Може пак да има някое земетресение някъде. Или нещо с атмосферното налягане да става, де да знам...

Хе-хе-хе, първо като прочетох думата "лошо" ми "стана за миг лошо" - после успокоих - значи и да го сменя, до три месеца при нов ще съм наясно с проблема. 

Аз от ривотрила имам хубави спомени - ама той де факто е патерица. Като си смених психиатъра веднага ми бе предписана схема да го спирам. По едно време ми беше жал - да ме оставят "без оръжие". Сигурно е било, за да не привикна. А и никакво оръжие не е - просто патерица.
И аз днес на обед повърнах - закашлях се, бях лапал набързо...  

Лиса - донякъде сама си отговаряш - казваш "въобразявам". Имай напредвид, че тялото ти е достатъчно умно да не се задави. Т.е. и да си мисли някой нещо - само с мисленето ще си остане. С мисъл задавяне не става. Ако продължава да те човърка тая мисъл - добре е кадърен психотерапевт да те научи как да я "тушираш". 

"Т.е. основния въпрос не е какво да правя с гнева си който се провокира много често, а защо моят гнев се провокира често"
Не съм сигурен дали се касае за гняв. По скоро бих използвал един микс от следните понятия: обида, раздразнение, накърнено достойнство, усещане за несправедливост, за двуличие. Знаете ли, кога разбрах, че не това е моето работно място? Още на първия си работен ден. Помня кривата си усмивка и как си нашепвах, че трябва по най-бързия начин да се измета оттам. Интуиция? Оттогава минаха почти 10 години... За какво иде реч ли: днес установих, че съм намесен в интрига. Ако някой има да ми казва нещо, защо не ми го каже в очите? Защо аз не интригантствам? Абе, въобще не ми се говори. Стана ми болно, споделих с един колега, а той отвърна, че останалите са "дребни душици". Аз продължих, че не ми е ясно нямат ли си работа, каква е тая болезнена страст да надзъртат в дейността на другия - къде съм ходил, какво съм правил...
А работя тая работа, защото ме е страх да не остана без пари. И защото имам "вторична изгода". Ама наистина не се търпи - не само аз май желая да се махна оттам. И да, всичко си го гълтам вътре. Колко пъти съм "продължавал" работа и в извънработно време - вътрешни разговори, дискусии...
Това за работата - дали в нея е проблемът - не знам. Не виждам нищо неосъзнато там.

А как разбира терапевтът какъв точно е проблемът на клиента. То аз за себе си не съм сигурен, пък... Трябва утре да питам моя - вече трети месец ме разпитва - не го ли е разбрал тоя проблем, бе. Аз тия пари да не ги бера по дърветата  
Аз ако занам какъв е проблемът, охооо. Както Архимед и опорната точка.  

queenmaya23, не ми вдигай акциите 
Хайде, че трябва да се стягам и да вървя на работа. Преди малко пуших цигара на терасата и ме споходи следното "озарение" (едва ли е т.н. в психотерапията инсайт?!). Размисляйки над г-н Тодоровите забележки за "предпазването", се питах от какво, аджаба, ме пази това чудо? По течението на размисъл, кой знае какви глупости мога да измисля. След което се сетих за една табела в кабинета на моя терапевт - да казвам първото, което ми идва наум. В този случай реших да се осланям на интуицията. Първото, което ми дойде наум беше думата "секс". 
И какво излиза - този ми "приятел" ме предпазва от секс. Излиза, че е така. Един вид това наред с "блокировките" ми, че съм беден и грозен е "добра" оправдателна причина да си "блея"... Само че егати и приятелят... Защо ще ме "предпазва" тъкмо от секс?! Защо? За да не претърпя разочарование, да не бъде наранено егото ми (както сочат моите пишман опити в тази сфера). И какво излиза - действително гадинката е един вид "мило другарче". Явно на това другарче трябва да му се обясни, че прави мечешка услуга и подобни "подаръци" не ми изнасят. То трябва да разбере, че предпочитам "мечка страх - мене не страх"! 

Г-н Тодоров,
Много Ви е висок стилът - доста асоциативно мислене се иска. Пък като се знам какъв съм асоциатор   Ето и сега се питам - от какво ПР иска да ме предпази? И какво - "от единия чорап, та в другия", мога да мисля и да премислям, да си самоизмислям разни "озарения" - иий, гледай ти, от туй ще да е... Вероятно сте прав, може би се касае за конкретни стъпки, които трябва да бъдат взети, един вид тялото сигнализира за това. Те може и да са малки - от това да не се консумира захар, да не се пие кафе с кофеин - до изясняване на отношенията с началник и други подобни. Подозирам че на мене примерно ми е пределно ясно за какво иде реч в моя случай, ама един вид се въртя като зверче в клетка. Обаче е вероятно и да се заблуждавам - то от фантазия полза никаква. Какво - да, за мене работното ми място е ад, да напусна? Хубаво, и утре като се озова на опашката в социалните служби ще цъфтя, така ли? Както ме апострофира моят терапевт - работа имало и т.н.
И още нещо, от скоро си мисля, че никакво ПР нямам - май съм си го измислил. Ненапразно ми казаха вегетативно разстройство. Нямам и нямам ПА (и не искам да имам). И да бъда честен, страхът ми е да не би да имам - един вид тревожно очакване...  
Та такива са моите идеи, чакам други.

Нека тази им чувствителност да се опитат да не ги кара да страдат, а да изпитват радост - от изкуството, от природата, от животните, от растенията, от красотата на звездите; нека да мечтаят, нека да се трудят, нека да спортуват...

Четвърта стъпка е revaluing - демек - да се осъзнае, че това е един вид "шум в мозъка", един вид глупотевини. Ей, някой четящ невротик да не се стресне - няма шум, касае се за метафора (май произходът на този модел идва от кибернетиката - за "шума").
Намерих и това (който се интересува от ОКР): http://hope4ocd.com/foursteps.php
Интересно какво ли пише на останалите 350 страници от книгата  
Хрумна ми една идейка. Май подтекстът на тия неща е, че се касае за нещо като навик. Значи целта е този гаден навик да бъде "отвикнат" и заместен с нещо позитивно. Правя алюзия със страха - човек се уплашва от нещо или методично се плаши и един вид се получава подобно на навик - "зацикля" - няма конкретна причина за страх, тъй че да се произведе реакция на борба или бягство от заплахата, обаче тая верига си съществува - т.е. като няма заплаха, невротикът си я "фантазира" - с което още повече зацикля и поддържа веригата. Следователно целта е тази верига да се разбие. Как? Не знам. Ако има психолог, нека се намеси. Възможно е да пиша глупости. Просто така ми се струва, в резултат на "самоанализирай това"  
И като споменах "методично се плаши" имам предвид нуждата от лична душевна хигиена. Уж човек е много еволюирал, ала струва ми се, че "вътре" не кой знае колко далеч от страховете на първобитния дивак - при едно подмолно и последователно напластяване в негативен аспект, се стига до методично въздействие върху т.н. чувствителни точки на човешката психика - това професионално се използва от създателите на реклами. За да съм по-ясен: филми с насилие, жълта преса, новини, политически боричкания, мистика и окултизъм, псевдонаука, книги, писани от графомани, агресивна музика...
Аз не мисля, че винаги има умисъл - просто живеем в доста либерален свят. И лично дело на всеки е да умее да отсява зърното от плявата. За това и сме ходили на училище, някои от нас имат и висше образование, учили сме физика и химия, математика и география. Който не е, или си е спестил тия знания, "дупе да му е яко" - не един или двама остап-бендеровци ще се опитат да се подсладят, измъквайки му паричките  

А, и да споделя, че авторът не е против психотерапията. На едно място казва, че например при депресия когнитивно-поведенческата терапия била много полезна, ама при ОКР на част от пациентите не "им стиска".
Днес ми е трвожно, още като ставах. Всъщност много добре си давам сметка, че не е тревога, а по-скоро вълнение. И много добре знам от какво. Все едно на човек да му предстои среща с известен музикант и няколко часа преди това се вълнува. Това е нормално усещане. Бих казал - хубаво. Някой психолог беше споменал, че няма добро и лошо вълнение - важно е какъв етикет ще му залепиш. Тъй че ще се старая да лепвам положителни етикети, а не отрицателни - демек "трвожно ми е" - и оттам да зациклям... в тревожност  
А, има и друг модел - "тревожно" ти е, безпокоиш се? - направи 50 лицеви опори!   Защо ли - малко здрав разум - и ето ти отговора  
 

Маруся, знам за тези книги, свързани с конспирации. Попадал съм на такива, но не искам да ги чета. Само два простички въпроса: защо авторите им ги пишат? и ако всичко е много тайно, конспиративно, те откъде знаят за тези неща? 
Продължавам да чета книгата, ама тя е на английски, с много термини, сега съм на към страница 100, а има още 350  Има много забавни примери с пациенти с ОКР. Първа и втора стъпка са relabeling и reattributing - т.е. да бъде осъзнато, че всичко е на мисловна основа - никакви мистически шарлатании няма. Всъщност книгата май не е много-много за широката общественост, а за колеги на автора. Той също в професионалното си израстване се е питал какво де факто става, какви са причините - говори и за хапчетата и за психотерапията.
Та нейсе, трета стъпка е refocusing. Значи, след като доколкото схванах, става дума за един вид погрешно "зацикляне" в мозъка, все едно да се мъчи да "решава квадратурата на кръга"  , просто този цикъл трябва да бъде прекъснат. Един вид мозъкът трябва да бъде "научен". И тук идва третата стъпка. Значи, иска човекът много да си мие ръцете - демек мръсен, ще се зарази... Знае, че е глупост, ама напира, иначе - тревога. Пише за едно правило 15 минути - да се опита първоначално да устиска за 15 минути и тогава... А после е рефокусингът - вместо да се мие - да почне да прави друго - да играе на компютърна игра, да плете, плеви... За това е нужно много воля, но точно тя постепенно ще разкъса оная лоша "схема" и ще бъде изградена друга на нейно място.
Между другото, аз си мислех, че на психотерапията разни подобни неща стават - разни модели, упражнения, водене на дневници, знам ли какво - пък то един дълъг разпит...
Е, може и тоя автор да не е последна инстанция, ама написаното от него, ми звущи логично. Жалко, че не е проучвал въпроса с ПР 
А и какво ли е ПР?!

Маруся, Бързам да те успокоя. В момента чета една много, ама много тежка и сериозна книга - J. M. Schwarz - The Mind and the Brain. Пълно е с терминология. В интерес на истината се касае за проучванията и проблемите, свързани с обсесивно-компулсивното разстройство. Авторът разглежда и своя път на специалист в тази насока - разни институти, модели, пациенти и т.н. и т.н. Цялата работа е "в главата" - да го кажем по-простичко, един вид свръхчувствителност. Как се третира, "лекува" това, тепърва ще прочета. Т.е. Скорпи е права за самонавиването - просто си чувствителна и такива "самонавивки" у тебе хващат "дикиш". Не се самообвинявай - все едно да обвиняваш Толстой, че е чувствителен   Та наблюденията на автора са, че е нужно при ОКР да се прилага метод от 4 стъпки. При първата на пациента му се обяснява, че нищо свръхестествено не се случва, просто има свръхчувствителност в някакви чаркове в главата и оттам някакви погрешни връзки. Сега ще чета за останалите стъпки. Та мисълта ми е, че може би нещо подобно е и при ПР - все са са неврози. Може и да не е точно така, ама досега на книга с експерименти за ПР не съм попадал. Може би добра ще е Panic Away.
Пиши дали се поуспокои малко!  

Аз ли криво казах, ти ли криво ме разбра?! Ето, има си чудесен разбор на критериите за нормалност (тоя път без нито един въпрос вътре, йееее  ).
Имах напредвид наложения и налаган, внушаван стереотип - по медии, автобуси и т.н. - демек, стереотип, в който аз не се вписвам -  на балканския мачо и респективно на балканската дулсинея. А иначе кой каквото ще да си слуша, пие и прочее. Няма лошо. Само да не ми го пуска в рейса, да не ми "мачее" и т.н. Пък и тия мачовци май много са си добре даже - дай им коли и жени   Та и аз искам да съм добре. Изводът е: "налага" се да прослушам чалга, да попържам на глас и други подобни  
А иначе въпросът за социума, у нас и там, за масовото "изкуство", за "промиването на мозъци", за националния характер е много обемист и нито му е мястото да го раздуваме тука, нито наистина се връзва с темата, нито ще е работещ предвид естеството на форума.