Nothing to be feared but fear е казал Фр. Бейкън.
Странно нещо е страхът - четем форуми, книги, споделяме и обсъждаме, психиатри и психолози ни убеждават, че всъщност няма нищо страшно, че опасенията ни са безпочвени - плод на повишената ни тревожност. Не знам от какво е продиктувана тя - дали от нарушен биохимичин баланс, или от социопсихологични предпоставки - семейство, среда на общуване, образование и възпитание. Аз самият съзнавам, че съм свръхчувствителен (може бе външно да не ми личи) - слушам Моцарт, много обичам изкуството, още като ученик четях Достоевски...
Убеден съм, че в дъното на всичко е Страхът. Постоянно някъде дълбоко в мен в "засада" дебне тревожното очакване - дали сега няма да е поредната "криза"? Тя така и не идва, но очакването си остава - силно и натрапчиво ми дава да разбера, че то е тук. Заедно с него се прокрадва и "хлъзгавият" като змия въпрос - Ами ако...?
Рационалните доводи отстъпват, по-слаби и лесно губещи вяра пред загнездилият се дълбоко Страх...
Ако добавим и определени религиозни тежнения, както и "напомняния" от невралгично естество, нещата стават доста комплицирани...
(Продължението следва).

Ха-ха, чудесна тема! Аз макар и да съм малко "чужд" (вегетативно разстройство), изцяло я приветствам. Само дето не знам каква точно е процедурата по хващане на гаджета  - може би трябва да се създаде отделна рубрика със снимки и кратки лични анотации или пък дъщерен форум за запознанства.