Dary, благодаря ти за идеите Ще еспериментирам да видя какви резултати ще има

Аз прилагах техниката върху други хора с доста добър успех преди известно време, но така и не постигнах успех върху себе си и едната възможност е - да не съм намерил правилния подход и вероятно до някъде подсъзнателният обрат да стои. Ще се радвам да споделиш например какви варианти използваш за преодоляване на подсъзнателния обрат.
Аз съм пробвал със "въпреки че ....... аз приемам себе си безрезервно"
въпреки че....... аз приемам и обичам себе си безрезервно"
въпреки че .... аз прощавам на себе си и на всички други които някога са допринесли за......"

Спора по темата е безсмислен , обобщавате на база опит и вярвания , които са ограничени, нямате реални познания за техниката, а само някаква изградена идея  " да нещо от сорта на позитивно мислене ". Аз само изложих моята гледна точка, не работя това и не се предлагам

Искам да споделя мнението си относно ТЕС. Заинтересовах се от техниката през 2010 година, купих си книга свързана с нея, в последствие ходих и на семнир , оргарнизиран от човека, който я разпространява в България. В последствие изтеглих и изгледах всички видео серии от семинарите на създателя на техниката Гари Крейг. Прилагал съм техниката върху себе си и други хора, виждал съм я как работи на живо. Трябва да се отбележи че техниката съвсем не е проста и лесна - това е което виждат повечето хора - почукване по точки и казване на определени фрази. Има множество различни подходи които се използват при прилагането в зависимост от проблема. Изисква се много опит и теория за да може човек да се справи с по - сложен проблем. Също така едно от основните неща които спират ефективността на техниката е подсъзнателния обрат, или "задколисната игра" . Например когато човек на съзнателно ниво мисли че иска да се освободи от даден проблем , но на подсъзнателно ниво свързва проблема с получаването на любов. Началните фрази в ТЕС целят именно преодоляването на психологическия обрат. Също така искам да отбележа че ТЕС не е панацея или решение на всеки един физически или емоционален проблем, неговото действие си има определени граници и определена зона на действие. Ще дам пример - ако човек продължителен период по цял ден си седи в къщи и няма никаква дейност която да му е интересна - нормално е да е в депресия, и независимо колко ТЕС прави, няма да се почуства по - щастлив, докато нещо не се промени по -радикално в начина му на живот.

Днес преведох един клип - презентация свързана със страха, безпокойството и паническите атаки. Това е част първа от поредицата, мисля че информацията ще е много полезна за всички които имат високи нива на безпокойство.
http://vbox7.com/play:74ca20c53f

Искам да споделя тук някои идеи от мотиватора Тони Робинс относно депресията.
Всеки път когато човек чувства че бъдещето му е несигурно  или за него "няма бъдеще", и не може да се измисли решение и изход от ситуацията, той се депресира.
Когато "синият лист " ( виждането на човека за това как трябва да изглежда дадена зона от живота му) , силно се различава от реалността, и той чувства че  това е извън контрола му, е налице условие за " емоционална болка". Робинс казва следното : Има едно основно нещо което отличава щастливите хора от останалите  и това е постоянното чувство на прогрес. Независимо в какво положение се намира човек в момента, ако има ясна визия за щастливото бъдеще което иска за себе си и усеща че се придвижва към него,  той няма да се чувства депресиран и ще успее да се справи с периода на криза в живота му. Тук искам да направя паралел и с идеите на Норбеков. Основната идея която се залага там е, че  ще успееш да се измъкнеш от хроничните болежки и несполуки в живота, ако имаш истинска мечта и силен стремеж да я постигнеш. Оздравяването става по- пътя към мечтата. Според Робинс има 6 основни човешки нужди - това са сигурност, разнообразие, връзка/любов, значимост, растеж и допринасяне. Първите четири, той ги определя като нуждите на личността , а последните две се отнасят към душата и те са тези които носят истинско удовлетворение от живота. Всяко нещо във вселената или расте или умира, няма средно положение. За това и човек има постоянната нужда да се развива, дори и да постигне "идеалния живот според представите си" , това ще го радва за известно време, но скоро отново ще почуства неудолетвореност. Това което вземаш в живота никога не те прави щастлив за дълъг период. Този в който се превръщаш - те прави или много щастлив или много нещастен. Следващата много важна нужда е свързана с допринасянето. " Животът не е относно "мен" , той е относно "нас" .Няма нещо , което да носи по - голямо удовлетворение от това да допринасяш за това живота на другите хора да става по-добър. Тук отново искам да акцентирам върху това, че когато човек се чувства депресиран , той е изключително фокусиран върху себе си и своя живот .Веднъж , когато започнем да мечтаем , тази мечта започва да влияе на живота ни, дава ни вдъхновение, дава ни енергия. Какво е необикновен живот според вашите представи ? Трябва да се изясни това, на този етап от живота, къде сте и къде искате да отидете ? Как мога да открия дарбата която имам и да дам от себе си на света ? Кое ще ви даде смисъл ? Защото не може да сте удовлетворени , без усещане за допринасяне.
Искам да споделя и вижданията на Робинс относно депресията и използването на лекарства за нея, с което естествено не искам да казвам кое е правилно и кое не, всеки може сам да прецени за себе си, тук просто излагам още едно виждане върху проблема. Нашите емоции повлияват на химическия , състав в организмът ни. Чрез антидепресантите човек временно променя химическия статус в организма си, оттам се променя и неговия умствено/емоционален статус, но докато той продължава да се фокусира върху нещата които го карат да се чувства зле, то тялото му имайки много по - силен ефект ще продължава да "презаписва"  над тези лекарства. Робинс казва че нашият умствено/ емоционален статус се контролира от три основни фактора. Това са физическият ни статус, това върху което се фокусираме съзнателно или несъзнателно, и езикът , който ползваме за да комуникираме със себе си.  Например човек който е депресиран : Физическият му статус е следният : Главата наклонена надолу, раменете долу, приведен, погледът долу, дишането плитко. Това са външните признаци. В съзнанието си може да се фокусира например върху следното : " не мога да осигуря пари на семейството си " Езикът който ползва за да комуникира със себе може да е "Аз съм ужасен баща".  И обратият случай когато човек е щастлив, той е изправен, диша  равномерно и дълбоко, раменете са изпънати на горе, главата е "горе", има и усмивка на лицето. В съзнанието си може да се фокусира например върху : "Най - накрая постигнах целта си" И езика който използва да комуникира със себе си " Горд съм със себе си". Тези три фактора физическия статус, фокуса и езикът, непрекъснато си взаимодействат и се синхронизират и определят нашата вътрешна интерпретация , съответно и нашия емоционален статус. Отново Мирзакарим Норбеков и Тони Робинс разкриват една и съща идея. Че най - лесният и бърз начин да промениш емоционалния си статус е чрез радикална промяна във физическият статус, защото над него имаме волеви контрол, докато е практически невъзможно постоянно да контролираме мислите и емоциите си. Промяната във физическия статус, задължава нашия мозък да мисли по друг начин и да се чувства по различен начин. Тук бих искал да добавя едно допълнение от себе си. Освен тези три фактора, голямо значение за статуса може да има и силен физически дискомфорт или болка. Знаем че продължителния "лош" статус в който се чувстваме безпомощни, стресирани и депресирани , влияе на нашето здраве негативно. Когато дълго време сме в това състояние могат да се появят хронични болести, болки или симптоми. Един вид нашето физическо здраве започва да се синхронизира със емоционалния ни статус. По този начин имаме още повече причини да се чувстваме зле. Всичко което попадне в нашето съзнание, автоматично се филтрира от "негативния статус", попадаме в затворен кръг. Робинс казва, емоцията създава движение , но и движението създава емоция, затова колкото повече се движим през деня, толкова по - добре се чувстваме. Ако по цял ден сме затворени в една кутия и лежим - нормално ще има условия за депресия. Също така искам да спомена , че нашият фокус се контролира от въпроси. Робинс казва" Мисленето не е нищо друго освен процеса на задаването на въпрос и отговарянето му , проблема е че тези въпроси през голяма част от времето се задават автоматично, на подсъзнателно ниво. Ако искаме да контролираме фокуса си , трябва да си задаваме съзнателни въпроси. Отговорите които ще получим , ще зависят от качеството на въпроса , който сме задали. Пример за "лош" въпрос е " Как може все на мен да ми се случва ? "  Не се случва все на теб, но понеже си задал такъв въпрос, мозъка е като компютър , той трябва да даде отговор : " Защото го заслужаваш , идиот такъв ! " Пример за качествен въпрос може да бъде " Как мога да сваля килограми и процесът да ми доставя удоволствие ?
Като за финал искам да споделя следната идея . Ние всички имаме "наша история", и да тя може да е вярна, но въпросът е дали тази история ни дава сила или ни отнема, карайки ни  да се чувстваме жертви , които нямат контрол над ситуацията ? Стресът не се създава от случките в живота ни , а от значението което им придаваме, а ние имаме възможността да променяме значението им.  Това началото ли е , или е краят ? Господ наказва ли ме или ме награждава ? Значението оформя живота ни , а ние имаме бърз контрол над него.

Ще обобщя малко от историята и теорията около ТЕС. Тес е емоционална версия на акупунктурата. Базира се на откритието на древните китайци че в тялото ни има енергийни канали ( меридиани ) и когато човек има някакво заболяване или негативна емоция енергията в тези канали не протича правилно. Историята започва със случайно откритие на доктора по психология Роджър Калахан. Той имал пациентка със панически страх от вода. Жената страдала от тази фобия повече от 20 години. Един ден докато разговаряли , докторът запитва къде усеща страха в тялото си. Тя му отговаря че го усеща като силно стягане в стомаха. Тогава Калахан, който по това време изучавал енергийната система на тялото, решава да експериментира и да стимулира чрез потупване стомашния меридиан. Тогава фобията на жената "магически" изчезва, а Калахан започва допълнително експерименти и създава своята техника TFT (Thought Filed Therapy). Той създава множество протоколи (последователност на стимулиране на точките) за различните видове проблеми - страх, гняв, безпокойство и.т.н.) В последствие инженерът Гари Крейг, който от малък се интересува от психология и личностно развитие заплаща сумата от 100 000 долара на Калахан за да изучи всички тънкости около TFT.  Гари Крейг създава EFT (Emotional Freedom Technique). Той опростява метода на Калахан като вместо да се използват различни протоколи за различните проблеми и да се търси точно кой меридиан е блокиран, в EFT (ТЕС) се стимулират всички  точки и по този начин се спестява много време. Основнота теза на Гари Крейг е че причината за всяка негативна емоция е дисбаланс в енергийната система на тялото. Общото становище до тогава е било че мисълта поражда негативната емоция. Затова методите са били насочени към това как мисълта да не се появява , да бъде променена , заменена и.т.н. Гари Крейг развива идеята че има нещо което се случва между мисълта и негативната емоция - и това е липсващото звено - именно смущаването на енергийното поле. Тоест ако можем да балансираме енергийното поле, прекъсваме връзката и мисълта не може да предизвика негативна емоция. Когато например човек има фобия от змия , при мисълта за нея мозъкът на база на връзките, асоциациите, спомените и миналия опит на индивида, активира силна реакция в тялото. Той използва меридианите за да контролира органите в тялото и да създаде реакцията която е нужна за самозащита. Стимулирайки точките (които се явяват начало и край на съответни меридиани) ние изпращаме електрически импулси по меридианите който балансират енергийната система, нарушавайки комуникацията между мозъка и тялото. Резултатът е отпускане в тялото - симптомите на страха изчезват. Получава се ситуация в която човекът е изправен срещу страхът си , но няма реакция в тялото. Между мозъка и тялото има обратна връзка, комуникация, те са като едно цяло. Когато тялото е отпуснато това е сигнал за мозъка да се успокои също. Това променя значението на проблема - разкъсват се стари неврони връзки и на тяхно място се изграждат нови. По този начин се действа и със всяка друга негативна емоция - докато човекът е фокусиран на проблема се балансира енергийната система в резултат на което значението на проблема се променя и негативната емоция изчезва. Обикновено един проблем има множество вградени отделни аспекти и за да бъде успешен тес, те  трябва да бъдат адресирани.

Ще споделя едно упражнение , което смятам че може да бъде от полза за всеки проблем, свързан с безпокойство. Когато усетите че започвате да се тревожите и се появяват някои симптоми свързани с това, може да пробвате да поемете контрол над емоционалния си статус. Започнете да си припомняте усмивки на близки, приятели и познати. Виждайте ги в съзнанието си, изберете усмивки които са били насочени лично към вас. След като си спомните такава усмивка , която ви въздейства по-силно - вижте каква емоция изразява усмивката на този човек. В момента в който усетите каква е емоцията - вдишайте дълбоко въздух - представяйки си че вдишвате емоцията която изразява той с усмивката си. Това ми е помагало в някои ситуации, в които имам възможността да се концентрирам и да го направя. В ситуация в която ми се е ходило много по-малка нужда ( на емоционална основа) , след това упражнение нивото е падало до 0-1. Също така нормално е да се наблюдават други странични положителни ефекти   - това са моментно подобряване на слуха, зрението и обонянието. Не правете това упражнение на гладен стомах - защото изглежда че то изразходва доста енергия.
Надявам се това да помогне на някого

Искам да споделя тук някои идеи свързани със страха, безпокойството и паническите атаки. Ще резюмирам неща, които съм чел и ми изглеждат логични.
Страхът е реакция на това което се случва, докато безпокойството е реакция отнесена към това което може да се случи, някъде в бъдещето - може би след 10 години, може би след 10 секунди. Когато някой насочи пистолет към лицето ни - това е страх. Безпокойството са заплахи, които създаваме в нашият ум. Страхът обикновено има кратък живот - или лошото нещо се случва, или не. Докато човек може да се безпокои по цял ден. Опитите за борба с безпокойството са подобни на "боксиране със сянката си". Сянката никога няма да се измори или да се откаже от борбата, можеш да я победиш  като спреш да се бориш. В момента в което това стане, тя няма друг избор освен да спре да се бие и да покаже какво представлява - измислица. Това което прави безпокойството ужасяващо изживяване е това че човек си мисли че то е опасно. Безпокойството те заблуждава че може да те нарани, но реално не може. То не е опасно, защото е част от нас. Може да изглежда като чужд агресор, може да изглежда че изкача от някъде и започва да те удря, но реално няма истинска заплаха. То не е болест , а е реакция на нашите чувства. Симптомите на паниката и на вълнението са еднакви - разликата е в значението което им се придава. Когато го наричаме безпокойство - го мразим, бягаме от него, и правим всичко възможно за да не го изпитваме. Когато го наречем вълнение сме готови дори да платим за него. Пример за това може да бъде влакче на ужасите и други. Разликата не е в изживяването, а в интерпретацията. Пример за автоматични негативни мисли, които тревожат човек могат да бъдат следните:
"Страх ме е че ще се изложа и всеки ще разбере за моето състояние"
" Ще получа сърдечен удар и ще умра"        " Не мога да избягам "
" Никой няма да ме хареса ако знае, кой съм "
" Завинаги ще остана заклещен в безпокойство "
" Трябва да остана там , където съм в безопасност"   " Аз съм луд "
Мислите не са неща, чувствата не са факти. Мисленето че нещо ще се случи, не означава че то наистина ще се случи.
Първата стъпка е премахването на съпротивлението срещу безпокойството. Приемането на всяко чувство без игнориране. Спиране на всеки опит да се контролира. Втората стъпка  е окуражаването на  тези чувства -това помага по два начина -показва  че не можеш да го направиш по- зле и второ връща ти контрола на чувствата. Трябва да докажеш че няма заплаха. Естествено има и други варианти за справяне, чрез вглеждане в миналото , анализиране на причините за проблема и промяна на вътрешната им интерпретация по различни начини. Според мен хуморът е голям лечител. Въпросът защо имам проблеми не е добър- защото отвежда до доказателствата - защото това и това ми се случи в миналото. Човек започва да се вглежда твърде много в себе си и миналото си - от там и да се депресира.  Когато  се присмее на проблема си , дори и да го направи изкуствено - той намаля от неговата енергия. По - лесно е да научиш нов начин да реагираш на дадена ситуация, отколкото да забравиш старият.
И така най - важното е да има забавление    Ако може човек да се забавлява с проблемите си няма по-добро от това

При мен проблемите тръгнаха от вид социална фобия, която развих още в детската градина - страх от уриниране в обществена тоалетна. През годините фобията се засили и набра скорост. От 0 до 10 аз бях 10- това означава че нямах проблем само когато съм сам в нас - при всички други ситуации имах проблеми с уринирането. След 8-клас в училище не ходех до тоалет - просто защото знаех че е безсмислено - няма да постигна никакъв резултат- само ще изпитам страха отново. Поради страха - тялото се стяга от там и пикочният мехур и процеса става невъзможен физически.
Допълнителен неприятен ефект от това е - много честата нужда за уриниране която се появява - в резултат на несигурността и страха и социалната фобия. И този проблем много ме ограничаваше в контактите ми с другите хора - не можеш и да си помисля да го споделя с някой друг. Когато станах на 18 години започнах да чета литература в тази насока, за да намеря начин да се справя с проблема си. Четох книги за подсъзнанието, силата на вярванията , мислите и.т.н Запалих се по мотиваторството- Лес Браун, Тони Робинс и други. През 2010 година си поръчах книга от чуждестранен автор, която беше специално за моята фобия, но 80 % от съдържанието и беше насочено към безпокойството и паническите атаки- това през което беше минал автора на книгата. Запалих се много по Норбеков и дълго време препрочитах книгите му. Но от всичката информация която прочетох изградих и страх от собствените ми негативни мисли- защото навсякъде се повтаряше как мислите стават неща и се матеарилизират в тялото. От там се появиха и натрапчиви мисли. Преди година започнах да се занимавам с тес (техниката за емоционална свобода) . Можеш да видя как работи, но така и не успявах да се справя с някои от основните си проблеми с нея. Най-добре виждах как работи, когато я прилагах върху някой друг. Като че ли все за мен не работеха добре нещата. Но навлизайки по-надълбоко в техниката успях да постигна и лични резултати с нея. Успях да премахна страха от негативните мисли.
Успях много да си помогна и с честата нужда за уриниране , която пак е на емоционално ниво- използвайки тес, до  голяма степен редуцирах фобията  и вече съм сигурен че в съвсем скоро време напълно ще преодолея и нея. Прогреса е геометричен колкото повече навлизам в техниката - толкова по-добри резултати постигам. Тук давам едно видео с тес и човек с панически атаки.
http://www.youtube.com/watch?v=g493ASBpb2A&feature=plcp&context=C440f721VDvjVQa1PpcFPJZrNoUaZC03wa8ngV7YDxny8hcYLMQLQ%3D

На база на разнообразна информация която съм , чел, слушал и гледал и моят личен опит- това идва като синтез. 

И аз съм имал натрапчиви негативни мисли. В основата им лежи емоционалната реакция срещу самата мисъл- страх или друга негативна емоция свързана с нея. Може човек да пробва каква е реакцията му срещу една напълно странична мисъл , която няма никакъв емоционален заряд за него - например " Цвета на тази книга е син" , тази мисъл може да се повтаря 3-4 дена подред- както например когато човек чуе текст от дадена песен и не може да си я изкара от главата. Но след този кратък период мозъкът се отегчава  и мисълта се забравя. Негативната мисъл се повтаря защото тя е станала проблем , има емоционален заряд, мозъкът го приема за важен проблем за решаване и постоянно ще я превърта отново и отново. От тук следва че когато негативната мисъл се изчисти от емоционален заряд - тя ще бъде забравена, заместена от по-важни (по-силно емоционално заредени от нея ) мисли. Аз знам за два начина това да бъде постигнато. Първият начин е човек да задържи мисълта нарочно - да се опита само мислейки си за нея (поне 5-10 минути) да я материализира. Мозъкът ще схване идеята че няма нищо страшно, защото това е просто мисъл. Но това не може да се случи докато човек се опитва да се съпротивлява на мисълта и да я избягва- това е сигнал за мозъка за опасност- когато мисля за това се чувствам зле, страх ме е, когато не мисля за нея се чуствам добре в безопасност съм. Аз комбинирах този метод (който е вид подход в невро-лингвистичното програмиране), с техниката за емоционална свобода за себе си и така процеса беше по-лесен и бърз. По същия начин действат и паническите атаки- голям аспект от тях е страха че симптома който се появява ще предизвика някакъв силен негативен резултат (дори смърт). А самата паническа атака е нормалната реакция на борба или бягство , но в случая, рефлекса бива активиран от този силен страх който човек има от симптомите й.