Привет!
Някой няма ли да сподели как се чувства тези дни?

Благодаря Ви, за отговора. Смятате ли, че това би могло да се лекува с АД?

Г-н Тодоров, моя приятелка преди няколко часа ми сподели, че  страда от тежка хипохондрия. Тя е много силен и упорит човек, а сега е просто съсипана от страхове и напрежение. Как най-адекватно да я посъветвам да подходи?

На мен зимата не ми влияе толкова зле. Даже напротив, създава ми домашен уют и закрила, някак....А лятото е сезона, в който ми става лошо

Eхооо цяла седмица нито едно споделяне от никой? Добре ли сте хораааааааааааа?

Alice бързо възстановяване!

И аз нещо не съм читава тези дни. Вчера нещо се напрегнах сутринта и след няколко дни недоспиване и притеснения ми стана лошо. Реших, че кръвното ми а паднало, и когато го измерих беше 180/120! Лошото, че мама и баба станаха свидетели на това и естествено зверски се притесниха. Почна една  паника, едно суетене, но след около 1,5 се възстанови в норми, с малко помощ от хапчета. Може ли да е на психогенна основа, това рязко покачване на границите на кръвното налягане? Нормално ми е  130/90?

Благодаря ти. Всеки от нас трябва да намери силата си. По начин, по който сметне за добре, пътищата са различни, крайната ни цел - една и съща. Спокойствие и комфорт, да забравим депресията, тежките състояния и постоянния страх. Никак не е лесно, но когато знаеш срещу какво се изправяш, и знаеш, че ЩЕ мине, и после идва светлата част, стискаш зъби и търсиш избавление.

Такаааа, много интерсно! Потребител 5533, смятам че съм попаднала на правилното място. Но е твърде вероятно, след този твой коментар, да се окаже, че съм сбъркала!?
Ще ти обясня нещо. На 33 години съм, от 21 годишна съм с дегенеративно смъртоносно НЕЛЕЧИМО заболяване. Прекарах голяма част от годините между 21-29 в болница. Успях да завърша балавърската си степен и още две магистратури, плюс специализация в чужбина. От лекарствата, които ме вкарват в ремисия се „срутиха“ още 4 основни системи в тялото ми. Знам какво е болка всеки ден, физическа, силна, разкъсваща. Изпадала съм в тежки депресии и силни панически разстройства. Имала съм толкова изтощителни психически периоди, че както много от вас, не съм имала смелост да излезна навън. Бях като риба прилепало – отчаяна, смачкана, обезверена, изпълнена с постоянни страхове и тревожност. И всичко това придружено с 4ти опита за изнасилване, първият когато бях на 5г., а последният преди две години от един полицай, който ме спря, докато шофирах. Освен за собственият си живот се борих за живота на съпруга ми, и изкарах с него  6 безумни месеци в най-кошмарното отделение…., последва тежък развод, жестока болка от разочарованието , че не сме успяли да се съхраним като семейство…и т.н, и т.н. Почти постоянно пия лекарства, а болкоуспокояващите са част от живота ми отдавна.
Така че скъпи потребител 5533, преди да ми предложиш да влезна в чуждите обувки, можеш да си сигурен, че съм скъсала поне 100 чифта такива вече. „predi da sudish edin chovek vzemi negovite obyvki izvarvi negoviqt put spuni se vuv vseki kamuk v koito toi se e spunal i togava go sudi" V toq slychai e sushtoto nemislq che kogato ne razbirash horata e redno da razdavash velik optimizum ne i kogata bolkata i samotata sa nashiqt jivot...“ – Цитирам те, в случай, че си забравил, какво си написал/а…и те моля най – учтиво:
Първо, следвай собствената си любима поговорка.
Второ, Великият ми оптимизъм (не се получава наготово, трудно е, работиш здраво върху себе си за него) ми помага да съм жива днес, 9 октомври след сутрешната доза болкоуспокояващо, анафранил, да съм на работа, и с цели пред себе си. Според медицината, преди около 7-8 години трябваше да съм се преселила на едно друго място.
Трето, моля те в случай, че отново излагаш мислите си, с цел драгият читател да те разбере по – пълноценно и бързо, пиши на нашата азбука – Кирилица!
На всички желая сила, мъдрост и вяра, че ще се справим!

Сега остава да се съгласим, че битовизма определена съзнанието? Безспорно е, че битовото ниво ни притегля със сила, по – голяма от гравитацията и ни поставя често на колене. Но смятам, че човек е достатъчно силен Дух, за да се справи с  препятствията, които са на пътя му. Да, и аз изпадам в тежки депресии и меланхолия, страх и отчаяние , но когато пелената им се вдигне, се радвам и скачам като дете на всеки един изгрев, докато шофирам сутрин към работа. Толкова много интересни неща са случват постоянно, че имаме шанса да променим злото към добро. Това мисля.

Живота е великолепен, с всичките му нюанси и полутонове! По-голям шанс от това да го живеем докато сме на това пътуване, тук и сега, не виждам!

Добро утро!
На Алис от сърце желая да бъде силен и достоен приятел и да успее някак да даде кураж и вяра на приятелите си. Темата е болна и за мен, скоро се навърши една година от кончината на мой приятел, Запрян на 32 години, рак....
Пожелавам Ви и на себе си също да живеем пълноценно всеки един ден. С или без ПР, животът е прекрасен, трябва да се справим с паниката и страховете все някак, нали?

Здравейте,
хубава седмица на всички Ви желая! Някой да се похвали, оплаче?!

Димчо, аз съм по същият начин. Много ми се отразяват тези промени! И то все за лошо . Така че те разбирам напълно

Добро утро на всички!
Благодаря за милите думи и топлото посрещане, след известна пауза тук
Дано тази есен мина меко, гладко и без много изпотени длани, че  ....
Пожелавам на всички Ви спорна и ползотворна седмица...

Привет и от мен!
Есента настъпва бавно, но сигурно
Споделям, че Анафранила е изчерпан от аптечната мрежа, и останах "непокрита" за няколко дни. Моята ПСИ каза да започна Серопрам по половинка на ден. Мнения?