Душица. Да нетърпелива съм,знам,искам всичко бързо да се случва.Така съм и в живота,а и е от зодията ми опитвам се да не мисля,спортувам, много вървя,почти всяка вечер след работа съм по улиците и вървя.Храня се до колкото мога здравословно.Искам само страха да мине,всичко останало ще се науча да го контролирам. Но не мога да скрия, че ме е страх именно от това бавно случване на нещата. Но ето,аз от няколко дни нямам атаки,остава това притискане в главата,тежест около сърцето и понякога ми се гади. Но истинска ПА съм нямала от няколко дни насам. Но както ти казваш в един от твоите по горни коментари, страха, че всеки момент може да се случи е все още на лице....Явно ще трябва да се примиря и с това и да се науча да чакам.....

Здравейте приятели,
как изкарахте почивните дни?
При мен нещата се редуват, тъкмо се почувствам добре и хоп, залива ме отново и отново тази ужасна вълна от тревожност и страх Човек някак си не смее да се зарадва на доброто си състояние. Много е тъжно и потискащо.

Да бих искала да ми я пратиш. Ще ти пратя емайла ми на лични. Според мен не трябва да спираш да мислиш, а да се научиш от време на време да изключваш просто. ))

Stareternity, много си се отчаял Недей така моля те. Обичай живота и той ще заобича и теб. Аз също имам подобни мисли като твоите, и в такъв момент по същия начин мисля за болката на близките, която евентуално ще причиня. Не обръщай внимание на майка си,тя не е живяла твоя живот, от друго поколение е, няма как да разбере какво се случва с теб. Моята също е така и аз се опитвам да не обръщам внимание.Добре, че не живеем заедно, защото щеше да е мъка и за двете ни. Но аз също съм на мнение,че родителите са изиграли голяма роля за част от състоянията, в които сега изпадаме. Колкото и егоистично и неблагодарно да звучи, това е факт. Не знам как преминава твоето ежедневие и с какво се занимаваш, но най важното е да мислиш за себе си. Аз също живея с болката на другите,страдам за тяхното нещастие, но в крайна сметка не мога да направя нищо, само вредя на себе си То и за това сме на този хал,както се казва
Има една книжка ,която и аз сега чета " Подсъзнанието може всичко ", малко ми помага за сега, но само мъничко. Аз мисля, че взетите мерки и труда за подобрение са вече наполовина свършена работа. И аз се отчайвам на моменти,плача, отказвам се, мразя се за това в което се превръщам, даже и на моментите в които съм добре не мога да се зарадвам, защото знам, че след малко пак ще ми стане зле и то става:( Чудя се кога ли ще свърши,измъчвам се,друг човек съм,в друго измерение съм. Зависима съм от приятели, все някой спи при мен нощем, защото не искам да съм сама, да не би случайно да ми стане зле и да няма кой да извика бърза помощ. Познато е на всички.Преди 3 години започна подобен ад при мен, тогава ми се виеше много свят и ушите ми заглъхваха, пих дианксит и за вестибуларния апарат хапчета.Тогава също бях много уплашена, но с времето когато видях,че няма да умра от това, се успокох и започнах да контролирам пристъпите,някак си мисловно ги спирах.Усещах когато идват и не ги допусках. Така лека по лека напълно изчезнаха,но е то че друго се появи.Но ако нямам рак,болно сърце или мозъчен тумор,както постоянно мисля, ще се науча и това да контролирам. А за медитацията и аз искам да науча повече,казват, че е много здравословно, но аз не знам пътя към това все още....

Здравей Ема, освен лекарствата ходя и на терапия, но за сега съм имала само 2 сеанса и не мога да разбера до колко помага. Интересно е това, което си говорим, но все още не мога да разбера как ще ми помогне това. Може би е прекалено рано,може би е началото....??Не знам.
Сподели как протече при теб, как мина този страх ??За мен това е все още невъзможно,непреодолимо и много измъчващо;

Аз лично от Атаракса спя като пън  . Макар, че при едно среднощно ходене в спешното,поради появила се ПА ми казаха там, че било много слабо. Но не е хич така, те там освен диазепам нищо друго не знаят. От Атаракса вземам половинка преди лягане и спинкам. Дълго време и аз се мъчих да не посягам към него, но моя психиатър ме увери, че добро лекарство, да не се притеснявам да си вземам нощно време.

Ако трябва да бъда така години наред, не бих издържала.Тялото ми не би издържало,сърцето,мозъка....това означава да остана завинаги сама.....Аз съм на 32, искам да имам пълноценен живот,искам да намеря сродната си душа. Но ако това НЕЩО в мен продължава да ме притиска ,не знам....Какво правите в случаи на такива атаки?Освен, че всички си пиете лекарствата, като ви натисне и залее тази вълна,какво правите? Аз се чудя къде да застана, изпитвам ужас И малко след това всичко изчезва и после пак и пак

Stareternity , ти от колко време си така?

Здравейте отново,
да, аз мисля, че тези физически симптоми са най мъчителни за нас, защото човек започва да си мисли какво ли не. Аз изчетох целия интернет тук, но пак не се успокоявам Най много това ме измъчва, че ги има тези странни усещания къде ли не. Вчера бях при моя психиатър, след това се чувствах спкойна, но все още не знам как ще ми помогне това, да премина през това чудо и всичко да е както преди. Малко съм нетърпелива , а  и много страхлива и това май доста пречи. Вечер когато се опитвам да заспя е най страшно, тогава започва всичко. Изтръпват крака, ръце, главата ми е като в менгеме, ужасно е:(
Но хора, моя доктор каза, че амбициозните , упоритите и отговорните хора най често страдат от това психическо разстройство...
Ще се справим, ТРЯБВА да се справим,заслужаваме един нормален и спокоен живот.
Хубав ден ви желая,усмихвайте се:)

Аз го пия едва от 6 дни.Рано е явно още и получавам едно стягане в главата също,много неприятно и плашещо.Успокоявам се,че може да е от рязката смяна на времето,на мен ми влияе много по принцип . Иначе и аз знам за тези хапчета,че се пият по дълго време за да има подобрение и ефект.Малко и от това се плаша, да не напълнея, но пия към тях и водорасли които разграждат мазнините в тялото и засилват метаболизма. Абе всичко е ужасно ,не искам да се ми се случва,не искам да го има,искам да изчезне завинаги:(
Няма да се предаваме,успех желая на всички

Благодаря Диди. това със задуха сигурно е много ужасно:( До сега съм нямала такова нещо,но някак си вече като заспя и през първите няколко минути или половин час не знам,не съм поглеждала часовника,но се будя със страхотно сърцебиене и все едно не съм дишала преди това. Започвам да кашлям изведнъж и да се давя направо. Подобно ли е това като задуха?

Благодаря ви от сърце за куража и силата, която ми давате. Никой от заобикалящите ме не може да разбере през какво точно минава душата ми,а даже и тялото В смисъл, приятелките не ме отбягват или нещо такова, но просто не разбират, за което не се сърдя, няма как да разберат щом не са минали от там А за майка ми да не говорим, за нея аз говоря на друг език, изобщо не се и опитва даже да разбере. Тежко е Утре съм на поредния сеанс при лекаря и това до някъде ме успокоява. Искам да разбера много причината поради която се е отключило това ЧУДО и ме заля и направо ме смачка Искам да се оправя и да бъда нормална. Искам пак да се смея и да не изпитвам страх, че всеки момент ще ми стане зле Доктора каза ,че съм много емоционална и такива хора най често страдали от неврози и такива подобни. Но какво означава емоционална?Всеки малко или много е такъв. Не знам,още не мога да подредя мислите си и се лутам. Но съм изключително щастлива , че сте тук, че ви има, че макар и да не се познаваме разбирате даже с 2 думи какво се случва. Толкова е успокояващо и подкрепящо. Не спирайте да пишете как сте и изобщо всичко. Аз ще пиша как върви при мен.
Поздрави, щастлив и спокоен ден
Маруся

Здравейте мили хора. Не можах да прочета всичко по темата, защото информацията е много ,а мозъка ми за момента не може да обработва толкова. И аз като вас си докарах НЕЩО,което още не знам точно какво е. Вече бях на ендокринолог, правих хормонални изследвания, всичко е ок. Той обаче ми изписа Тритико по 100 мг на ден. Изпих едно и щях да пукна. Зави ми се свят, легнах, заспах, не можах да стана. Бях като дрогирана,но не бях спокойна. Реших, че няма да я бъде тази и отидох на психиатър. Симптомите ми са ви на всички до болка познати- залива ме вълна на тревожност,страх, че умирам, в началото беше страх от инфаркт сега вече преминах на страх от инсулт, понеже ми става лошо на главата едно такова и аз не мога да го обесня. Все едно налягането се качва в нея. Нямам задух, сърцебиенето го превъзмогнах някак си.Реших, че щом ходя на аеробика,няма как да имам болно сърце, но мозък? Не знам,страха е огромен,непреодолим Психиатъра ми предписа Ципралекс по схема. Пия го 5-ти ден и всичките ми паники и страхове се засилиха:( Изпитвам ужас от това,че след малко няма да ме има вече,че всичко ще свърши Някой има ли опит с тези хапчета?Моля пишете Отчайвам се,страх ме,имам чувство,че ако не умра,то в най добрия случай ще превъртя .
Благодаря предварително