Според мен, ако си хапнал и замезваш, има по-малък риск от проблеми. Но: по отношение на смесването с лекарства, един около 50 годишен колега преди няколко години почина, според докторите точно защото продължаваше да си пие хапчетата които му предписаха, и в същото време "дърпаше" по 50-тина грама ракийка на всеки 2-3 часа (което те категорично забраняваха).
Така че, ако пише на листовката да не смесваш с алкохол, най-добре недей, или да е нещо минимално (2-3 глътки).

Ioan: Мисля че ако не е противопоказно на лекарствата, които пиеш, можеш да пиеш алкохол, щом ти е казал доктора. Ако ти се пие. Всеки организъм е различен, някои имат нужда от алкохол повече и той ги влече, а има хора (като мен), които могат една година да не се сетят да пийнат и глътка и пак да са си добре.

Да ти кажа, аз съм същата работа. За основен проблем считам това, че нямам собствено жилище (макар че не плащам наем в последните десетина години където живея), и това че с дохода който си докарвам не бих се чувствал спокоен ако евентуално създам семейство.
Това лято ме беше налегнала депресия и се разписах по форуми, но вече си влязох пак в обичайния ритъм на самотен живот, и май затова не съм писал отдавна.
Все пак, и аз като вас не съм се отказал да си мечтая отвреме навреме че ще имам връзка, но годинките май много бързо взеха да минават.

"...но мисля, че тук хората ти казват по-скоро приятелски да не задълбаваш много в книгите, за да не се натоварваш с информация, която може да те разтревожи - знаеш, че ние с ПР имаме такава склонност."
Скорпи, точно това исках да кажа, защото и аз съм доста чувствителен и с годините съм се научил да не размишлявам ей така за всяко нещо което ми влезе в главата, а да работя повече и да се занимавам с нещо полезно. Така насочвам енергията на мозъка, когато съм превъзбуден да речем, в нещо което знам че няма да ми донесе тревоги, натрапливости и т. н. Лично на мен четенето на книга ми действа депресиращо, не знам защо (предпочитам да работя нещо, макар и пред компютъра), и затова едниствено чета уикипедия, да речем последно след като гледах "Ironclad" преди няколко дни (http://www.imdb.com/media/rm635289088/tt1233301), отворих уикипедия и попрочетох за крал Джон, историята на Рочестър и т. н. Обикновено това ми е четенето, след всеки изгледан филм чета към 1 час уикипедия. Защото ми е интересно и научавам нови неща от историята.
Значи, аз на Коелю не съм чел книга наистина, но преди години съм чел книги на Стивън Кинг, както и много книжки на Чейс и други, и мога да ви кажа че ако ги намеря къде са някой ден и се хвана да вадя думите на автора, върху които наистина човек може да се замисли и да си упражнява въображението, сигурно ще са не по-малко на брой, и не по-малко интересни от тези в книгите на Коелю.
Stareternity, за Хитлер пък съм чел часове наред пред компютъра, превеждал съм с гугъл от немски, от английски и т. н., и не виждам смисъл да му чета книгата - фактите са красноречиви от историята, и проблемът с това, което се е случило, не е в това дали се е родил друг като него и какво му се върти в главата (защото те са много и щъкат навсякъде). Ако ти искаш за Хитлер някакви конкретни изводи да си правиш, да му поставяш диагноза и т. н., чети му книгата, за мен немският народ е този, който позволява всичко да се случи.

Stareternity, може би сте 1-2 нива по-интелигентни хора пишещите в последните страници на темата, от мен, но все пак аз смятам, че прекаленото четене на книги и търсенето на истината за нещо в художествената литература през въображението на даден автор (да речем), е несериозно. Той в едната книга ще пише че всички са нормални, в другата ще подхвърли, че всеки е луд по своему, талантлив писател, в крайна сметка пише 300 страници, прави книгата и си е свършил работата.
Според мен, книгата от която трябва да се учим е собствения ни живот. Ако вземем от всяка фраза или абзац на някой автор да си правим някакви изводи за себе си, или въобще за нещо, значи не е добре работата. Аз книги почти не чета, и не изпитвам нужда - нямам и време да седна книга да чета, но мисля че прекалявате някои хора.
Слушайте какво ви казва специалистът, и спрете да търсите истината в разни романи и други измислици, в които авторите си противоречат сами на себе си постоянно, просто защото трябва да изпишат няколкостотин страници и това им е работата - да дават воля на въображението си.
И, защото съм сигурен че г-н Тодоров на някои въпроси ви отговаря много добре с по 2-3 изречения, но вие продължавате да цитирате разни глупости, накрая - една много добра поговорка:
"Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето."

Аз съм със социална фобия по принцип, не с ПР.
И да, откакто сам си изкарвам парите, се чувствам по-добре, а и както ти казваш - като нямаш дразнители се чувстваш много по-добре. Аз също се дразнех от много неща на работното място, естествено и сега има проблеми, но те не са чак такива като в завода. Сега повечето неща си зависят от мен и не влача никой на гърба си.
За излекуване, не знам дали е възможно при мен вече, но се чувствам добре, колкото повече си докарвам - толкова по-добре се чувствам и по-спокоен.

DG, аз "избягах" от работа преди няколко години, и благодарение на интернет успявам от нас да си докарвам заплата, макар че не е нищо особено, но предполагам че подсъзнателно така съм избягал от честите конфликти и проблеми които имаше в завода, в който работих, заради самата специфика на работата.
Ако можеш измисли нещо, при мен беше свързано с малко инвестиция, теглих малко заем + малко спестени пари, инвестирах и сега поне не работя за никой.
Но пак си има работа де, пред компютъра и всеки ден.

feelings, аз също понякога обръщам внимание на дребни неща, и ми се е случвало една незначителна случка да ми влоши настроението за цял ден или дори повече. Обмислям понякога подробности от минали или предстоящи събития, и забелязвам че съм "по-повърхностен" и по-малко чувствителен за такива глупости, само когато работя/правя нещо/имам някакви цели за деня. Т. е. ако мозъкът е зает с нещо полезно, което върша, обикновено ако се появи някоя тъпа мисъл бързо изчезва както е и дошла. Предполагам че и други са забелязали това.

Track, успокой се първо. Анализирай преди всичко - защо за теб има толкова голямо значение форумът, и по-специално това че някой те е обидил тук. И аз съм имал такива моменти, в които съм спорил в един друг форум за неща, които са минало (история), и реално спорът няма никакво значение, после като съм се замислял, всичко е било излишно - но нещо ме е карало да пиша и да се обяснявам на човека, с който споря.
Може би, мнението на останалите за теб ти е твърде важно?
Ти си знаеш защо си изтрила всичко което беше написала до момента, вероятно защото сподели твърде много подробности за себе си, по които някой би те разпознал. Ако е така, и не си имала за цел да се майтапиш с останалите (което аз знам, че е така), не виждам какво се палиш.
Сега недей да заплашваш и да се държиш като сърдито малко момиченце в детска градина, защото не си.

Ако приемем, че тези психически проблеми които имаме, се появяват за да ни предпазят от нещо, аз лично за себе си смятам, че ми пазят и без това доста слабите нерви от натоварване. И затова си седя в къщи, не излизам, затворил съм се.
Дали вашите пристъпи на страх ви пазят от нещо, може да си отговори всеки сам за себе си - ако има някакъв проблем в психиката, нещо което е правил като е бил добре, а не е трябвало да прави, влизал е в "шашкащи" организма му състояния доста често, без да си дава сметка че може в един момент организмът да си създаде някакви механизми, което да предпазят дадения човек от нещо по-лошо.
Например, дали е възможно да си цирков артист 10 години, или просто да скачаш с парашут или бънджи 10 години, и в един момент да се отключи ПР. Възможно ли е рискът при тези скокове да отключи в теб нещо като ПР. Как мислите.

Marusia, и аз по същия начин разсъждавам понякога, че няма такава която да иска да е с мен, такъв какъвто съм, но реално знам че греша. Може би от липса на самочувствие някои като нас търсят човек със сходен проблем, макар че според мен всичко опира до това да имаш контакти. И аз понеже нямам, си оставам сам, ти ако имаш контакти - не се колебай да започнеш някаква връзка, все пак си в голям град и сигурно любовта те дебне отвсякъде.
Не се заблуждавай че няма мъж който би те приел такава каквато си, напротив - със сигурност има много такива, но не им пише на челото, това е лошото.
Лека нощ...

Аз съм мислел за куче, но като че ли не ми се ангажира засега, а и ако взема няма да е малко, а немска овчарка най-вероятно. Сигурно няма да му се радват мадамите, но поне на мен ще ми харесва.
Значи, ти си доста отворен човек като те гледам (чета), щом лятото сваляш мъжаги по плажа с кучето.

Не знам, докторе. Кажете какво да правя, че вече се обърках.

Не знам какво очаквам, но се надявам работата да тръгне по-добре, защото както казах по-рано - много неща са свързани с пари, трябва да имам някаква сигурност преди всичко.
Алкохолът го изключвам, по-скоро трябва да си оправя съня, защото си лягам много късно и не мога да се възстановявам добре, предполагам. Психиката, нервите и т. н.

А, не може. Hidden ще съм си:))
Алкохолът не ми действа добре и не мисля да се пропивам докато си търся гадже.
Иначе, съм чувствителен, и не мисля че твоят вариант да пробвам докато някоя върже, е добър.
Ако си се изчерпала с идеите, ок, засега ще си седя в къщи.