evropea.com - форум за паническо разстройство
Февруари 14, 2025, 07:36:18 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало Forum Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Forever Hemp Gummies Complete Breakdown: Examining Its Natural Ingredients
[Паническо разстройство]
JosephreunC
Февруари 04, 2025, 11:01:19

Спонсорирани връзки

  Покажи Публикации
Страници: [1]
1  Тревожни разстройства / Социална фобия / Re:не искам да излизам от дома.................. -: Януари 17, 2012, 09:50:55
Благодаря много на всички, които ми писаха. Също и които така добре ме съветват.
И искам да се извиня за многобройните правописни грешки, които съм направила докато съм писала.
Аз не съм се занимарила в буквалният смисъл, в никакъв случай не приемайте, че съм се запуснала до последно. Полагам грижи за себе си. Може би не перфектни, но се грижа и за коса, и за нокти, и за други леки козметики. Но това не ме кара да искам да излизам. Умишлено си намирам работа в къщи, за да не излизам навън. Изкарвам всичко от гардеробите, от шкафовете в кухнята, занимавам се с домакинска работа, и си правя някакъв план, за да бъда максимално заангажирана.
Сега сутрин помагам на детето за училище, като и нося раницата. На обяд също аз отивам.
Някои ще кажат....".че какъв ти е проблемът?!"
Не си на улицата, не си на тъмно и студено, имаш какво да ядеш днес, имаш какво да обуеш........
Моят проблем е, че не искам да излизам навън и не искам да се срещам с хора.
Излизайки навън чувствам неувереност, виждайки познати хора, ей така, които само ги познавам и с най-добри чувства към мен, аз потъвам отново в дупката на миналото.
Това е големият проблем при мен.Че непрекъснато се връщам в миналото. А малкото хора с които общувам , винаги по някакъв повод, винаги се завърта тената около минали неща. Реагирала съм много остро, викала съм , плакала съм,молила съм.....не искам да се връщам назад, моля ви, не ми напомняйте!
В такъв момент, наистина ме привлича големият висок блок отреща. Аз , самата, имам много голяма страхова невроза от височини. От много малка си я имам.
Спомням си преди много години, ама много.....била съм на 2 годинки и съм била болна от ангина или грип. Спомням си като ден днешен. лежах в стаята на баба ми, на нейното легло. Майка и баба си говореха в другата стая, било е следобяд.
Аз сънувам или се виждам, че се качвам по една стълба, от тези, които с в цирка, подвижните. от центъра на манежа се качвам нагоре, към купола, докато стигам нагоре-нагоре, после поглецдам надолу и виждам манежа, който е станал малък колкото стотинка. Въжето се къса и аз политам надолу.............
Започнала съм да крещя и викам, мама и баба са дошли при мен и съм имала висока температура, почти 41 . едвам са я свалили.
Оттогава този сън е пред очите ми, и имам ужасен страх от високо. Даже не мога да живея на последен етаж, ако ще и втори да бъде. Нещо трябва да има над мен. Имах познати, които живееха на 18-тия етаж, нарочно съм отивала в тях , ей така, да се изправя срещу този проблем, и да го смачкам. не се получава. Става ми много лошо, сърцето ми се качва в гърлото и губя съзнание.
Имам големи деца, както споменах. Положих много усилия да ги запазя от пиянските истории на баща им, аз самата не пия и имам непоносимост към алкохол.Те, милите, никога не пропускат да ме критикуват за следващата ми връзка. Никога не пропускат да ме подчертаят колко съм глупава, наивна, черногледа и как услужливо съм си отоворила портмонето, за да ме източат до край . Не пропускат този момент, и аз се питам дали не е било грешка, че толкова съм страдала за тях. Аз не съм била лоша майка, никога не съм крила пари от децата си или да отида да ги изхарча само за себе си. Но те не ми вярват, или не искат.....Но това е тяхно право, аз имам дадох живот, но не съм господар на живота им.Да, имам майки, които не се грижат за децата си, знам и такива примери мнооооооого, и тези деца много повече ценят майката.
Но аз не искам медали, не искам благодарностти, искам само да не ми напомнят, не искам да ме критикуват, каквото е трябвало да стане - станало е.
Затова сега искам да се усамотявам, защото непрекъснато търся грешки, грешки, и пак съзнавам,ч е нищо не мога да променя, ако можех да изкарам баща им от гроба - с удоволствие ще го смачкам и пак ще го вкарам вътре.
Ако можех да срещна бившият ми "обирджия", ще му ударя бутилката за да го изпратя в гроба. Но нито единия ще видя, нито другият. И може би по-добре.....
Това е . Знам , че днешният ден никога няма да се повтори, че е излишно да си хабим дори минутите за преходни неща, че живота бързо си отива, ето вчера бяхме деца - а днес зрели хора..........................утре ще бъдем ли тук?
Никой не знае.
Благодаря още веднъж на всички, благодаря ви! Затова,че прочетохте, липсваше ми този момент.....на внимание....

 
2  Тревожни разстройства / Социална фобия / не искам да излизам от дома.................. -: Януари 15, 2012, 09:44:00
Знам, че има много хора с моя проблем. Спасение от миналото си виждам само когато съм пред компютъра и в дома си. Не съм млад човек, но много неща не можах да изживея, а преживах други неща в пъти повече. Сега съм изморена, надебеляла с 25 кг, ходя в къщи с една пижама, която сменям с друга пижама и не искам да свършва нощното време, защото се ядосвам, че започва новият ден,
Зяпам в монитора понякога с часове и какво гледам и аз не знам. не работя, а и нямам желание да отивам някъде. Последната ми месторабота ме смачка тотално, макар,че положих неимоверно големи усилия да се издигна, после паднах с гръм и трясък. Сега живея без никакви средства, а единствените пари, които виждам са парите от социалните за детето. Тазбира се,че имам и други деца, по-големи, но какво от това?! Живея с човек, който е може трябвало да имам преди много години, и това също ме измъчва, защото го товаря с проблеми, просто срамни за мен. Дължа пари на едно от децата си, което ме смазва, и разбирам, че трябва да направя нещо, за да ги върна. Но какво. Отделям и крия някакви мижави средства, които ми остават от пазаруване или нещо друго. След като ме изхвърлиха, буквално изгониха от работа, опитах какво ли не......даже ходих да си търся работа като чистачка, без значение какво ще бъде, входове, на апартаменти....и това без резултат. Този човек, с който живея ми помогна много да заживея в дом, защото много години не можах да имам нормално място за живеене, имам разбити бракове и нещастни деца създадено от тях. Работех много, грижих се за тях, бащите им не им дадоха нищо, но и аз не можах да осигуря нищо за тях. Само насъщния. Сега си поеха път в живота, едно малко дете остана при мен и заедно с този човек, се грижим за него. Самата мисъл, че не работя и не мога да внасям пари в къщи ме подлудява, направо полудявам. За кратко време качих много килограми, защото никъде не излизам, не искам да виждам никой. Или излизам много рядко, ако може в тъмните часове. Ако е през деня, винаги слагам шапка и очила. Не искам да говоря с никой, не ми се слуша нищо и всичко ме дразни. Има моменти, когато през месеца съм сама с детето, защото приятелят ми не е тук, работи извън БГ . В такива моменти съм щастлива, не че го мразя, но едва ли го мразя. Упреквам се, че съм изхабила всичките си чувства за човек или някаква отрепка, която съм обичала страшно мног. разбира се,ч е този човек ме направи по-плоска и от килимче, а как качествено ме обра, и после закопа........Ествествено, сега не искам и да чуя за него....но ми изкърти душевността. Angry >:(Питам се какво съм харесала в него, след като толкова хора ме предупреждаваха,ч е ще ям големи проблеми с него..............алкохол,  цигари, хазарт, , че и жени, мошенгии на килограм....).....Живях поо квартири с него, пнякога бе з ток, понеже нямах оари да го платя, без храна....непрекъснато се връщам към тези моменти, не мога да ги забравя, не мога, как да го обясня. Не мога да забравя два трагични момента - в първият, когато дойдоха собствениците на апартамента и ме заплашваха, и вторият, когато дойде собственикът на друг апартамент/където отивахме, навсякъде се осирахме/ и ми взе килими, прахосмукачка и каквото намери за необходимо.........Сега винаги мисля, че след толкова години, тези хора ако ме видят на улицата сигурно ще ме и линчуват.... Angry
И това е една от причините да не сикам да излизам. Живея с мръсно, долно минало. Чувствам се ужасно виновна, че не можах да дам на децата си абсолютно нищо. Имах възможностти, оставени от мама, продадох ги, за да преживяваме с децата, а сега получвам упреци, че е трябвало да работя повече. Аз наистина работех, но не съм получавала милиони, а проститутка не съм била. Просто бащите им не помагаха в нищо.
Аз съм била гладна по 2-3 дена и ходех пеша, за да има за тях, но това не го помнят. Скоро дъщеря ми се обърна срещу мен и ми заяви, че просто и досаждам, като непрекъснато се интересувам къде отива, аз просто се страхувам за нея, да не и се  случи нещо лошо. Хората станаха лоши, непрекъснато информация непрекъснато ни залива за издевателства и убийства.
Спрях да се интересувам и си помислх, че наистина е права, какво ли съм направила толкова за нея, та се интересувам?
Синът ми никога не пропуска да ме упреква за миналото ми, никога, и аз умирам, умирам след тези критики. Нищо не мога да отвърна. Преглъщам на сухо.  След такива неща, къде да оптида....да, има за ядене, ток има, макар,ч еимам истерия ако спре тока, спя ужасно лошо. Ако се събудя в 3-4 часа, не искам да заспивам, защото сънувам един и същи кошмар - спор с бившият ми съпруг, катастрофа, падане.....след това съм с ужасно главоболие, вие ми се свят и само лежа.....Понякога гледам високия блок отсреща и си мисля какво ще стане, ако се кача на последният етаж и просто полетя надолу........
Освен да създам гадното чувство и неудобство на близките ми, че трябва може би да  сменят жилището.
Незнам дали съм за помощ, не знам дали съм и за лечение, само знам, че съм напълно непотребна на никой - вече.
Има и още , но едва ли ще е интересно.....
Късмет на всички, които са успяли да се вземта в ръце, истински щастливи са! Повярвайте ми!
Страници: [1]

Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1