Ако ще спортувате нещо то изберете друго,не фитнес естествено ако имате възможност.За мене фитнеса е прекалено скучен,монотонен няма как да се разсеете.Аз например от два дена карам велосипед и е супер раздвижващо.Дори сега смятам да се разходя до морето,Добрич-Балчик е някъде около 30 км(само да не изплезя езика някъде по пътя,но ще опитам).

И аз искам да си хвана приятелка,и ако е с ПР поне ще ме разбере и изчака докато се успокоя(малко съм си притеснителен,пък съм си хубавец).Ако има някоя от Добрич или Варна да пише.

Музиката е нещо което ме успокоява,и обичам докато слушам да си измислям разни тексчета,глупости разбира се.Обичам Тупак така че ето нещо http://vbox7.com/play:a888dc7d

Здравейте,прочетох всичко в този форум и намерих много общи неща с останалите.Досега не осъзнавах какво ми е точно,мислех си че всичко ще отмине отсамосебеси,но уви.Реших да се поразровя в интернет за състоянието ми и,така открих сайта.Проблемите ми започнаха след един инцидент.Тренирах футбол,да не кажа че това беше единствената ми цел,но много исках да стана футболист,обаче си счупих крака и трябваше да спра.След тази случка постепенно се затворих в себе си,възтановяването от счупването ми продължи доста време през което не излизах от вкъщи.От там започна всичко,след това започнах да изпитвам страх когато излизам от вкъщи,да ходя на кафе с приятели,да пазарувам и т.н.Естествено нещата с времето се задълбочиха,започнах да губя приятелите си,сега излизам само когато съм на работа или в крайна необходимост.Ако имам нещо за вършене,то преди това мисля само за него с огромен страх.Симптомите който се проявяват при мен са свиване на стомаха,повдигане,сърцебиене,треперене на ръцете и краката(това треперене направо ме убива) имам чувство че мозъка ми изключва.Нещото което най много ме мъчи е,че вече не мога да си намеря приятелка.Когато срещу мене има момиче се спичам и си гълтам езика.Преди бях в другата крайност,доста буен характер.Имал съм доста разпри с родителите ми за това че постоянно вършех някакви глупости.Сега като се информирах повече за проблема разбрах,че е било грешка това да прикривам състоянието си,така да се каже позволих да се задълбочат нещата.Все още обаче нямам куража да кажа на някои или да отида при специалист,но и това че осъзнах проблеме е някакво добро начало.Мисля да започна да тренирам нещо макар и не професионално,може пък това да ми е липсвало.Събрал съм си пари,ще си купувам един страхотен велосипед,ше боря стреса с каране на колело..