И при мен е горе-долу така, но с разликата, че не обичам да си седя вкъщи, а по-скоро получавам атаките вкъщи  Но мен ме притеснява мисълта, когато излезна/заговоря дадено непознато момиче, да не получа паническа атака и да се изложа, както и ред други черногледи мисли... Само понякога получавам паническите атаки, но социофобията ме мъчи повече напоследък, заедно с хипохондрията :/

И аз да се включа... Наистина ще е хубаво да намериш някой от другия пол, който знае какво е ПА, защото "нормалните" хора не го разбират  Но по-скоро някой, който може да ти помогне да се освободиш от атаките, или да се освободите заедно от тях. Да има желание и търсене на причината, а не някой с когото да споделяте "изцяло една сътба" (на кой му е по-лошо в момента), защото наистина ще има голямо теглене надолу, както е писано в доста предишни коментари.

И все пак.. Някой намери ли разбиране из темата? 

И аз това се опитвам.. Повече самовнушение(позитивно) и да си запълвам времето с нещо полезно  Вчера си внуших за днес и засега нямам ПА, но с невотизмът трудно се справям 

Аз също до скоро не получавах ПА, защото избягвах донякъде ситуациите, но това взе да се появява сутрин! И ме е страх да не започне и нощем(сам да си го провокирам). С невротизмът и аз съм така,а отделно натрапчивите мисли и мислите за смъртта и болести ми играят най-лоша шега.. Как се справяш с невротичните изяви? Ако имаш желание сподели опит тук или на ЛС

Здравейте!
Това е първият ми пост в форума и се надявам, че тук най-после ще намеря някой, който да ме разбере! Мъж на 22 години съм и пак го закъсах с ПР..

Моите проблеми започнаха преди около 2 години.. В началото беше ужасно.. Една ангина отключи заключените в мен страхове, тъй като тя протича със сърцебиене и ускорен пулс (но нямах температура) и от тогава започнаха страхове от инфаркт и постоянното ходене по доктори.. Поне личната ми лекарка ме разбира и успокоява (за разлика от повечето доктори), но все пак не може да ме излекува. Ходил съм на кардиолог многократно и всеки път ми казва, че съм здрав (за, което се радвам!). Бях 1ви курс в университета.. след първата криза социалните ми контакти се влошиха, започна да ме е страх да излизам с повечето познати/колеги и т.н. (за да не ми се случи нещо лошо, да няма кой да ми помогне и т.н.). Излизах само с един приятел, който ме разбира и беше с мен, но той няма ПР. И фактът, че не познавам никой с ПР и ирационални страхове, като моите ме кара да се чувствам още по-зле! Страх ме е да изляза от София, а обичам да пътувам.. Развих и Хипохондрия, Социофобия, поняога изпадам в депресивни състояния имам и много други страхове, но няма смисъл да пиша за всички... Най-вече ме е срам и се самонападам, че съм мъж, а имам безброй „глупави” страхове, които не ми позволяват да бъда свободен!

С времето бях свикнал да живея с всичко това и ПР затихна, появяваше се само когато има „рискови ситуации” от сорта на излизане извън София, да си забравя ключовете от вкъщи или арсенала от хапчета. Даже Успях да отида на почивка в Гърция и получих само една слаба атака, която оттихна с валериан.. Но все още се чувствам странно навън с приятели.. Имам чувството, че ме гледат странно и се чувствам самотен.

Сега съм в сесия и напрежението ми идва в повечко, което сякаш провокира ПА.. Вече няколко сутрини се будя със стягане в гърдите, пулс между 100-135 и първото, което правя сутринта е да се облека с космическа скорост и да изляза (особено, ако съм сам вкъщи) За всички тези проблеми знаят само няколко човека...

Чувствам се ужасно! Мъж съм, а на моменти съм като малко дете с тези ми страхове и симптоми (прочетох някъде, че мъжете по-рядко страдат от ПР). Лошото е, че ми е трудно и да тренирам (имам и разстройство на вегетативната нервна система, все още не е потвърдено от невролог,  защото не съм ходил). Та има ли и други хипохондрици и нервно-вегетативни проблеми сред този форум?

Преди няколко месеца започнах да чета философска литература, себепознание, психоанализа, което отчасти подобрява положението. Разгледах из форума, имаше и тема за книги, които помагат при ПР. Не ми се дават пари за психоаналитик (който може би ще ми помогне да разбера корените на страховте си) и не ми се ще да ходя на психиатър, за да ми изпише куп хапчета по учебник без да ми обърне внимание! (за психиатъра малко по стереотип го казах, не искам да обидя никого)

Надявам се някой да има нерви да изчете историята ми и да отговори!