в родния град иначе ако отида в друг град нали с работа трябва да се издържам. Иначе преди два-три часа излязох разходих се, но к'ва файда, чувствам се просто чужд и знам, че няма да ме приемат. Поне се познаваме хората и знам какво мога да очаквам от тях.
|
|
|
14
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Май 31, 2012, 01:30:48
|
На моменти не вярвам, че ще си намеря работа. Докато учих през годината търсих на много места, и все не става, то не бяха, че търсили момичета за тази работа ( въпреки, че в обявата не си личеше, че търсят само момичета), то не бяха, че трябва да имаш много опит. Наглед някаква не чак толкова трудна работа ти търсят опит като, че ли ще си някакъв директор. Някой ще кажат излъжи, кажи, че имаш опит, но колко и да е лесна работата, ако нещо не си работил ще трябва един ден, за да те въведат в обстановката. Та на моменти си мисля, че за да те вземат на работа трябва някой да ходатайства за теб, което в малкия град е много разпространено. И така за самото море не съм сигурен, трябва да отида, квартира да намеря в другия край на България, ще изхарча сумати пари и накрая нищо- ще се прибера без пари. Като гледам по това Jobs.bg за една работа по 100 човека кандидатстват. Та положение е доста коварно.
Колкото до ПР - като чели симптомите се успокояват и не е както беше преди месец. През последната седмица докато седя пулса само веднъж изхвърча до 120-130 заби силно и за две три минути се успокои. А в началото беше толкова бързо, че дори не мога да го засеча на часовника. Не знам какво се получи с този пулс може и преди да съм вдигал така без да усещам, но последно време много внимание започнах да му обръщам- по 10 пъти на ден го меря. Но когато кардиолога каза, че кардиограмата е ОК, някак си по се успокоих. Иначе, когато лежа си е нормален между 60-80. Доктора тогава ми обясни, че сърдечно болните докато спят получават сърдечни аритмии. Преди това се бях стреснал да не би да има нещо на сърцето.
|
|
|
15
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Моите страхове
|
-: Май 31, 2012, 12:40:21
|
Тррр, кoгато се появи проблем, има два вида фактори: такива, на които не можем да влияем такива, на които можем да влияем
Трябва да се съсредоточим и насочим усилието си към тези, на които можем да въздействаме и така ще има промяна на проблема. Това го научих по време на терапията си.
Тррр, ако искаш сподели какво можеш да промениш сега? И какво си направил до сега?
Точно в този момент не знам какво мога да променя. Нямам си и напредстава какво да правя. Сега имам изпити, но те ще минат и като дойде ваканцията ще изкарам няколко месеца абсолютно сам. Прави ми се нещо, бих искал да работя на морето, но не знам дали ще успея. Докато седя тук просто нищо не ми се прави. Излизам до центъра, но така безцелно и сам. Гледам хората всеки си излиза с кой с когото има. И ми става още кофти. Със сигурност мога да влиая на нещата, но просто сега не знам как. Освен това съм разочарован и от хората тук. DG като казахте за наркоманите. Има такива, които интелигентни, на които нещо ги е тикнало към дрогата, някой проблем. Но да ви кажа, че тези, които са тук около мен не са такива, някои едва завършиха 12 клас.
|
|
|
|
EU Directive
|
|
|
ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017
|
|
Следвайте ни във Фейсбук
|
|
КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?
|
|
ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?
|
|
КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?
|
|
ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?
|
|
ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА
|
|
|