vesi2003 , на 30 мг. Стигала съм до толкова когато съм била много зле -с постоянни атаки, сърцебиене, ужасно силен световъртеж и умора до толкова,че имах сили да стана да закуся и да си легна отново. Сега пак съм на 30 мг, след като бях постигнала ремисия и 2 години бях стабилна (на 10 мг), дори бях в друг град  на няколко пъти съвсем сама на хотел. И  изведнъж след като се преуморих на работа се разклатих. Тогава постпененно започнах да качвам, защото  се появява умора , безсилие и замайване след около 2 часа след като стана .И така цял ден.  Привечер отшумява. На 20 мг се оправих и 3 месеца бях добре , декември пак се преуморих айде пак и сега съм с 30 мг. И така по половин година, а преди съм си знаела пия ли хапче , дори и малка доза след овладяване на рецидива съм добре...

Така е , всеки иска да има конфиденциалност ! Вече съм свикнала с изказвания, че се халосвам, че си внушавам, че се знаимавам с глупусти, ама ги разбирам,защото не са минали през това и нямакак да знаят колко са кофти симптомите. И нещата не са само до воля или до това да се "стегнеш" или "да се вземеш в ръце" както често се спрагат от неразбиращите такива реплики.

И аз нямам деца и не знам как ще износя изобщо дете и как ще го гледам и кой мъж ще ме търпи задълго с ПР. Обикновено ние нямаме разбиране от хората,които не са го преживели....

vanotty  и аз забелязвам, че съм с намалена концентрация и допускам повече грешки в последно време. На моменти виждам размазано. Абсолютно си права за напрегнатия живот! Не е лесно да сменя работата и аз разчитам на себе си и нямакой да ме издържа  .. трудно се живее така. 

track , щом са хубави емоциите няма страшно:)

Моето пси ме следи от одавна ,а и ми е блзика , тя е човек с акъла си и се чудя защо не е сменила досега АД. Освен това,в моя град няма много читави психиатри, а и всички се познват дори някой работят в групува практика. Малко е деликатно положението, но ще поговоря с нея дали няма нужда от смяна. Аз изпитвам голям страх от започване на някакви непознати за мен хапчета ,може би и с това се е съобразила. А то сега дали може направо да се премине на друг медикамент след като съмна висока доза Серопрам?

Спираласъм го само за 3 месе ца,иначе през повечето време съм била на 1/2 т. и 9 месеца на четвъртинка,което според псито няма никакво действие,оснвен плацебо,но аз си мисля, че е патеричка и ми е помагало.
 
 Едва ли изглеждаш острани както ти си мислиш. Обикновено си мислим, че не личи, но околните не забелязват това:) А защо самичка трябва да се спавяш?

Напълно те разбирам... аз до преди 6 месеца бях много добре, а от 7 години съм с него. Преживяла съм много тежки моменти с минимална доза без да се влошавам, а сега не знам какво се случва , но след силно напрежение на работа се разклатих,овладя ми състоянието и след 3 месеца след преумора пак започна умората,онази психичеката и замаяност! Благодаря ти все пак ,че взе отношение по моя проблем,въпреки твоите грижи!

Моето пси не ми е предлагало никога да сменям Серопрама,,само взе  да ми вдига дозата пак Освен да питам,ама нали знаете, че докторите не обичат пациента да говори относно лечението повече от тях...

А може ли когато си на висока доза на даден антидепресант да се спре и веднага да се започне с другия?

Сливен, 33г.

skorpi, това е показател, че си добре! 

track не, не ходя !

 Нова съм във форума, но със ПР от 14 години. От 7 години се лекувам с АД (Серопрам). До преди 6,7 месеца бях  добре и когато намалявах дозата, никога не съм се влошавала, дори имах период , когато живеех без хапчета. Но сега започна едно влошаване изразяващо се със световъртеж и силна умора, безсилие. Вдигнах дозата,постабилизарх се и след 3 месеца пак същото, сега пак вдигнах дозата и малко транквиланти пия.Нямам панически атаки, агорафобия, но другата вегитативна симптоматика ме побъркава. Моля ви, споделете защо така се случва с мен и има ли вероятност да не ми действат вече АД  До скоро знаех, че дори на най - минимлната доза съм в пълна ремисия...защо сега се получава това влошаване:(?