Посетители
|
 |
Online Guests |
: |
3 |
 |
Online Users |
: |
0 |
 |
Hidden Users |
: |
0 |
 |
Total Users |
: |
3 |
|
НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
|
//-->
|
АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
|
Последно мнение от форума
|
|
Покажи Публикации
|
Страници: [1] 2 3 ... 23
|
1
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:In treatment-Какво става при психотерапевта?
|
-: Ноември 28, 2011, 08:38:57
|
Хмм, доколкото съм запознат, на Запад по принцип психотерапевтите са и хуманни лекари. Явно не е случайно. А и тук има достатъчно такива, поне в столицата, май... Наистина, от собствен опит се убедих, че е добре човек да се въздържа да чете неща, които не са за него, още повече, че е възможно и аторите им да не знаят какво точно пишат, или пък това да са теории отпреди 100 години, които някой днес е припознал наново. А за лелята - не съм съгласен. Когато човек се почувства зле - разумно и уместно е да се обърне към лекар. Който е на друго мнение - негова си воля. А оттам вече лекарят да насочи пациента към съответния специалист - и би било редно самият лекар да е по-добре запознат с всичките там школи-моли, нежели да очаква това да знае пациентът. Поради простата причина, че пациентът няма как да знае това. Или пък пациентът може да отиде в книжарницата - на щанда по тия работи - и да се подлъже да чете нещичко - демек да му се разяснат нещата - за разлика от лекаря, на когото хич не са му ясни  Ако има късмет - може и да попадне на нещо стойностно. А може и да отвори обявите тип "терапевтирам всичко" - ала Баш Майстора - със супер специализация от Станфордския факултет в Учиндол  Накратко, какво му пречи на пациента, преди да започне да посещава терапевт, да се позаинтересува, да се допита барем до лекар, психиатър - пък после да си реши. Поне да не си дава парите навятъра и да не си губи времето. Тогава шансът да попадне на кадърен терапевт е по-висок. Така ми се струва. А който иска - нека да пита леля Пена  Да му пожелаем успех. 
|
|
|
2
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:In treatment-Какво става при психотерапевта?
|
-: Ноември 26, 2011, 06:57:09
|
Не съм го гледал - може и да си струва. Ама филмът си е филм - и нищо повече. А при психотерапевта какво става нека всеки, който има подобен опит - да си прецени за себе си. Само после да не проклина, че няма ефект. Щото делото на терапевтирания е преди всичко негово лично дело - ако стои и чака, хубаво - лека полека ремисия - един вид, докато на тялото му омръзне тая "игра". Ако ли чака отнякъде наготово да му се даде акъл как от раз да стане всичко - един вид вълшебно хапче - пак ще има да си чака. И не е зле да си поразмърда първо разума и да се информира при какъв "терапевт" ще ходи - терапевтиран ли е първо самият терапевт и дали не се числи към оная фантазия или някаква нейна мутация, която нобеловият лауреат Питър Медуеър нарича "най-грандиозното интелектуално мошеничество на 20 век". А Карл Попър направо нарича теориите на въпросната фантазия - психоанализата - "псевдонаучни". Тъй че нека всеки сам да си прецени дали желае да бъде терапевтиран, т.е. да му бъде помогнато в преодоляването на бедата му, или да му пълнят главата с измишльотини. Ако си пада по фантазии - негова воля. Всеки си решава сам. А ако се затруднява - просто да попита личния си лекар, или психиатър - какъв психотерапевт би му препоръчал - от каква "школа". Би трябвало последните да са по-добре запознати, отколкото леля Пена от долния етаж.
|
|
|
3
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:In treatment-Какво става при психотерапевта?
|
-: Ноември 24, 2011, 07:55:21
|
Ама то това е игрален филм - от не знам колко си сезона и епизода?! Да не е като оня с Хю Лори? А иначе на психотерапия е много отдавна ясно какво-що. На клиента не му е нужно да знае - няма никакъв смисъл. Освен ако и той не е психотерапевт. Добрият терапевт трябва да има достатъчно опит, да е гъвкав, и естествено - професионалист. Изглежда има терапевти, които в новобранската си активност, възприели определен стереотип, се опитват да "нагодят" клиента към него - с което допускат грешка. И след това си блъскат главата защо не става нищо. По-скоро трябва да нагодаят терапията си към клиента - тогава става оня "рапорт" и може да се чакат резултати. А от клиента се иска само доверие към терапевта. И да го "слуша". Всеки опитен професионалист психотерапевт би ме потупал по рамото - вижте колко "изящно" се изразих; а той много добре знаете за какво иде реч, нали? Все пак е за благото на хората, нали така?
|
|
|
4
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Ноември 24, 2011, 03:02:33
|
Цанко яко си яхнал мотиката и дълбаеш ли дълбаеш. В което всъщност няма май нищо лошо. Хубаво е човек да се поразтършува във себе си и като гледам стигаш до някакви резултати
Програмата добре,ама нали само 14 дни ,после какво следва? И как изобщо се процедира?
Абе човече, тия 14 дни са ако си американка и като ти донесат всички материали, това е пробен период дали ще намериш полза, като си правиш упражненията по уроците. След това трябва да си платиш, аки искаш да ги запазиш. А накрая май ако не си доволна, ти връщат парите (за последното не съм сигурен). Нали ти дадох линк да си ги свалиш - само че там е без видеоуроците - в учебника пише, че можело и без тях. И тъй, не са 14 дена, а седмици наред - май около 20?! Ще ме караш да хващам да гледам направо края на учебника, ей...  Аудиоуроците и те са английски - разбирам ги, но ти ако се затрудняваш, помоли някого да ти ги превежда. Поне хората казват, че няма "не се знае", "пациентът не е искал" и други увъртания. Тъй че аз мисля да си праве нещата, пък ще видим  Гадничкото е, че има задачи и за днес трябваше да се заема с въпроса за стимулантите: кафе, цигари, захарни изделия - познай как ги спазвамл. Абе, и воля си трябва!
|
|
|
5
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Ноември 24, 2011, 02:31:16
|
Споделям, че преди час ми дойде поредно озарение. След това ме стана смешно. Отивах към един магазин да си купя боза. В чантата си носех две банички. На път "естествено" "невротичният" ми мозък ми "занарежда" - как вътре ме хващат, че съм с банички, които не съм платил - как учтиво се опитвам да обясня, че не са оттам, но служителката е скандалджийка - как се разгневявам?! от поведението й, най-вече от отношението! Вътрешно наистина ми беше гневно. Нищо такова не се случи. Какво беше озарението ли? Значи - аз очаквах подобна ситуация. Защо? Защо точно такава? Може би защото съм невротик. Не казах си, не съм. Или по-скоро не съм се родил такъв. Може би съм станал - полека. Как ли? Ето тук и озарението. Елементарно! Свръхелементарно! Просто аз съм сред невротици - в магазини, на работа, по телевизията - къде ли не. Не ги знам дали въобще го съзнават. Но са невротици. Не искайте доказателства. Едва ли е "заразно", но се оказва (парадоксално?!), че аз съм си най-нормален човек, който са го направили, дресирали да е невротик. Щото нормален човек в ненормална среда става невротик! Затова и все един вид имам нещо като "комплекси" - да не ми се "карат" в магазина, да речем, да не ме "навикват", нещо като вина, че съм нормален, възпитан и културен. А невротиците натискат, не търпят - като те видят, че си възпитан - почва се! Опитват се нагло да те мамят, да ти правят забележка, че нямаш "дребни" пари и т.н. и т.н. И тъй като в подобна ситуация има само два варианта - да му разбиеш мутрата или да вдигнеш скандал - и усещайки, че второто е желаното от него - това му е "храната", и като добавим, че си възпитан - гълташ си всичко. И скандали да правиш - постепенно ще станеш като невротика. Като си гълташ всичко - ставаш невротик. Път без изход? Не, не е. И къде е причината - тя е около тебе - искаш да си нормален, обграден от невротици. Които едва ли пият хапчета и ходят по психиатри. Въпрос за размисъл - как смятате, допреди 100 години имало ли е психотерапия, и ако не  , защо  Къде и между кого е намерила благодатна почва тя?  Има ли в Индия психотерапевти? И къде му е цаката - живей за себе си! Таковай им таковата на другите - да духат супата! Само и единствено ти си важен на този свят - и близките ти!
|
|
|
6
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Ноември 24, 2011, 12:32:33
|
Маруся - хем те разбирам, хем - не. Не, защото като твоето чувство не съм изпитвал (не знам и дали съм способен - и тогава май не аз съм човекът, който трябва да ти "дава акъли" - обаче тъй като страдаш, душа не ми дава да "блея" и да се правя на щраус). А и те разбирам, защото усещам, че явно тези чувства са особено важни за една жена - оттам и навярно добавяш известна драматизация във всичко по тая тема - такава, каквато всяка влюбена жена откакто свят светува е добавяла - нали имаше там нещо, че любовта е сладка и горчива и т.н. Май наистина е вярно, че понякога отстрани като че ли по-добре се вижда. Е, естествено, "съдя" по това, което пишеш тука. Иначе нямам никакви наблюдения за личния ти живот и прочее (а и не е ми е работа). Просто имаш опасения - опитваш се да надзърнеш в бъдещето... Всъщност, прощавай, ако нещо... досаждам, знам ли, не съм ти терапевт, а и не си ме упълномощавала за това. Кой знае отстрани погледнато какви глупости пиша и си в правото си да ме упрекнеш да не ти давам "тъпоумни" акъли. Но, барем някоя добра дума да ти кажа... И аз съм страшен драматизатор - много добре го съзнавам - и засега нещо не се справям - все мисля и премислям - като змия пред свирка - диря "квадратурата на кръга", нещо  Добавям ти едно стихотворение, което и без искам помня наизуст. То е от Валери Петров: Бих го взел преди известно време тоя стар турист със голо теме, услужлив и мек съм общо взето, возил съм мнозина по шосето, пък сега надолу слизах празен и навярно по-разнообразен моят път би бил и бих узнал нещо извън своя си квартал – но спирачките натиснал вече порива ми изведнъж пресече лоша мисъл: от таблото вчера някой ми свали електромера, завчера един ме нагруби - откъде да зная, може да е именно от тях и тоя?... И не спрях, и гледах до завоя стария човек да се смалява. А държеше китка от тинтява и навярно беше не от тия, дето ще ти сторят мръсотия. И си казах, леко огорчен: - Утре ще си спомни той за мен как съм го отминал и на други ще откаже своите услуги, и така нататък до безкрая... Дребен случай, но след него зная как и ние, меките, учтивите, ставаме от грубите и дивите, ставаме железни, нелюбезни със беззвездни във душите бездни. Хора на доброто, не умирайте! Първите си пориви не спирайте! Още сме едни във други сплетени, още е тинтявата в ръцете ни! Тъй че, споко, и в твоите длани ще разъфти тинтявата! Просто много мислиш и премисляш нещата. Нали ти пратих линк, откъдето да си свалиш програмата? Пробвай я, аз вчера я започнах. И много дружески 
|
|
|
7
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Ноември 24, 2011, 12:06:53
|
Господин Тодоров, често казвате че трябва да променим живота си за да се оправим. Ами ОК обаче това е много общо казано-какво да променим? Аз лично съм привърженик на Control-master theory което е една от най-новите теории в психодинамичната терапия. Според нея човек усвоява определени патогенни модели и вярвания в детството които тогава са служили идеално но когато човек порасне и влезе в обществото вече не вършат работа и се налага да бъдат „подкрепени” от симптоми. Според тази теория тези вярвания и модели трябва да се разбият (главно чрез връзката клиент-терапевт) и да се изградят нови адаптивни такива. Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?
Ако отидете да си оперирате сливиците, питам се, какво ще сторите? Първо ще обсъдите на дълго и широко моделите скалпели, качеството и предпочитанията на хирурзите, после ще споделите своите и накрая ще плюнете острието, ще го пробвате на върха на пръста и след това ще се впуснете в дискусия относно новостите в премахването на кайси... извинете, сливици? Ама, че сте. Оставете психотерапевтите да психотерапевтират  Да обаче при лекарите и сливиците всичко е ясно, всичко може да се ивди и пипне и измери. А при човешката психика не е така затова има много спекулации, много теории и много неистини. Затова човек трябва да е наясно какво да стори и какво да очаква от терапията и докъде работата е с терапевта и докъде сам. И аз съм на това мнение. Смятам, че се касае за подозрителност. Тя се е формирала и е била възпитана - бива възпитана всеки ден. Бих го нарекъл липса на доверие между хората. Ние сами на принципа "не питай старило..." час по час се самопрограмираме в тази подозрителност. Който все още се "гмурва" във всяко свое начинание "на сляпо" или идва от друга планета, или е голям късметлия. Особено когато се касае до здравето ни - умствено и ментално. Ако съм твърде обстоятелствен - кой не се е напатил от мошеници в коя ли не сфера на ежедневието си? От двоен стандарт? И ето - човекът също иска да е малко или много наясно как стоят нещата с това негово начинание - особено след като ще отделя време и сили за това, а и пари. Човекът има опасения дали няма да се озове в обятията на безсърдечен мошеник, имаш за цел собственото си обогатяване. Но няма кой да му отговори - това е и въпросът, който навярно са си задавали всички онези нещастници, които "от години..." Какво? С години са стоели и търпели ли? Ходили са, обикаляли са, питали са, сумата и пари са напъхали в хитрите гуши на разни адепти - този модел май в момента се прилага у нас. А има и друг модел - хората вече са открили "топлата вода". Сама че не у нас. Не у нас е и информацията. Тук тя трудно се открива - тя е особоно опасна зя ищасите на шарлатаните и те разчитат на това. Пак ли съм гневен? Да, навярно. Да, може би това е гняв. Но смятам, че това е нормалното чувство, което трябва да изпитвам. Наскоро един 90-годише французин призова хората, които все още се осланят на здравия си разум: Разгневете се! Да, така е, не искам да ме смятат и да се отнасят към мене като с дебил. Нещо повече - дебили са тия, които се отнасят към мене така - явно са с въобразили, че са много хитри и спокойно могат да хвърлят прах в очите.
|
|
|
8
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Ноември 23, 2011, 10:40:15
|
Маруся, знаеш ли какво се сетих. Чакай, че се усмихнах. Добре, да се опитам да съм по-сериозен. Така. Това, което споделяш тук не е само твой модел. Същия съм го срещал многократно - стотици, ако не и хиляди пъти... Знаеш ли къде? По женските песни - Селин Дион, Б. Стрейзънд, да не продължавам... Все едно че пеят вместо тебе, а ти все едно че говориш вместо тях. Какъв е изводът? Че изпитваш най-нормални човешки опасения - ама тъй като си чувствителна, много им се връзваш и ги задълбаваш. Нямаш ли някоя мъдра по-голяма сестра нещо, да ти даде съвет? Да получиш опора? Че нищо естравагантно не ти се върти в главата? Че това са си обикновени женски мисли и опасения. Я си направи едно топло мляко с мед и се гушкай в креватчето: нямаш ли да си пуснеш нещо от Вангелис или Кени Джи?
|
|
|
9
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Ноември 23, 2011, 10:24:05
|
Цанко, не се прай на много отворен, щото като почна и аз с фитнеса гледай само какво става  Нали ги видях аз твоите дружки на фитнеса, айде, айде. Бях си захапал устната да не се смея на глас. Въртя си колелото, а около мене един бюлюк фитнесьорки се правиха на концентрирани в търчането си на пътека. После споделих с терапевта си - тия ако си мислят тъй да си "хващат" някого - много ще има да чакат  Барем да ти смигне нещо - йок.
|
|
|
12
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Ноември 23, 2011, 09:57:06
|
Тая Маруся! Айде да не я издавам на колко години е и как изглежда - нали уж жените се "срамували"  И какво - млада жена, в разцвета си - сакън да не остане стара мома ли? Не знам дали е мома, ама че не е стара и т.н. си е от ясно по-ясно... И защо е цялата работа, целият драматизъм? Явно си обича човека - предполагам че и той нея - иначе би ли дотърчал?! Следват опасения - ама какво ако, и подобни. Щял човекът да заминава - ами все до полата ли ще стои? А нали и пари е нужно да изкарва. Ами ако беше моряк - пристанища много... Какво - при моряците няма ли любов, няма ли семейства? Ама жените им може да се тревожат да не би по пристанищата... А моряците - какво ли правят жените им без тях? Егати и работата! Не разбирам, бе, хора, не разбирам. Мисля си, че човек като е влюбен, трябва да е щастлив. А Маруся май се тревожи от ревност - в смисъл не от друга жена, каквато няма - а да не би да се появи в бъдеще някъде?! Леле-ееее... Всъщност нека психологът г-н Тодоров да се намеси, че изпитвам угризения - какво ли знам аз по "тънките" работи, та се меся. И въобще що ли писах в тая тема... Ама като чета, че момичето се тормози... И още към останалите: Ей, вие, жени, уста нямате ли? ;)Не можете ли да говорите? Ако можете, бихте ли карали направо - без намеци и метафори, които понякога сами не си разбирате? То драми и други - хубаво - ама не разбирате ли, че ние, мъжете, изпитваме затруднения с това. И аз съм си патил - влизал съм в каши - но не изпитвам вина! Тъпеех, мъчех се да разгадавам - сега като се замисля, съм бъркал с "превода" - каквито "знаци" виждах - тъй и действах...  Така че - не се дръжте като придворни дами на бал от 19 век във френски филм - и ние не сме галантни кавалери-аристократи оттогава, та по едно движение на кутрето да разбираме какъв танц иска дамата. Съжалявам, че пак обобщавам и изземам правото да говоря "мъжете", ама аз действително не разбирам жените, ама никак - ако в поведението им, жестове, погледи има някакъв код - не мога да го разкодирам. И това си е. И затова ми са чудни тия ваши женски неща в тая тема. Ако е "затворена" за мъже, добре, ама нали сме тук да се подкрепяме - кой както може. Аз понякога изпитвам угризения - какво ли знам за другия и проблемите му, та давам акъли, ама все пак се касае за човещина, нали така? И какво да е конретното? Ей сега се чудя? Абе вие директно можете ли да говорите, или не?
|
|
|
13
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Ноември 23, 2011, 06:58:00
|
Абе, туй е страхове - европеа, да не ви е секс - европеа?  Май сте объркали форума. Мъжете - туй, жените - онуй. Големи спецове, ей!  Като ви чете човек, може да си помисли, че сте на по хиляда години, че сте имали по 100 имане-даванета с представители на срещуположния ви пол. Ако е така, моля за извинение  Чудно ми е, когато някоя жена (респективно мъж) вземе да се вайка - къде го принца, къде го мъжа. Какво се правите на докачени? Аз например съм много наблюдателен. Отдавна ми е направил впечатление следният модел: една компания - в нея има културно и възпитано момче - от тия дето после мадамата цял живот ще може да го "върти на пръст". Ама едва ли не въобще не му обръщат внимание. Уж голяма женска интуиция, голямо нещо  До него се е настанило "леке" - "цъка" цинизми, "лигави се" - отношението към него е като към "принца на вечерта". После следва... Те мъжете... Кои те мъжете? Кой те кара да "движиш" с тоя? Не го ли усети още в началото, че е "боклук"? Къде ти беше "интуицията"? За да не бъда упрекнат в сексизъм - и при мъжете има подобен порочен модел. Ето, аз например като вляза в едно заведение, как да разбера коя жена, е, разбирате, е там "на лов". Никой не ми обръща внимание. Какво, да тръгна от маса на маса да ги питам ли?! И съответно си правя изводи - че съм грозен и непривлекателен - т.е. нямам шанс. Другият вариант е - пари. Нямам. Пък и с пари се купува стока.  Тъй че не ви знам какви "ловове" правите или възнамерявате да правите, ама гледайте какво ще "наловите", за да няма после пак "мъжете..." (респективно "жените...")  А ето и за адекватните съвети... Снощи към 2 часа, висейки пред компютъра, усетих, че всеки миг ще падна. Айде, почна се, си рекох. Точно тъй беше в началото. Ма като две капки вода. Легнах на леглото, очаквайки "гадината". Само че вече съм "въоръжен". Как ли? Никой не ми го каза досега - нито лекар, нито психиатър, нито психотерапевт, нито някой тука (дето уж вече е минал по тоя път?!). Никой! Защото не знаят, защото и идея си нямат за какво иде реч. Дай им само клсаификации, "мъдри" погледи... Прочетох какво трябва да правя в книга. Книга, написана от "препатил" по същия път. Не, не е борба с "гадината". Тук е прав г-н Тодоров - борейки се с нея, ти само й наливаш сила. Не е и "сприятеляване" - това не е и не може да бъде твой приятел. При такива "приятели" не ти трябват врагове. Адекватният съвет е продиктуван от принципа на бойното изкуство айкидо - да се използва силата на противника срещу него. Аз започнах мислено да казвам на "гадината": хайде, давай, скоро не си идвала, откога чакам, хайде, бе и др. подобни. Никой не дойде! Въпросът е: кога "тя" идва, защо тогава и др. пъти дойде? Защо щях да падна от стола? Последното просто беше благоприятната ситуация за ПА. Кога идва тая ситуация? При/след стрес. Следва страхът - постоянният, натрапчив страх - "да не би пак?..." Какъв е тоя стрес? Какво вчера ме е стресирало толкова? Цитирам "въпросчета" от една табличка: Пиете ли алкохол всеки ден? Кафе с кофеин? Пушите ли? Рафинирана захар? Дълго пред "екрана"? Трябват 4 отговорчета "да" от всичките посочени. Веднага ги намерих: цигара след цигара, бонбони, по 10 часа пед компютъра - абе то Рамбо ще развие ПР, бе  Ненапразно на много от мониторите има (и трябва да има сертификат ТСО - за вредни емисии). Сега разбирате ли за какво иде реч? Не се оставяйте да ви обуначват. През колко "целители" е нужно да минете, колко пари още да ви "изсмучат"? Имате ли физически натоварвания? В смисъл упражнения? Нали знаете -здрав дух в здраво тяло! Какво очаквате от живота който водите - просто тялото ви ви сигнализира, че не му е комфортно, призовава ви към промяна, да смените "ритъма" - какво ядете, пиете, какво четете и слушате... За да не бъда упрекнат в празнодрънкане и философстване - това което съм написал отгоре важи и за мене. Просто съм много мързелив. Ето и сега, като пиша страшно ми е замаяно, гадно е, да, неприятно е, обаче таковал съм му таковата. Явно сам ще се оправям. И без това отникъде помощ - макар че всеки си прибира парите  А иначе акъли, многооо... Пожелавам ви здравият разум да ви води! И много  за дамите!
|
|
|
14
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Въпроси към г-н Тодоров!
|
-: Ноември 22, 2011, 11:23:23
|
Защо пък решихте, че е един от тримата психоаналитици, или пък не е?! Как и къде се разбира за тия групи? На Централна гара ли да питам? Да не взема да се озова в някаква секта?  И защо пък група - какво, ще си споделяме ли? Ами ако там са все разведени жени примерно, аз за какво ще споделям, ще блея през прозореца и ще си цъкам на телефона?! И накрая и да си платя ще трябва... 
|
|
|
15
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Въпроси към г-н Тодоров!
|
-: Ноември 22, 2011, 09:50:50
|
Не е сигурно, че при друг, дори при други 5 ще е по-различно, но ако не сте наясно на къде се движите в терапията си сте в правото да обсъдите това.
А, наясно съм?! Още в началото стигнахме до извода, че се касае за конфликт, който трябва от несъзнаван да бъде осъзнат. Ама не знам кой е конфликтът, демек проблемът. Аз мога да си мисля много работи, ама... И какви специалисти биха били тия Ваши други 5-ма колеги, ако и те биха били безсилни?! Стигаме до оня модел, дето автори на разни книги, в които твърдят, че са се справили с ПР, описват как са търчали по доктори и терапии - все напразно. Т.е. в подтекста на думите Ви чета, че голяма част от другите школи не работят?!
|
|
|
|
EU Directive
|
|
|
ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017
|
|
Следвайте ни във Фейсбук
|
|
КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?
|
|
ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?
|
|
КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?
|
|
ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?
|
|
ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА
|
|
|