Здравейте, аз съм на 29 год., жена и от 3 години съм така! В началото се започна с едни леки бодежи, на които не обръщах мн. внимание. Обаче напрегнатата работа, задълженията вкъщи, дете и всичкият стрес явно бяха благоприятна среда за да се задълбочат нещата! После започнаха не само бодежи, но и стягания, започна да ми изтръпва ченето, направих нервна криза, мъжът ми тогава извика дори бърза помощ! Отидох на кардиолог, каза ми че нямам нищо и ми изписа магнезий, на 3-тия ден след като го пих направих тахикардия - 140 удара, ужас просто и ги спрях! Сещате се сами, че за тези 3 год. съм изчела какво ли не, имала съм моменти в които съм била толова зле, че исках и работа да напусна! И така реших да отида един ден на психиятър! Прегледаха ме, изписаха ми лекарства и ги започнах, в продължение на почти 1 год. бях добре! След това обаче, д-ра ми намали дозата и постепенно спря лекарствата не ги пия от 1 год. и половина! През тези год. все страх, неможе да излезеш да се веселиш, гости вече неискам да идват в нас, на палатки не ми се ходи, т. е. страх ме е да не започне това стягане и бодежи и да не би да ми стане нещо! По принцип съм мн. весел човек, обичам да излизам да хапвам да пийна понякога да разпусна с хубава музика, обаче това ми пречи... отврат! Имах периоди в които като вървя по улицата и само гледам никролозите, кой на колко год. е починал и ако прочета или чуя за инфаркт, абе не мога да го опиша, от къде ни дойде бе хра това чудо... Лек от типа на лекарство явно няма, поне аз за толкова време не съм чула, а хората с такива проблеми стават все повече, антидепресанта - май не е добре да солзва дълго... Има и нещо друго, освен мъжа ми в нас, аз не споделям с никого за този проблем, все да не занимавам хората с глупости... Оказва се обаче, че колкото повече не споделяте, толкова повече нараства проблема в самите вас, защото е само ваш! За това говорете за това, макар, че аз още немога, е сега за първи път го правя, макар че съм чела доста форуми:)Имам и дразнители на работа, единия от които не спира да се оплаква от живота и само охка и пушка и все за сърцето се държи, преструвка голяма, а всички хвърчат около нея, но то е така, а ние мълчим и стискаме зъби... Извинявайте за дългия пост и благодаря на тези, които са го прочели! Ще се радвам тук да си пишем, имаме какво да си кажем:)Живи и здрави всички:)

Здравейте, аз съм на 29 год., жена и от 3 години съм така! В началото се започна с едни леки бодежи, на които не обръщах мн. внимание. Обаче напрегнатата работа, задълженията вкъщи, дете и всичкият стрес явно бяха благоприятна среда за да се задълбочат нещата! После започнаха не само бодежи, но и стягания, започна да ми изтръпва ченето, направих нервна криза, мъжът ми тогава извика дори бърза помощ! Отидох на кардиолог, каза ми че нямам нищо и ми изписа магнезий, на 3-тия ден след като го пих направих тахикардия - 140 удара, ужас просто и ги спрях! Сещате се сами, че за тези 3 год. съм изчела какво ли не, имала съм моменти в които съм била толова зле, че исках и работа да напусна! И така реших да отида един ден на психиятър! Прегледаха ме, изписаха ми лекарства и ги започнах, в продължение на почти 1 год. бях добре! След това обаче, д-ра ми намали дозата и постепенно спря лекарствата не ги пия от 1 год. и половина! През тези год. все страх, неможе да излезеш да се веселиш, гости вече неискам да идват в нас, на палатки не ми се ходи, т. е. страх ме е да не започне това стягане и бодежи и да не би да ми стане нещо! По принцип съм мн. весел човек, обичам да излизам да хапвам да пийна понякога да разпусна с хубава музика, обаче това ми пречи... отврат! Имах периоди в които като вървя по улицата и само гледам никролозите, кой на колко год. е починал и ако прочета или чуя за инфаркт, абе не мога да го опиша, от къде ни дойде бе хра това чудо... Лек от типа на лекарство явно няма, поне аз за толкова време не съм чула, а хората с такива проблеми стават все повече, антидепресанта - май не е добре да солзва дълго... Има и нещо друго, освен мъжа ми в нас, аз не споделям с никого за този проблем, все да не занимавам хората с глупости... Оказва се обаче, че колкото повече не споделяте, толкова повече нараства проблема в самите вас, защото е само ваш! За това говорете за това, макар, че аз още немога, е сега за първи път го правя, макар че съм чела доста форуми:)Имам и дразнители на работа, единия от които не спира да се оплаква от живота и само охка и пушка и все за сърцето се държи, преструвка голяма, а всички хвърчат около нея, но то е така, а ние мълчим и стискаме зъби... Извинявайте за дългия пост и благодаря на тези, които са го прочели! Ще се радвам тук да си пишем, имаме какво да си кажем:)Живи и здрави всички

Здравейте, доста се лутах тук!Та затова, мога ли да попитам в коя тема, бих могла да напиша и аз за моето ПР, какво усещам, как се е появило и т.н...Благодаря ви!