@касанена: За съжаление действителността е такава, че е трудно да се доверяваш, но понякога човек има нужда да го направи. С нарастването на отговорностите в живота това може да породи тревоги да не ни наранят. Може би просто трябва да прецениш какво си загубила предния път, за да се решиш дали да рискуваш. Иначе понякога малко риск не би навредил, без да го мислиш

Интересен отговор. Включването на социалните норми като причина за разстройване от "дозата" ми харесва. Без да съм запознат с психоанализата на Дарвин, все пак той е казал, че оцеляват най-адаптиращите се видове. При хората най-добре са тези, които успяват да се настроят по-бързо към новите социални норми , без да е необходимо да са най-умните...

Не е важно какво не съм разбрал. Както писах преди, обичам да съм фокусиран и ако тази тема е кръстена "Емоционална интелигентност", значи писаното в нея би трябвало да се отнася до заглавието й. Казвам би трябвало, а не че трябва да е то1но така.

Хората с ПР имат проблеми в поведението и те нямат вина за това. Въобще чувството за вина при човек с ПР е изключено, няма виновен с ПР. Неможе да има. Проблема е, че тези хора трябва да спрат да се наблюдават отстрани. Би било добре да се държат по-интелигентно спрямо обкръжението. По-адекватно. Защото, когато знаеш, че се държиш адекватно ти получаваш повече контрол над ситуацията. Това е значението да знаеш повече. Паниките идват, когато човек незнае нищо. Той е силно стресиран и уплашен от нещо, тогава реакцията е да се защити. Да се включи алармата за тревога. Да, но в такива случаи трябва просто да се научим да сме по-търпеливи, по-уверени, че по-скоро ще се справим, отколкото да не се справим. Чуството за справяне е натрапчивост. Винаги обаче е добре да сме уверени, че ще успеем и дори да се разочароваме в последствие да добием максимална изгода като научим горчивия опит. Много е сложно и абстрактно, но според мен нагласата, опита и интелекта на хората определя поведението им. От поведението им те могат да добият самочувствие или да загубят такова...

Надявам се, че не те прекъсвам . Администратора едва ли би те баннал, защото не си обидила никого . Просто си по-темпераментна. Вкарала си малко емоция и ти е било добре. Всичко, което те прави да се чустваш добре си е терапия .

Честно казано малко трудно те разбирам за повечето неща, които пишеш, но може би е от мен. Харесва ми това, което казваш за вярата в себе си. За мен това е ядро на много проблеми. Това е все едно да си като валентен електрон, изгубил атома си. Не е нужно човек да поставя всичко под въпрос за себе си. Някои неща се приемат за даденост и не се оспорват. Едно от тях е, че си се родил на този свят и имаш правата и задълженията като на твоя опонент. Имаш правото да обичаш, да правиш секс, да се храниш, не по-малко от всеки друг. Страст и глад и... и още едно трето нещо валидно за всички бозаиници - да направиш впечатление. При животните е по-лесно заеади инстинктите им. В много моменти от ежедневието ние правим някъде някому впечатление независимо дали това има значение или не за нас. В колкото повече и различни ситуации, толкова повече знаещи, можещи и емоционално интелигентни .

Намерих една книга за ЕИ: http://pdfstuff.blogspot.de/2013/02/emotional-intelligence-pdf-book-by.html. Не съм я чел, но може би е интересна

Благодаря за книгата, може би ми трябва време и вяра да добия в тази философия, но все пак благодаря. Чувал съм, че айкидото доста помага за облекчаване на стреса.

Преди да имам ПР не се е случвало някой да иска да ме набие, така че и сега едва ли някой иска. Хабер имат от мене . Най-много се страхувам от интриги и от наглост от скрити приказки, а също от несъобразителни хора защото съм си патил от такива неща. Но, не от несъобразителните хора по невнимание... Както и да е, няма какво да правя драми от тези неща, все пак съм жив . Простите хора са навсякъде... Имаше една сентенция, не търси лош умисъл в това, напълно обяснимо с глупостта. Затова ми трябва нещо, с което да спра да мисля за тези неща. 

Под "бариера" имах предвид, човек да не допуска негативите да го разяждат. Мислите. Иначе интересен отговор

Никога не съм се замислял за медитация. Работата ми е свързана с фокусиране на вниманието ми и се чудя дали бих могъл да се науча да медитирам. Междудругото изпитвам лека депресия, когато не успявам да се концентрирам. Вниманието и концентрацията се тренират. Веднъж бях, чел за президента Рузвелт, как се подготвял в хотелска стая за реч, а отдолу на улицата се чувало невероятен шум от музика. Той до такава степен се фокусирал, че ушите му нечували музиката... Явно добре се е владеел, което му дава стимул да се фокусира.

Емоцията е нещо, като див мустанг за мен. За да я опитомиш (включително да я излееш) трябва да я познаваш в момента на проява. Всичко е под контрол, когато имаме познания за явлението или ситуацията. По-често това знание се запечатва под формата на инстинкт. Според мен знаещите хора са по-малко емоционални при нормален химичен баланс в организма . Бая се разфилософствах 

Това е написано точно в контекста на ПР, иначе би могло да се дискутира по много аспекти. Разнополюсни аспекти, които да са верни за различни ситуации.

Вероятно сте си казвали, "ех нетрябваше така бурно да реагирам". Или "трябва да спра, щото ще си влоша здравето", "или немога да продължавам при такива обстоятелства". На мен ми се е случвало да се разгневя (за нещо по-сериозно) като си казвам после, е не това беше последния път. Доста още пъти ми се е случвало, но като, че ли наистина имам малко по-голям контрол над емоцията си. Тук има хора, които изпитват проблеми с емоциите и хора, които са учили за тях, така че, бих се радвал да разбера дали ви се е случвало да си помислите тези неща при по-бурна реакция.

Вероятно понякога има смисъл да не скриваме емоциите, а друг път да ги прикриваме и да сме по-сдържани. Границата между двете, обаче, е доста тънка и това човек трябва сам за себе си да прецени. Когато съм в периоди с ПР, емоциите ми спадат почти до нула и изпитвам страх, често социален. Когато съм по-добре, нормално, съм по-настроен да опонирам или да нараня човек без да искам да го направя. И едното и другото са крайности за мен и ми се отразяват зле (особено в ПР случая). Живота поднася много предизвикателства, много несправедливост и несгоди, което довежда до съпротива (понякога остра от моя страна), но явното й проявление невинаги е добре за мен. Това да усетиш границата между двете, според мен си е интелигентност, която с времето се развива. Тя би изградила бариера срещу неправомерни атаки към личността ни (в някой случаи неможеш да останеш безучастен и не е редно, но все пак бъди емоционално сдържан).

Емоционална бариера, дори пред самите ПР атаки! Те ни притесняват, но дали острата съпротива, чрез емоция ще ги спре?     

So why the hell you cheating yourself
When you could give so much more
The of you is truly amazing
You could give so much more

http://www.youtube.com/watch?v=k3IlQ9Ug0IE 

http://www.youtube.com/watch?v=MeS3_GFMSzk

@админите: това наистина сочи към youtube. Ако не е по правилата да се постват линкове, изтриите поста.

Здравейте,

знам, че топика за причините е тривиален и много дискутиран, но скоро се замислих, че все пак е интересен за нас страдащите от ПР. Не за друго, а защото тези причини са индивидуални за всеки човек и обикновено всеки гледа на проблемите си през собствената си призма. Оказва се, че за някой, който страда от ПР причинителя е един, а за другиго съвсем друг и ако те си ги "разменят" то те едва ли ще страдат от ПР. Доста простичко и ясно. Ето още едно простичко нещо. Днес прочетох, че влюбването всъщност на практика е като да имаш ПР. Да това наистина е много общо казано, но и тук има химичен дисбаланс, някой центрове на мозъка работят по-слабо от нормалното. Спомагащия за транспортирането на импулси серотонин е в минимални количества също като при хора с ПР и се получават натрапчиви мисли.

Защо го пиша това? Ако се върнем на това, че за ПР хората причинителя(лите) са различни, все пак за всички тях има нещо обединяващо - това е, че има нещо, с което неможем да се разделим, неискаме или неможем да го променим. За асоциацията с влюбения е ясно, че това нещо е човека, в който се е влюбил(а). Колкото по-силно толкова по-болно, че дори да стигне до самоубийство. Понеже причинителите са различни при ПР и са толкова, колкото и хората по света, това нещо, с което неможем да се разделим е твърде абстрактно. Може да е мисълта, че не сме перфектни, че неопитен от нас е по-прав в спор, мисълта и тъгата при загубата на близък човек, преживян кошмар или дори ген.

Вярвям, че има хора, които са се излекували от това състояние. Как? Ами или са успели да "се разделят" с тази част от себе си причиняваща им ПР или са получили своето. Ясно е, че да получиш своето, не е винаги е постижимо, тогава остава да се откажеш да се разделиш понякога с цената на достойнството си. Какво, да не би здравето да е по-маловажно от достойнството? Това обяснява и как някой здрави хора са чепати, неприятни, да ама без ПР! Медикаментите също помагат да, но според мен не е възможно да се излекуваш само с тях. Те просто възстановяват химичния баланс и дават безценна увереност, но истинското лечение е да разбереш причината(ните) и да се опиташ да се пребориш или да се откажеш 

~temple

Точно от този страх тръгнаха атаките ми. Това си е победа, че си го преодоляла. И аз успях. За около 2-3 години, но мина. Все по-нормален взех да ставам. Понякога ги усещам да се връщат, но са все по-слаби. Така на периоди е. Всеки следващ все по-бързо изчезват. Ако си правиш често психична почивка, няма и да се сещаш за тях.

@Dara77: Поне около 20 човека знаят, че изпитвам тези симптоми. Даже би трябвало да са повече. Когато съм добре знаеш ли как реагират те към мен? Все едно нищо не съм им казвал. Да някои ме гледаха леко притеснително други ми казваха как да се справям и накрая като ме видят в добро настроение все едно нищо не е ставало. Нито ме избягват, нито.. абе като че ли не ги е трогнало много. И да ти кажа това ми действа добре защото знам че ме ако не ме разбират, то поне не ме отхвърлят.

Има обаче голяма разлика ако го кажеш на много близък човек. Трябва да му обясниш какво е това, защото ще започне излишно да се притеснява и така ще има лош ефект за тебе. Спрямо най-близките според мен е хубаво да го кажеш и да дадеш малко научна информация. Според мен това ще помогне да реагират така че да те подкрепят, без те самите да се паникьосват.

Предполагам, че това вече е било дискутирано, но дори и така можем да си опресним знанията кои храни помагат да се чустваме по-щастливи. Днес прочетох интересна статия и ще я споделя с вас.

За синтеза на серотонин важна роля играе аминокиселината триптофан. Среща се в месните продукти. Също и в пълнозърнестите храни, богати на въглехидрати. Във втория вариант, ефекта може да се засили ако въглехидратите се примат на гладно, което повишава нивото на инсулин в кръвта. Той провожда аминокиселините до мускулите. Триптофанът обаче не реагира на инсулина и остава кръвта. Той се провожда до мозъка.

Кои храни са богати на триптофан: яйца, пилешко и пуешко месо (не в колбас), риба, бобовите храни, сусам, слунчогледови и тиквени семки (ама не печени), соя, сурово мюсли, сушени плодове, шоколад, банан, люти чушки.

Преди време вземах neolexan, който е на билкова основа и действа подобно на тези храни, с подобни аминокиселини. Дават резултат при постоянство от поне един месец. Предполагам, че с хранителния вариант ще е малко повече.

Ако имате да споделите ваш опит с храни или хомеопатия моля пишете.

Да, съгласен съм, че думата план не е подходяща. А може би не бях достатъчно ясен. Имах предвид не план за петилетка , а по-скоро нещо като дневен режим. Неща в ежедневието, които човек си изпълнява или си налага да изпълнява. Така се концентрираш върху нещо. От друга страна правенето на трудни неща, които си налагаме сами, би дало опит със справянето им и проблемите свързани с тях. Например, при социалната фобия, човек би могъл да си наложи да се среща с повече и различни хора. Непознати хора. Осъзнаването, че правенето на обратното на това, което предпочитаме според мен е вид трениране на волята. Все пак ако желанието ни е да нямаме страх от хора, нужно е малко да излезем от "уютното си Аз".

Изпадал съм в много тежки депресии, затова, че съм сам. По-лошо аз имам висока тревожност. В такива моменти потъваш надълбоко и посоката е една надолу към дъното на океана. Трябват много сили, за да се спасиш. Е не си ли струва да се спасиш? В такива моменти имам паники и атаки, с физиологичните прояви, които всички добре познаваме. Тогава просто гледам да се скрия в дън земя и веднага след като това отмине, те "нападат" мислите. За мен "изплуването" на повърхността е да се предадеш на това, че ще те видят че ти е зле. Ще разберат, че си недъгав. Неможе да се скрие това. Нека всички го разберат, пък нека аз след това се чуствам добре сред хора.

Доста общо, но за мен има едно решение - трениране на воля и израстване. Когато това е извън силите на човека, антидепресантите помагат. Когато се е случило за първи път - консултация с психотерапевт!

Тренирането на волята е бавно и мъчително, затова трябва да е по изготвен план с ясна цел - забравяне на страха. Всеки трябва сам да си изготви този план за себе си.