Споделям, че днес съзрях една много готина мацка в магазина. Огледах я нахакано. Но не я заприказвах. Много съм срамежлив. Хем съм с голямо самочувствие, хем един вид се мисля за недостоен, нещо.  Защо не съм като италианците? Да се лепна, пък ако ме "разкарат" просто да свия рамене.  А беше готина - висока, източена и други 

И аз съм така - изключително рядко пия алкохол - просто не го харесвам. Понякога малко вино или Бейлис.
Там е работата, че май ние сме нормалните. Които май-май си мислим, че може и да не сме или пък т. н. нормални биха ни нарекли другояче. Т.е. как се нарича тоя, който си мисли, че нищо му няма и че е нормален, живеейки в ненормална държава? Е, кой всъщност е нормалният? Това, което се случва на човек като мене е по-скоро нормална реакция на ненормалността наоколо. Не мога да пия ракия, и не искам, не мога да слушам чалга, и не искам, не мога да крада, и не искам, не мога да смуча пари от хората, мамейки ги безочно, и не искам. Какво, за да стана "нормален", да започна ли?
Може и да не са там причините за моята невроза, може де факто да са част от "конфликта", може и тия ми забележки да са в резултат на "невротично" възприятие, но все ми се струва, средата на обитаване е твърде важен фактор.
Та колко е права queenmaya23, колко много е права - потоци, лавини от коли - аз живея в центъра - това ли е нормалната, човешка среда на обитаване? Да продължавам ли?
Аз самият подозирам какъв може да ми е проблемът. Но доста вероятно е и да се заблуждавам. Не знам дали и на моя терапевт му е ясно - всеки път продължава да ме разпитва и разпитва - явно дири...   Добре че не си пада по мистиката, че съм й лют враг.

И аз така смятам. Това е т.н. социоген. Не е възможно да си затънал в блато и да се правиш, че всичко е розово. Не е и възможно да се "нагодиш" според блатото. Все пак си е блато. Не знам за другите във форума, но на мене ми се струва, че живея в блато. Поради ред причини. Който не ги забелязва, значи е сляп. Който се прави, че всичко е О.К., значи манипулира останалите, просто е един от "заблатяващите". Който наистина живее без конфликти със себе си - искрено му завиждам и бих се радвал да се поуча от него. Такъв като последния ми се струва, че е редно да е свестният психотерапевт. Такъв, който вече е терапевтирал собствената си душа.
Мисля, че делото на невротика е в собствените му ръце - като барон Мюнхаузен трябва да се самоизвади от блатото, в което е затънал. В тази му дейност е добре да бъде подпомогнат от психотерапевт. Въпросът обаче е: към кого да се обърне клиентът? Ако има болен зъб и е нужно да избира измежду 300 дентални "школи", между представителите на които не рядко явление е осмиването и обявяването на останалите за "ментета", видите ли, "мойта зъболекарска школа е най-добрата, при другите ще останете без зъби", как да постъпи пациентът? Ако подозира, че зъболекарят си е закачил гръмко табелата "специалист по дентална медицина", а де факто притежава слаби познания по нея, ако е и с "развалени зъби" - как да постъпи клиентът? Ако за зъболечението лекарят не може?! или не иска?! да заяви никакви разумни срокове (не е имал досега пациенти и не притежава дори приблизителна статистика?!), ако накрая не би се посвенил да заяви (след като редовно си е прибирал парите), че пациентът примерно не е искал да му бъде излекуван зъбът или пък че "се е съпротивлявал" и прочее, чакайки "в паяжината си " за "следващата жертва" - как да постъпи клиентът? Ако някой от вас е такъв клиент, как би избрал своя зъболекар?
queenmaya23, има такава сттистика. Но тя е правена в нормалните държави. Кое в нашенската тиня е нормално, че и статистика да дириш? Разширявам подсказката си от предишния пост - столицата е Хелзинки  
И нова подсказка - кой е тоя "гуру" на психологията и прочее, за когото се твърди "наличните данни сочат, по-скоро че въведените от ... понятия нямат определено научно съдържание и се отнасят към областта на поезията и фолклора" и "нееднократно прибягвал до фалшификации, разказвайки за ефективността на използваните методики".
Кой ли е той? Откъде ли преведох тези цитати?
Аз не желая подобен терапевт да ме "терапевтира", предпочитам да е човек като Айзенк или Курпатов...
А иначе г-н Тодоров е начетен мъж. Само че не всички българи живеят в столицата, а и за колцина нуждаещи се е познато името му. За качествата и успехите му като терапевт, нека да говорят клиентите му.
Та такива ми ти работи - не е лесна задачата на клиента, г-н Тодоров, никак даже. Самият клиент не си дава сметка какво точно го "мъчи", пък камо ли терапевтът с "приказки" и подпитвания ще разбере. Вие сам твърдите, че понякога тези травми не са достъпни. А как стават? Как терапевтът получава "достъп" до тях - с разпити ли? Дайте пример от собствената си практика - ще бъде наистина прието с апломб. И ако може, без разни родови травми, майки и бащи, насилвания, анимуси и аними, че от тях ми се повръща    

Г-н Тодоров, отново манкирате. Използвате любимия си стереотип - отговаряне на въпроса с въпрос/-и. Ако ще иде реч за вярвания в разни неща, вярвайте в каквото желаете   Не съм Ви избрал за опонент, защото не мога да бъда такъв. Все едно Вие да сте ми опонент по информатика   А тия басни за отгоре и отдолу и сексолозите ги оставете за "фантазьора от Виена". Вашата терапия нито искам, нито имам намерение да я оборвам - не я и познавам, нито пък ми е работа, не знам и как стигнахте до извода, че целя това. Ако въобще съм искал нещо, то е да цитирам нещичко. То е в пряка връзка и с направено емпирично изследване, свързано с името на една Скандинавска столица. Ето, отново Ви подсказвам, пардон, заяждам   А Вие сигурно пак ще се направите на "ощипана мома".  

А пък моите са:
Toe
Impatient
Outgoing
loyal

Пръсти, пръсти, дамммм.... 

Е, ами аз затова и сам ще си чета по тая тема и ще си правя едно друго.
Между другото, за да се позаям с Вас. Гризе ме отвътре, какво да се прави - ще ме прощавате, нали съм невротик  Та: Какво Ви говори името Х. Айзенк? 

Не че ми е работа, ама това да не е мигрена? По-добре да се отзоват дамите във форума. Те би трябвало да са по-наясно. Иначе това си е нещо най-обикновено. Ето защо, Пами, нямаш опасения да се притесняваш от каквото и да било.

Pami, мило невротиче,
щом и до скенер си стигнала, и пак не са ти открили нищо,
просто се опри на малко здрав разум, че ти няма нищо. Колко хора често имат най-различни болежки, които обаче си минават и просто не им се връзват - дали ще пият аспирин за глава, или друго, те си знаят. И аз съм имал случаи, но не знам доколко са като твоя - чувствал съм, че ще ми се пръсне главата - когато съм четял псевдонаучни простотии, вместо да ги захвърля на момента и да тегля една на авторите им. Днес например цял ден ми беше "бясно", щото водех вътрешни диалози, напатил се от прочетената напоследък сволоч в областта на популярната?! психология, грешка, на ментърпсихологията - от глупост не съм си подбирал добре четивата. Друг път ми е силно замаяно - оказва се, че е имало пълнолуние или земетресение и т.н. Т.е. не се впрягай и самонавивай с мисловни филмчета-менте. Просто не са верни.

Блестящо, Скорпи. Става ми драго, когато попадам на здрав разум. Откакто тръгнах на психотерапия?!, има моменти, когато изпитвам гняв. Гняв, когато открия отношение, в което нарочно или не ми се струва, че здравият разум отсъства. Казано по-простичко, да, съзнавам, навярно невротично?!, че имам достатъчно висок интелект, а оттам - когато някой предполага, че съм бунак.
Това, което твърдиш за хипотезите, в много случаи е така. Но не във всички. Просто науката е все още твърде млада. Скверно е, когато някой учен-недоучен се е захванал да печели пари на гърба на другите. Особено когато те имат проблем. Е, сигурно на чужд гръб и сто тояги са малко, ама... Един човек със здрав разум, когато има болен зъб, ще отиде на зъболекар, нали? И ще си направи труда да се поинтересува доколко той е кадърен. И ще си плати за това. ОК. Едва ли ще отиде на фризьор за тая цел. Дори и последният да смята, че зъболекарите са такива и онакива. Че той, фризорът "оправя" зъби. Звучи абсурдно, нали? Е, някога точно тия са се хващали с подобна дейност. Представям си с какъв успех... Да, сигурно има и некадърни зъболекари. Има и некадърни лекари. Просто се водете по здравия си разум. Не се поддавайте на манипулация. Най-близкият си приятел сте си самите вие.

Ако трябва да съм честен - и аз. 

Аз от първия етаж съм свикнал да стигам направо на десетия. Който спира на всеки, излиза и пак влиза - но проблемс.  
Дали е школа, или не, г-н Тодоров, предполагам, Вие си знаете най-добре! За справка - EANLPt European Association for Neuro-Linguistic Psychotherapy.  

Аз съм чел за този модел - да речем в нигата Х, написана от терапевта У като пример се споменава за клиент с "богат опит" от различни терапевти... И тук авторът обикновено се захваща и за обикновено кратък срок - опс! Какъв е изводът? Първо - един циничен коментар би бил, че до този момент клиентът един вид не е "искал" да бъде излекуван. Какво, внезапно при нашия автор ли е проискал? Второ - школите, към които са се придържали предишните терапевти просто не работят (за становището по отношение на "чуждите" школи, ония от които не е съответният адепт, има много писано - от благосклонна ирония до пълно отрицание. Следователно има и неработещи такива. Значи важно е клиентът да има информация за съответната школа - сам трябва да си направи труда да потърси информация. Трето - всички шоли работят ?!, или почти всички - тогава явно терапевтите, при които е попадал клиентът, са а) не добре подготвени б) "самонакичили се" "специалисти" в) просто не им се удава тази дейност Четвърто - интересно какво е становището на официалната медицина по въпроса, т.е. защо примерно мене от поликлиниката ме пратиха на психиатър, а не на психотерапевт (дотогава, признавам, не правех разлика между двете)
Доколкото съм наясно примерно тези от школата на нервно-лингвистичната психотерапия твърдят, че не е нужно (а и невъзможно на практика) да се търсят причините за съответния конфликт (действително ако те се коренят някъде в по-далечното минало, човек просто може да ги е "забравил", да не си дава сметка за тях); дори едва ли не за пределно кратък срок "разрешават" проблемите на клиента.

Да, така е. Има гняв у мене, признавам. Как мислите, от какво е? Какво се крие зад него? За да Ви помогна, не е неудовлетворение... Познайте?   

Т.е. възможно е клиентът да отлага "промяната" примерно 10 години и за да не насилва "партньорството" на терапевта за този период (а и за да спастри, хммм, 10-15 000 лева), може и да си спести терапията? Един вид, при калпава работа, калпав е панталонът?   И калпави партньори, пардон, шивачи няма?  
Между другото, ако един човек е затворен в да речем концлагер и получи ПР, каква личностна промяна е нужно да направи?   Моля, не прибързвайте да ме упреквате в ирония и гняв. Имам предвид ролята на социогена (терминът не е мой!). Или по-простичко - в болно общество - как да има здрави душевно хора. Едва ли е възможно да бъде променен светът, за да ни е добре на нас, ама просто не виждам каква е тая личностна промяна, дето уж не я искаме?! Като се замисля - не крада, не мамя... Т.е. трябва да се променя като почна ли, нещо не разбирам? Пак по-простичко - "събереш ли се вълци, трябва да виеш с тях..."
Следващия път трябва да питам моя терапевт - дали да не взема да крадна нещо от някъде, че да се променям, стига с тая съпротива.  

Г-н Тодоров,
От икономическа гледна точка психотерапията "услуга" ли се води (казвам икономическа, защото не съм запознат с разните там данъчни и пр. определения)?
Ако е услуга, хайде, да не е "здравна", какви са Вашите лични наблюдения при получаване на услуга. Поне моите са, че по-скоро правилото е да се заплаща след получаването на услугата. Не напразно, бих потретил - получаването. Получава получателят услуга - плаща. Колкото трябва. За да се изразя по ясно - шият Ви костюм. Ще стане готов след около седмица. Трябва ли преди да сте получили услугата и да видите резултата от нея, да ходите всеки ден и да плащате?
Защо терапевтите у нас се придържат именно към последния модел. Каква е гаранцията, че клиентът ще получи услугата, за която се е обърнал. На какво разчита терапевтът - че клиентът просто ще започне да посещава друг?