hpjon-е, скрий се. Не те слуша главата изобщо. Сериалът взима своя връх   

Така не съм се смял доста отдавна.

тодор,

за единствения литературен източник, който цитираш от време на време е дошло време да направя кратък анализ, за да не изпадаш в заблуждение, че ти знаеш повече от мен или от колегите ти в гилдията, които се справят суперуспешно с ПР и тревожни разстройства.

Оказва се, че аз, човекът без сертификати, дипломи и членство във фирми знам много повече психотерапия от теб, който се титуловаш с разни хартии и членства. Но по същество:

Отваряме книгата и какво четем още в увода и:


Съжалявам да чуя, че ти все още си във въведението на психотерапията. Не знаеш колко вълнуващи неща те чакат по-натам. Стига, разбира се, да събереш куража да прекрачиш въведението и да продължиш да четеш и да учиш.

Следващите факти обаче са малко по-смущаващи - книгата, която размахваш във форума е добра, безспорно. Но освен, че е въведение, тя, драги е издадена през далечната 1995 година, нищо, че в България е преведена едва 2002 г. Можем да приемем дори, че е написана през 1994 г., защото - Publication Date: January 5, 1995.

Ако за теб труд написан преди 18 години! е последния сборник в областта на науката, то ти наистина или имаш проблем с пространството и времето, или вземи на часа иди и си искай парите на онези, които са те научили да седиш десетилетия назад в науката.

За да проверим какво се е случило от 1994 година до ден днешен в областта на науката и дали това наистина е последния научен труд влизаме в прекрасното разширение на гугъл - гугъл наука.
Провеждаме едно търсене, което вече и 4 годишния ми син може да направи и какво да видим:

Наука психотерапия: Около 379 000 резултата!!! От 1994 г. до 2012 г. УАУ!!!

Нека да приемем няколко облекчаващи напрежението около теб хипотези: приемаме, че всеки резултат от това търсене може да се събере на 1 страница (което е хиперневъзможно - една статия е поне 10-20, а книгите са стотици страници, но нали приехме, че ще те облекчаваме), то излиза, че от времето на написване на твоя последен труд има написани 379 000 страници.

Още малко те облекчаваме - приемаме, че в половината става някакво повтаряне на вече известни неща - стават 190 000 страници.

Приемаме и, че човек не може да прочете всичко. Но стандарт в научните среди е да следиш около 10 % от инфото в областта в подробности - това прави около 19 000 страници, които ти би следвало да си прочел. А четеш само едва около 800 и то по няколко пъти във въпросния ти последен труд в психотерапията.


тодоре - 19 000 страници наука и знание ти липсват!

А като сложим и сборниците и резюметата от конференции и семинари, които не се индексират в гугъл наука направо става страховито.

И още нещо, което забравих - ако добавим и текущите клиникъл трайълс, за които официални публикации ще има след години, но предварителните данни са достъпни още сега става много напечено за професионалисти като теб, които лалат по форумите, вместо да си седнат на стола и да си поддържат нивото.

За какво говорим въобще...

Аз самия чета, едва смогвам да изчета всичко, което се налага за знам в моята област, за да съм в онези 10-ина процента, които ми гарантират що годе някакво прилично познаване на проблематиката.

Така че, следващия път, когато тръгнеш да се разправяш с мен и то най-вече по въпрос дали нещо е научно или не, дали си знаеш или не - отваряй този пост и си давай сметка точно къде се намираш.

Айде, със здраве!

Да не говорим за това каква терапевтична стойност имат книгите от така наречената  вече "популярна психология" - тайни, и други успешни рецептурни книжлета, които съдържат в себе си "алгоритми" за всичко - как да богатеем, как да станем популярни сред другия пол, как едикакво си .... Безспорно може да са интересно и забавно четиво за някой. Психотерапията е наука.

Не не смятам.