Тук няма жабчета. Виждам, че правите основна грешка. Целта на психотерапията не е да се преборим със симптомите. Основната терапевтична цел е да разберем, каква празнина запълват те, каква работа вършат и да ги направим "безработни".
Симптомите винаги постигат някакъв баланс, колкото и невероятно да звучи. Ако аз имам проблеми в общуването, във взаимодействието с другите и всеки път когато съм подложен на това, аз се чувствам зле, една социална фобия ще ме предпази от това преживяване, като намали досега ми с такива ситуации.
Защо да се борим по психотерапевтичен път със съмптомите на  фобията? Трябва да се следва другата нишка - защо изпитвам трудности живеейки и общувайки с другите. Ако там разбера и променя нещо, дали ще имам нужда нещо да ме предпазва пък било то и тревожност от фобиен страх?
Ако изпитвам трудности да се заема с отговорностите в живота, да "стъпя" здраво на краката си, ако имам опасения, че нямам способностите да се пласирам така, както останалите, кое е това което може да отмени тази нужда от пласиране? Една фобия би свършила чудесна работа. Така страдайки от фобията си обаче, се забравя всъщност от какво предпазва тя - от пряк сблъсък с нещо, което буди много повече тревожност. Така стоейки си в къщи и "подчинявайки се" на агорафобийният страх, не се налага да се сблъсквам със света навън. Защото за мен този сблъсък е опасен /защо и в какъв аспект е различно/. Така фобията, или симптомите позволяват на човек да постигне баланс по отношение на себе си и света, без да променя нищо. Точно тук се намесва психотерапията, за да прекъсне това невротично равновесие. Терапията се намесва първо с това, че човек добива яснота, каква роля за него играе симптома, после разбира как ли се е стигнало до тук, че симптома да е единственият вариант за баланс, после разбира какви способности не е успял да развие в себе през жизненият си път и кои е развил прекалено. Така започва да прави една задълбочена "кройка" на самият себе си, като собствените му затруднения му служат като "карта".
За това често съм казвал че действително психотерапията не се занимава със симптомите. Те са просто сигнал за нередност. Този сигнал се появява, когато в даден момент ситуацията става нерешима по друг начин. А каква е ситуацията при всеки няма как да се знае.

    хахаххах, : Stareternity      Обаче, ако амнезираш и забравиш ПР, ще забравиш и какво е трябвало да забравиш, та си се подложил на парашутизъм. Сиреч, вероятността да се окажеш с ПР след скока  е доста голяма, докато се опитваш тревожно да си спомниш какво е трябвало да забравиш. А пък, ако скачаш всеки път при ново ПР ще претръпнеш към адреналина от скачането и следващата крачка за разтрисане на организма ти, ще е да скочиш  без парашут сигурно  

Господин Тодоров, след като ПР не е вследтвие на нашите самовнушения това означава ли че всички методи за лечение като разсейване и такива които целят ние да спрем да мислим за симптомите, да ги забравим едва ли не, означава ли че тези методи са безполезни?
Защото в интернет е пълно със сайтове на психотерапевти обещаващи излекуване именно по този начин-да забравиш за ПР и да не си го провокираш с мисли.

Цанко, не се измъквай. Hidden user се прави от настройките на профила, не от интернета на съседите 

Цанко, и ти ли премина в Hidden Users 

Така като ви слушам сега ще ви кажа моето мото : Аз данък обществено мнение не плащам!
Който каквото иска да си приказва и мисли...дори нарочно наливам огън в маслото като се хваля и дори преувеличавам. Обърнах го на собствено задоволство и четкане тяхното приказване, и злорадство
Така, че стегнете и помислете