Няма проблеми 

@Ari: мъж съм . Да, когато силно се проявяват симптомите е нещо неописуемо и сме безсилни. Но се преодолява, с малко по-нестандартно поведение, хапчета и особено ако намериш близък, който да те разбере.

А и съм забелязъл, че ако успееш да загърбиш проблемите точно в този момент, или в период на няколко дни, много бързо се възстановяваш. Силите ти се възвръщат сами. 

Ако нещата винаги ставаха толкова лесно и нямахме проблеми, вероятно никой нямаше да страда от ПР. Все трябва нещо да ни човърка, нямаме си гадже, не ни разбират, какво ще стане ако сега близките ми се притеснят ако получа симптоми докато обядваме... ами ако карам кола в София и закъсам на кръстовище. Ами ако пък не съм в София и съм на спокойно място и изведнъж отида някъде където не е спокойно с много хора, дали няма да получа атака? Ами ако някой ми вдигне скандал и аз нямам сили да се защитя? Какво ще стане?

Това, че си мислим тези неща не е случайно. Неслучайно се казва разстройство. Нещо е в дисбаланс. Химията в мозъка е променена и то неслучайно. Нещо ни кара да си ги мислим тези неща и неможем да ги накараме да се махнат тези мисли, тези тревоги. Волята ни е слаба. Още по-лошо, невиждаме това как ще се оправи. Как ще я караме така в бъдеще. Сами ли ще се оправяме? Че аз сам сега немога да се оправя, пък после ли?

@Скорпи: всички неща, които би правила ако нямаше ПР, можеш да ги правиш в бъдещ момент. Ти Имаш това право! Знаеш ли кога? Точно, когато "проходиш" отново. Ако неможеш да вървиш по улиците или да спреш тремора си или виенето на свят при важен разговор, опитай с хапчета известно време, предписани от специалист. Ако волята ти все още е слаба, имаш нужда от тях, а не да се мъчиш да се оправяш сама, когато това все още не е по силите ти. Всеки провал би подхранвал лошите мисли излишно. Не оставяй провалите да те победят. Победи ги ти и не се притеснявай от начините! Факта че си взела решение да ги прилагаш е скрито налагане на Твоята воля. Добрия резултат от това ще подсили организма ти. Ще започне сам да се балансира, ще имаш воля да се държиш. Ще си сигурна в силите си. Ще загърбиш миналото. Няма какво да се опитваш да премахваш ПР един път завинаги. Като се върне, ако се върне, и при най-слабите симптоми Сама предприеми мерките, които преди са ти помогнали навреме и още по-бързо ще се справиш от предния път. Бъди сигурна, че знаеш как да се справиш следващия път. Мисълта дали сме генетично предразположени не бива да ни обрича. Не бива дори да ни занимава. Голяма работа! Все едно да очаквам винаги да съм в добро настроение. Отдай се на лошото си настроение. Намръщи се едно хубаво, какво толкова. Нека да е за една седмица. Някой те забелязъл, че не си на кеф. Еми не си, изживей си спокойно лошото настроение и дискомфорт...

Незабравяй, че на никого недължиш, това да не бъдеш себе си и че провалите и критиките са част не от живота, а от ежедневието 

П.С. Темата ми хареса и затова реших да ти отговоря

Да, спокойната атмосфера има значение. Според мен обаче има нещо по-важно. Дали наистина проблема е атмосферата или просто Ти неискаш да промениш нещо в себе си. Нима като си започвал/а работа и си се радвал/а, че започваш там не е било шумно?

Съгласен съм, че смяната на обстановката с по-желана определено ще доведе до благоприятен ефект, но ако затова трябва да правя глупави жертви може би трябва да се подходи по-различно. Освен това не е ясно дали ще има благоприятен ефект, защото незнаеш какви други проблеми те чакат и така може да навлезеш в опасен цикъл на безсмислени промени.

Аз работя в офис. Имам много колеги. Понякога се притеснявам да не ме "хванат", че ми е зле. Преди около месец бях в една такава среща. Усетих тръпки по крайниците. Стана ми нервно без да има причина. Помислих, че вдигам кръвно и си казах, като се прибера вкъщи веднага първата ми работа ще бъде да си премеря кръвното. Обаче това ще е след няколко часа. Сигурно до тогава ще се стабилизирам. А сега ми става зле и по-зле а и трябва да говоря след малко. Моментално реших 2 неща без колебание. Че съм достатъчно млад да умра ей така в една среща, тъй като вероятността да стане това е много малка и второ, ще кажа 2-3 лаконични изречения за статуса при мен, като ще отхвърля въпросите към мен за по-късно, когато мога да дам по-подробна информация, но ще говоря. Някакси се оставих в ръцете на съдбата. Ефекта след това беше не просто отшумяване на паниката, но дори се чуствах все едно ще полетя.

Знам, че това невинаги е възможно без лекарства, но когато имаш вяра, че нищо няма да ти стане като се поразтуптиш, атаките започват да отшумяват. Колкото и да ви е страх, не се борете с него и не го подхранвайте излишно. Това е заради адреналина, който ни държи нащрек от нереална заплаха. За мен по-лошо е когато атаките са съпровождани с депресия и отчаяание. Тогава е много по-трудно да се справиш с тях, заради мислите. Тогава фокуса според мен трябва да се насочи към преодоляване на депресията.

~temple

Аз получавам атаки точно, когато започна да се притеснявам за нещо дълго време и не намирам бърз изход да реша проблема. Имам чуството, че няма да се науча на търпение или търпимост към неща, които моето съзнание неприема за нормални. Знам, че това не е ново за вас, но по принцип на мен не ми става зле от нищото, както при други. При мен става от притеснение от тревога, която се натрапва и си седи в мозъчните ми центрове за страх . И тогава винаги в главата ми са най-лошите сценарии. В повечето такива случаи се отказвам да избера "смелата" постъпка и да си дам кураж. Това обаче прави рана върху самочувствието. Има ли някой, който се е научил да преодолява натрапчиви мисли?

Колко често ви се натрапва такава мисъл и как я преодолявате?

badd_azz, интересен никнейм междудругото, през цялото това време, в което си изживявал ПА си знаел какво става. Осъзнаването те прави психично здрав човек. Това, което незнаеш е, че трябва сам да го пребориш. Ако сега удариш две ракии и пак прочетеш това, което ти пиша ще започнеш да гледаш по-ведро на нещата. Не те карам да ставаш пияница, а да се замислиш как си се справял със страховете си преди да започнеш да получаваш ПА. Кажи си, аз съм по-отдавна от теб, трябва да съм по-силен от теб. Незнам в какво точно състочние си, но ако те е страх от нищото иди на психиатър. Поговори с него, нея (не с вашите, понякога те от притеснение усилват симптомите и не ти помагат). Ще ти даде хапчета, ще почустваш облекчение и ще се заемеш с преборването на страховете. Действието, спорта, борбата че ти си си най-важен ще те накарат да победиш ПА. То не е по-страшно от теб или от всеки един от нас.

съжалявам за правописните грешки ама малко ми се спи

Здравейте всички 

От няколко месеца не съм влизал в този форум и виждам, че хората са се увеличили както и интересните коментари и теми.

Когато преди 3 години получих първата си ПА и моите родители идваха да ме видят на пожар. Наляво надясно по болници с тях по лекари, разходки при, които хората те гледат малко странно, вземах си отпуска прекарана в страх. Имах по няколко електрокардиограми, енцифалограми на месец ехографии... Накрая отидох при психиятър и разбрах за какво става дума. Еми получавам си атаки и немога без хапчета. Пия такива, които изкуствено ми вливат серотонин и се чуствам супер добре с тях  . Като ги спирах миналата година няколко месеца след това си бях добре. Скъсах с приятелката ми (и то за добро в последствие  ) и почнах сам да си съчинявам лоши сценарии за мен за това какво ще стане ако ПА се върнат и постепенно усещах как се връщат и засилват. Работата ми е напрегната, живота в София изнервящ, новините по телевизията само кои кого блъснал, на кой му гръмнали колата и въобще все приятни неща. Все се питах абе как така съм сам в тоя хаус и никой не иска да ми помага. Искам да избягам искам да напусна Бг...
Истината е, че понякога е по-добре да приемеш нещата такива каквито са, отколкото да се бонтуваш. Да се опиташ да се адаптираш. Да си с хора които те разбират поне, когато трябва да почиваш Да правиш поне по едно нещо на ден от което те е страх и сам да се възнаграждаваш след като си успял да го преудолееш. Да правиш и поне по едно нещо на ден, което ти доставя удоволствие. Удоволствието е терапия. Както казва Хорхе Букай, всичко, което те кара да се чустваш добре е терапия. Да всички сме различни и всеки от нас има различни страхове, обича различни неща и затова няма обща формула, която да ни излекува от ПР. Единственото общо е това да правим нещо което ни прави поне малко щастливи
Не се страхувайте от ПР-а, той няма да ви убие. Когато имате нужда от хапчета отидете на психотерапевт и си ги вземайте без колебание, защото те помагат. По-лошо е ако се бездейства. Ако неможеш да излизаш без най-близките си никъде, ами излизай с тях докато незапочнеш да правиш опити без тях. Знам, че нещата не са толкова розови и лесни, но пък без усилия от самите нас няма победа.

~temple

Съгласен съм с теб скорпи . Просто нямаш време да се притесняваш и да си внушаваш разни лоши неща. Снощи например излязох на пицария, с момиче, което познавам отдавна. Не съм я виждал отдавна и не я предупредих, че ми става зле и че може внезапно да стана и да си тръгна. Естествено започнах да усещам някои симптоми по-леко, но си казах ако е само това няма да му обърна внимание. Ще приказвам с нея за други неща. И в крайна сметка разговора потръгна и въпреки, че не беше най-интересния на света, реших че ми е интересно и така се почуствах по-добре физически.

Има една малка подробност, на нея мога да разчитам, че ще ме разбере ако ми станеше зле. Същото е и при двама души с ПР. Те биха се разбирали един друг и поне не биха се притеснявали един от друг. С това елиминираш голяма част от внушенията ама как ще ме приеме и т.н. и действаш на себе си благоприятно. Освен това двамата си давате взаимно кураж, което хора като нас често търсим от другите и не го получаваме или поне не ни стига .

Наистина има нещо специално в хората с ПР. Това са хора на които им пука повече от нормалното. Зрели са или са в процес на узряване. В това е техния чар. Те биха били харесани от други такива хора, независимо дали те имат ПР или не.

"То" не признава пол. При ПР и мъжът и жената имат нужда един от друг. Може би единия ще се наложи да помага повече при такава връзка, но ако обича и разбира човека до себе си това не би трябвало да е проблем. Нормално е това да е мъжа , което е ОК според мен. 

Не съм. Защо? Мисля, че бих могъл да го преживея по-добре отколкото с момиче без този проблем. Последните, бягат от такива "недъгави" мъже . Това поне съм го преживял и знам, че е така.

Не съм чел всички отговори, но си мисля, че идеята двама с ПР да се съберат не е толкова лоша 

Дори биха могли много по-бързо да се оправят, защото няма нужда да се притесняват да крият този проблем един от друг. Двама с ПР е по-добре от един 

Поздрави

В момента пия Neolexan, хранителна добавка. Действа, но след като е изминал около един месец. Не съм усетил странични ефекти от него.

~temple

Здравейте,

Аз съм на 29 години от София. Случайно разбрах за този форум днес, когато търсих информация за ПР в и-нет. Поразгледах го и за съжаление виждам доста хора с тоя ужасен проблем. Не това не е ужасен това е ужасяващ шибан проблем.

Аз получавам атаки от около 2 години и половина след като започнаха съкращения във фирмата, в която работя. Екипа, в който бях беше като потъващ кораб и вместо да се опитаме да се спасим се изпокарахме. От този момент при всеки по-сериозен дразнител или проблем нервната ми система реагира остро с панически атаки. Симптомите са ви познати. Реакцията на околните само засилва паниката, защото те неразбират какво се случва с такива като нас. Вече немога да се скарам с никого, защото ме е страх да не загубя съзнание. Ходил съм по всякакви лекари и при психотерапевт и това което тя ми каза е, че единствения начин да се излекувам е да премина през страховете си. Да ги победя. 

Искам да разбера има ли хора тук, които са успявали да преминат през силния страх и ужасните симптоми в паническа за тях ситуация? Ако да само с хапчета ли успявате? Мислите ли че е добре човек просто да приеме този факт че е болен от ПР и да не се страхува от това как биха го приели околните? На мен лично ми е много по-комфортно когато хората знаят за моето състояние. Дори ми се е случвало да ги убеждавам по няколко пъти за сериозността на този проблем.

~temple