здравейте,аз наскоро разбрах,че това е което имам е паническо разтройство,бях наясно,че е нещо на психическа основа,но сега вече съм доста по-напред с материала..и се чувствам по-спокоен. Имам един въпрос към момичето,което го е преодоляло..Сега, когато усети симптом игнорира ли го..или просто не и пука за него.. понеже аз гледам да го игнорирам, не знам дали е правилно или само го потискам така и то ще се  яви после пак,но когато усетя някой от симптомите се опивам да го игнорирам да го забравя и чакам да ме поопусне.. разбрах,че не трябва да те е страх от симпомите.. за да се пребориш. Да не те е страх означава ли да не мисля въобще за него,като го усетя и да си насочвам мисъла към нещо друго или означава да си мисля точно за стиптома,но не ,като към враг, а као към нещо нормално..