Бях на 30 години, когато ми изписаха Ривотрил за тревожна депресия. Тревожността ми се подобри значително и тогава бях удивен от това лекарство. Престава си нямах в какво се забърквах!

Вземах го точно по предписаната схема и го спрях след 6 седмици, както беше предписано. Почувствах сериозна тревожност, леки пристъпи на паника, болка в областта на сърцето. Консултирах се с друг лекар и той каза, че Ривотрил в никакъв случай не бива да се спира рязко, както ми каза предния лекар. Препоръча ми да остана на него още известно време.
С кратък период се консултирах с 4-ма специалнисти познайте - 4 различни мнения, 4 различни лечения, всеки плюе другите! Направо не знаех какво да правя...

Поне Ривотрила беше ясно, че трябваше да се спре, вече го бях вземал доста време. Опитах се да го спра постепено. Първо намалих дозата с 1/4. Почувствах се зле, но след около седмица вече бях добре. Тогава смъкнах с 1/3, но този път не можах! Ужасна тревожност, безсъние, главоболие... Не мога да опиша как се почувствах! Направо не бях на себе си докато не вземех пълната доза, на която бях до този момент. Разбрах, че съм развил зависимост. История, стара колкото света, нищо особено, да. Но когато ти се случи на теб е друго...
Никога не съм употребявал наркотици, дори не искам да чувам, не пуша, не пия. И изведнъж станах пристрастен към Ривотрил, и то изцяло по лекарско предписание!

Ужасих се и реших на всяка цена да се отърва от този наркотик. ГРЕШКА! НИКОГА НЕ СПИРАЙТЕ БЕНЗОДИАЗЕПИН РЯЗКО!

Последвалата абстиненция беше КОШМАР! Това е най-ужасния период от живота ми. Не бях на работа около месец - 2 седмици болничен, 2 седмици летен отпуск. Другите на море, а аз у дома се треса от абстиненция! Симптомите идваха ден след ден:

Безпокойство (ужасно силно, преминаващо в пристъпи на паника и ужас), депресия, плачех почти всеки ден, безсъние, болки в мускулите, мускулни спазми, тикове по лицето и краката, проблеми със зрението (непоносимост към светлина, замъгляване, болка в очите), свръхчувствителна кожа (дори от водата, която падаше от душа, ме болеше!), парене по кожата, непоносимост към шум, проблеми със сърцето (болки, стягане), разко задушаване (на моменти дишах с огромно усилие), пулса ми варираше от 50-60 удара в мин. сутрин до 100-110 удара вечер (да, 110 удара в минута и това в продължение на часове, без никакво физическо натоварване!), диария, болки в стомаха, треперене, леко повишена температура (37.3-37.4)... Вероятно изпускам нещо. ДА, ИМАХ ВСИЧКО ТОВА! Не се превземам, нещата наистина бяха сериозно. Всъщност, който е спирал Ривотрил, знае за какво става дума. За останалите това сигурно звучат като превземки ("и мен понякога ме болят очите", "и мен понякога ми се плаче"). Който не е минавал през това, не знае какво е. Понякога ми се иска тези, които не проявяваха и грам разбиране, да можеха за малко да изпитат през какво минахме... Но после си викам - по-добре да останат "блажено невежи". По-добре, отколкото да минат през това...

Безсънието беше най-ужасно. Имаше дни буквално без никакъв сън! Нито минута! Дори да си здрав, пак е ужасно да не спиш един ден, а представете си какво е дни наред при цялото това страдание! А когато някой ден ми се случеше да заспя за половин час, се събуждах от някакво необяснимо чувство на ужас... Пристъп на паника, точно така. После ме беше страх да заспя. Все пак се насилвах, но без успех. Помня как гледах часовника: 3:41... 3:41... 3:41... 3:41... 3:42... сякаш минаваха векове. И през цялото време чувство на страх, тревожност, треперене, мускулите стегнати, после болят...

Докато пиша това ми се насълзиха очите, затова няма повече да пиша за това как се чувствах.

Симптомите не дойдоха наведнъж. Просто през няколко дена бях изненадван от нов. Някои започнаха дори 4-5 месеца след като спрях Ривотрила!

Дори днес, 2 години по-късно, все още имам някои симптоми в много лека форма - понякога чувствителна кожа, понякога малко завишена температура. Не знам дали ще бъде така още известно време или никога няма да изчезнат, но не са проблем и не ми пречат особено. Сега, 2 години и половина по-късно, съм напълно възстановен. Не съм вземал ривотрил оттогава. Просто го спрях и край! Не искам повече да я виждам тази отрова.

Купих си апартамент на идеално място, изкарах шофьорски курсове и си купих кола, обиколих балкана и черноморието, ходих на няколко концерна на любими изпълнителни, въобще си живея живота сякаш никога не съм имал проблем с този ривотрил.

И накрая, няколко съвета ако в момента се опитвате да спрете ривотрила:

- ЩЕ МИНЕ! Стегнете се, бъдете силни, ЩЕ МИНЕ! Отне ми месеци, на други отнема даже години, а някои щастливци се разминват със седмица-две. Но накрая ВИНАГИ МИНАВА!

- НИКОГА НЕ ГО СПИРАЙТЕ РЯЗКО! Не повтаряйте моята грешка. Дори само 25% намаление понякога е много. Някои го спират даже с 10% на 2 седмици. Някои стигат дотам да си купуват аптекарски везни и да правят хапчето на прах, защото трябва да се дели толкова малко, че просто няма как да го разчупите или срежете! Опитайте и вижте колко бързо ще е добре за вас. Бъдете внимателни и търпеливи, не спирайте рязко!

- Има т.нар. "прозорци" - периоди от по няколко часа, дори дена, през които сте добре, сякаш е минало. И после пак започва. С течение на времето прозорците стават по-дълги, докато накрая се оправите напълно. Помня първия ми прозорец - появи се 12 дена след спирането. Цяла нощ - от 10 вечерта до 1 следобед на другия ден - пристъпи на тревожност и паника, болки в мускулите, безсъние. В 1 и нещо следобед изведнъж, само за 4-5 минути всичко изчезна! Сякаш никога не е било. Отпуснаха се мускулите, успокоих се... И се разплаках на глас от облекчение, че е свършило. Около 5-6 вечерта ужасът започна отново.

- ИЗБЯГВАЙТЕ ДРУГИ БЕНЗОДИАЗЕПИНИ по време на абстиненцията. На мен ми се наложи да взема Лексотан. Не исках, но на втората седмица не издържах. При препоръчителна доза 2-3 на ден, аз вземах по половинка на ден, и то никога 2-3 дена един след друг, и винаги с прекъсване от 1-2 дни - за да не се стигне до нова зависимост. Наистина ми помогна.

- НЕ ПИЙТЕ АЛКОХОЛ и внимавайте с други лекарства - организмът се променя доста по време на абстиненцията и някои лекарства може да променят действието си

- ЛЕКУВА ЕДИНСТВЕНО ВРЕМЕТО - Лексотана наистина помогна малко, само малко да посмекчи най-трудните моменти; но той не е лечение. Единственото лечение е да стиснете зъби и да изтърпите

- РАЗСЕЙТЕ СЕ - събирайте марки, напишете разказ, разхождайте се, гответе, рисувайте - въобще ангажирайте мозъка си с нещо;

- КАРАЙТЕ Я ПО-ПОЛЕКА - абстиненцията от бензодиазепини, особено ривотрил, е ТЕЖКО СЪСТОЯНИЕ; не го подценявайте; ако трябва, вземете си болничен; не се преуморявайте, не очаквайте много от себе си;

- ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ, НЕ СЕ ПРЕДОВЕРЯВАЙТЕ НА ЕДИН ЛЕКАР - предвид тежкото състояние при абстиненция, добре е да се консултирате с лекар, но ВНИМАВАЙТЕ - лекарите са тези, които го предписват, така че да не стане да ви навредят, вместо да помогнат. Така че консултирайте се с няколко лекари, четете от различни източници (и не се предоверявайте на форуми, дори и на този пост - винаги искайте други мнения!). И ако някой лекар ви каже, че спирането на Ривотрила не е нищо особено - по-добре изберете друг. Ако може да намерите лекар, който да знае колко опасно и мъчително е спирането на ривотрила и други бензодиазепини, и който внимава с тяхното ползване - на него МОЖЕ да се доверите.

- АКО НАИСТИНА СТЕ ЗЛЕ, ОТИДЕТЕ НА ЛЕКАР или извикайте линейка. Абстиненцията е огромен шок за огранизма и психиката, някои симптоми може да са наистина сериозни (напр. високо кръвно и др.) и да се налага лекарска намеса. Аз не съм търсил такава помощ, но на някои може да се наложи

- ОТ ТОВА НЕ СЕ УМИРА - единици са смъртните случаи след спиране на бензодиазепини; така че вероятността да умрете е нищожна и просто си я избийте от главата, по-вероятно е да ви удари мълния. Вероятността от сериозни трайни увреждания, както физически, така и психически, е също нищожна

- ЩЕ МИНЕ! Да, нарочно го казвам отново. ЩЕ МИНЕ! С всеки изминал ден вие се отдалечавате от ужаса и се приближавате към излекуването. Аз броях всеки изминал ден! Казвах си - ето, мина още един ден, с един ден по-близо съм до излекуването. Потваряйте си - ЩЕ МИНЕ!

ВАЖНО! Аз не съм лекар или медицинско лице. Всичко, писано от мен тук, е само лично мнение и споделен личен опит; в никакъв случай НЕ Е медицински съвет или препоръка.