От 4 месеца,еми добре са нещата сутрин и вечер ама някак си не изцяло  .
Еми пак си имам желание въпреки че като че ли преди беше повече,ама нещата като стигнат до секс и като не се получи нормално желанието да ми спадне..Дори и принципно безотказната женска "помощ" сега не ми доставя такова удоволствие и не върши работа.
 

На Ципралекс съм и в последния 1 месец , при 2 опита за секс ерекцията не ми е на 100 % и следователно го няма и удоволствието,преди употребата на лекарството не съм имал подобни проблеми.Някакви опити или съвети от някои по информиран,благодаря предварително.

Здравейте искам само да споделя че пия Ципралекс от 4 месеца някъде и се чувствам много много много по-добре , и по специално панически атаки вече не получавам изключително рядко някои бегли наченки на симптомите но абсолютно нищо фрапиращо на места които преди получавах ПА постоянно когато отида вече при посещаването им няма нищо такова,и съм много по щастлив и много по способен да вършя каквито и да е неща сега ,сигурен съм че ме разбирате какво имам впредвид.Много скептично бях настроен към тези лекарства почни никои не ми каза положителна дума за тях,значи не знам дали е временно на какво се дължи и дали след спирането им ще продължа да се чувствам така добре,но дори и да не е определено си заслужава употребата им , та дори и недай си боже да се възвърне скапаното заболяване.. След 2 месеца ще спирам да пия хапчетата надявам се от все сърце да не се появи пак..но Божа работа Желая успех на всички ви всеки сам за себе си да успее да намери изхода от това нещастие

хах същите

Благодаря за всички мнения,но се обърквам още повече,явно рецепта няма всеки преценява сам за себе си .. кой успява кой не.. 1,5 доста време незнам.. успех

Хахах...Благодаря ви много за искрените отговори оценявам ги много !! Това с непукиството съм съгласен ,но то не става просто ей така според мен си е заложено в човека относно психиатри,психолози грам не искам някой да ми ровичка в мозъка и да ми търси дупки кофти че не виждам човек оправил състоянието си без тяхна намеса.Въпреки добитата информация от всички вас и изчетеното навсякъде все пак мисля да се придържам към хапчетата повече позитивно мислене някакви занимавки и осъзнаването на факта че всъщност сме здрави а това което получавам като сиптом е някаква временна тъга или проблем който явно не го осъзнавам на ясно,а е дълбоко вътре и трябва да изчезне след време,грешно ли е според вас и мислители че на 100 % е нужен психолог,а не може и сам човек не се мисля за някакъв женчо в никакъв случай ,но и незнам колко сили ще са нужни .Поздрави и благодарности

Докато четох отговора на Кристо получих атака хах.. Ами ще видим стига да знам че ще се оправя от хапчетата бих изтърпял 1 месец и по-големи мъки,само да знам че ще се оправи всичко,а относно схемата незнам какво имаш предвид точно,но пия първата седмица по половинка сутрин(зависи кога успея да заспя и се събудя) а след това по едно цяло на ден и така 6 месеца без да спирам това ми каза тя и каза че след 1 месец ще усетя разликата.Поздрави и благодаря страшно много за вниманието и отговорите

Хахахахха значи имаш доста работа .Не от бая време съм така ,но от 2 дни ми поставиха тази диагноза и чак сега осъзнавам и виждам че наистина е това преди това кфи ли не други доктори и глупости,това имах предвид.Иначе това че има и други хора разбира се ,че е малко успокояващо,но надделява това че повечето от вас са с години така и това ме плаши нямам аз такива планове хъх колкото и глупаво да звучи и това ми идва малко от изневиделица.Поздрави

Споделям че от 2 дни знам за състоянието си ,а научих прекалено много информация ,а май не трябваше.
Споделям че това че не виждам един човек да напише излекувах се тотално е много обезсърцаващо.
Споделям че не мога да повярвам че съм от малкия % мъже които го имат защото не съм мислил никога че ми има нещо
Споделям че никога нямаше да повярвам че това е болест и не сме някакви луди,ако не се беше случило на мен ,което е много грозно
Споделям че може да тежа на хората около , а мен за всичко друго ще продължавам да съм толкова асоциален
Споделям че плановете ми ,амбиции и много мотивация се стопяват бавно бавно ,а справято не е лесно въобще въпреки че нямам намерение да се оставям

От вчера съм с тази диагноза ,но просто като гледам момичето от 1вия репортаж и как обяснява всичко буквално все ми взима думите от устата.А това с психиатриите и като гледам всички колко са отчания и как изглежда че няма оправия с тея лекарства и накрая как затварят вратата в репортажа за да бързаш да се прибереш и да лежиш в вас е просто убиствено..

Абсолютно съм съгласен и чак болезнено те разбирам.За жалост толкова пъти съм пропускал да правя секс именно заради едното тъпо кафе или излизане само което ме е деляло че лошо ми става,но наистина ако човека срещу теб незнае какво изпитваш ..КАК ДА СТАНЕ и да обясниш.За мен това е огромен плюс при 2ма човека с такова състояние,защото си мисля че ще бъда доста по-спокоен.А не да седиш и да се чудиш ми ся кфо ша стане ако получа пристъп или както и ми се случвало да получавам да се потя и ми призлява Как да обясниш ,нормално е хората да се отдръпват.Вижда ми се добра идея и определено бих имал много повече кураж да излизам с такова момиче.Единствено ако при получаването на пристъп от едната страна дали другия ще се влияе това няма как да кажа незнам,но ще е кофти да се предава от единия на другия

Здравейте на всички нов съм във форума изключително ми е приятно да видя че има форум за тази "болест?".Дълго време получавам призлявания започване на потене сърцебиене постоянна болка в главата от изведнъж и абсолютно никаква причина,веднъж дори до такава степен че помислих че получавам инфаркт и веднага отидох на доктор като мислих че ще пукна докато влезна при него,когато седнах не можех дори да говоря това ми беше най-голямата паническа атака и то без да има за какво ужасно е..Изписаха ми някакви хапчета изпих ги но състоянието си оставаше като аз просто не можех да разбера какво би дори могло да ми е,минах през всякакви ограничения като спиране на цигари алкохоли съобразяване с храни спортуване абсолютно всякакъв вид излседвания от кардиограми през проверяване на кръвното налягане до пълна кръвна картина и т.н. и т.н. , но така и никъде не излизаше проблем ,а на мен продължаваше да ми "призлява".И така до ден вчерашен когато посетих една невроложка в моя град и за първи път просто само при всяко мое обяснение тя буквално ми довършваше изриченията ,отделно ми каза и много други неща без да съм давал подсказки и без сбъкра нито веднъж.След което ми постваи диагнозата "Паническо разстройство" и следвайки от предното изричение се водя до мисълта че е доста трудно да е объркала и за първи път съм обнадежден че наистина от тук ще е правилния път с тези т.нар. "призлявания" от мен и състояния.От днес съм на Ципралекс като ми ги изписаха за 6 месеца придружени с някакви Неолексан за сън.Кажете всичко това как ви се струва и няма ли оправия след тези хапчета,защото прочетох доста негативни мнения и някак си настроението като цяло е доста минорно.. а лерарката ми каза че всичко това ще изчезне ? Благодаря на всеки който е прочел това , и предварително за отговорите!